Почина бившият декан на Факултета по химия и фармация в СУ проф. Петър Кралчевски

Почина видният български физикохимик акад. проф. дфзн Петър Кралчевски, дългогодишен преподавател във Факултета по химия и фармация в Софийския университет и негов бивш декан. За кончината му съобщи снощи Алма матер.

Акад. Петър Атанасов Кралчевски е роден на 23 октомври 1956 г. в Габрово, където през 1974 г. завършва със златен медал Математическата гимназия. През 1981 г. завършва Физическия факултет на Софийския университет като отличник на випуска, със специализация „Атомна физика". През 1981 г. е назначен за физик към катедра „Физикохимия“ на Химическия факултет на Софийския университет, където след това става докторант (1982-1984 г.). През юни 1985 г. защитава дисертация за научната степен „кандидат на физическите науки“ (доктор) и през декември 1990 г. е избран за доцент по химична физика към Лабораторията по физикохимична хидродинамика и термодинамика към Химическия факултет на Алма матер. През 2001 г. става доктор на физическите науки. През 2002 г. е избран за професор по физика на кондензираната материя към Лабораторията по инженерна химична физика при Химическия факултет на СУ.

За високите си научни постижения през 2004 г. той е избран за член-кореспондент по химически науки към БАН, а през 2012 г. - за пълноправен член на Българската академия на науките. Дълги години е най-младият академик в България. През 2010 г. проф. Кралчевски е избран за секретар на Европейското общество по колоиди и повърхности (ECIS), през 2015 г. - за член на Управителния съвет на International Association of Colloid and Interface Scientists (IACIS), а през 2020 г. - за член на Европейската академия на науките (Academia Europaea).

Академик проф. дфзн Кралчевски е автор и съавтор на над 220 публикации в научни списания, 14 глави в книги и на новаторската монография Particles at Fluid Interfaces and Membranes, издадена от издателство Elsevier през 2001 г. Трудовете му са цитирани повече от 10 000 пъти в научната литература и индексът му на Хирш е h = 46.

През 2006 г. е удостоен с почетен знак на СУ със синя лента за значителни постижения в науката, през 2007 г. печели наградата „Млад професор на 2007 г.”, през 2016 г. е удостоен с голямата награда за наука „Питагор“ на Министерството на образованието и науката, а през 2020 г. печели наградата „Ликлема“ на Европейското общество по колоиди и повърхности.

Основните научни изследвания на проф. Кралчевски са в областта на физикохимията на флуидните повърхности, повърхностно-активните вещества и дисперсните системи. Той има съществени приноси за разработването и прилагането на редица теоретични подходи в термодинамиката и хидростатиката на флуидните повърхности и мембрани, кинетиката и термодинамиката на адсорбцията на повърхностно-активни вещества (ПАВ), повърхностните сили и стабилността на течни филми, капилярните сили между колоидни частици на междуфазова граница и в тънки филми, теорията на мицеларните разтвори. Професор Кралчевски е автор (заедно с японския си колега проф. К. Нагаяма) на първата изчерпателна монография, описваща поведението на колоидни частици на междуфазови граници и в тънки филми. Тази важна интердисциплинарна област през последните години фокусира вниманието на редица учени, поради значението й за получаване на нови класове от наноматериали и композитни материали, възможността за стабилизация на пени и емулсии без да са необходими ПАВ, за разработване на нови аналитични и диагностични техники в медицината и за други важни приложения.

Академик Кралчевски има и богат управленски опит – в периода от 1993 до 2008 г. е ръководител на Лабораторията по инженерна химична физика; в периода от 2015 до 2019 г. е декан на Факултета по химия и фармация, в периода от 2019 г. до кончината му е ръководител на лабораторията по „Комплексни флуиди“ към Катедрата по инженерна химия и фармацевтично инженерство, ръководител и съръководител е на повече от 50 научни и научно-приложни проекта с участието на български и чуждестранни организации. От 2007 до 2015 г. е член на управителния съвет на НИС към СУ. Негови научни възпитаници са 16 защитили докторанти, които продължават научното му дело в България и по света.