Ще засилят ли мерките за сигурност в училищата, след като ученик извади пистолет в час: отговорът на МОН
На 30 януари 2023 г. след 15-дневно затваряне врати отвори американското училище, където на 6-и се случи нещо шокиращо: шестгодишно дете простреля умишлено и почти смъртоносно 25-годишната си учителка Аби Звернер с 9-милиметров пистолет, докато тя преподавала в първи клас. След близо двуседмична борба животът на уцелената в ръката и гърдите млада жена е вън от опасност и тя се възстановява у дома. През това време наново отвори началното ѝ училище - „Ричнек“ в град Нюпорт Нюз, щата Вирджиния. Но работата му не потече по старому, а под засилена охрана и полицейски коли, паркирани в двора на училището, с нов директор на мястото на подалия оставка след стрелбата, с все още изнервени родители и ученици, някои от които посещавали терапевт, за да се съвземат от травмата, с липсващи учители, които не са готови да се върнат.
Мерките не се ограничиха до училището на стрелбата. След нея във всяко училище в града ще бъдат поставени метални детектори, за каквито настоятелствата им вече събират пари.
Паралелно на тази обиколила всички световни новинарски агенции история, в България се случи друга, далеч не толкова страшна, но с потенциала да бъде такава. В следобедните часове на 26 януари осемнайсетгодишен ученик размаха газов пистолет в час по история в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в центъра на София. Пострадали, слава Богу, няма, но последствия за ученика има. Пълнолетният гимназист е изведен в самостоятелна форма на обучение. Той няма да ходи на училище със съучениците си, а за да завърши, ще трябва да се яви на годишни изпити пред комисия, съобщи директорката на училището Емилия Богданова пред „24 часа“.
Макар и станали внезапно, като че ли „от нищото“, и за двата случая е валидно обратното – и двата имат предистория. Имало е поне три пренебрегнати от училищната администрация предупреждения, че американчето носи оръжие в училище и че заплашва ученици, преди то да извади пистолета и да стреля в учителката си – писа тази седмица АП. Срещу българския дванадесетокласник също е имало оплаквания, че носи боксове и е агресивен. Но нищо.
Ще предприемат ли българските образователни власти някакви мерки след този случай? OFFNews се обърна с този въпрос към Министерството на образованието и науката, защото - макар в България купуването на оръжие да е далеч, далеч по-трудно, отколкото в САЩ – щом има първи, може да има и следващ път. И той да има по-тежки последствия.
Отговорът на МОН гласи:
"Всяко училище има пропускателен режим, който е регламентиран в Правилника за дейността на училището. Към настоящия момент се осъществява тематична проверка от експерти от МОН във връзка с прилагането на Механизма за противодействие на тормоза между децата и учениците в училище и на Алгоритъма към него. Планираният мониторинг включва наблюдаване на прилагането от училищните общности на всички мерки, в т.ч. и на пропускателния режим като мярка за постигане на сигурна училищна среда. Мониторингът ще обхване 6 области и повече от 20 училища".
На втория ни въпрос "Ако планирате конкретни мерки (съответно за София и за страната), колко биха стрували те и кога може да бъдат приложени?", от МОН отговарят така:
"Във връзка с конкретните инциденти няма предвидени конкретни разходи. Но се изграждат STEM кабинети, спортни съоръжения, изпълняват се национални програми, като например Националната програма „Заедно в изкуствата и в спорта“, дейности по Националния календар за изяви по интереси и по Националния спортен календар, дейности по проекти с конкретен бенефициент – Министерството на образованието и науката, които в своята съвкупност са насочени към превенция и преодоляване на проявите на агресия между децата и учениците. Планираме през 2023 г. да започне реализацията и на нов модул „Училище без агресия за сигурна училищна среда“ по Националната програма „Подкрепа за личностно развитие на децата и учениците“. Целта е повишаване на културата на общуване в образователните институции, изграждане на доверителни отношения, включване на всички участници в образователния процес – ученици, родители и учители, за изграждане на сигурна училищна среда посредством цялостен училищен подход.
През учебната 2022/2023 година е увеличен и броят на психолозите и педагогическите съветници в образователните институции – назначените психолози са 1313, а назначените педагогически съветници – 687, или общо 2000 специалисти осъществяват психологическа подкрепа на децата и учениците".