Паметниците на културата „паднаха в ръцете” на кметовете
Културното наследство на България вече ще се следи и ще се опазва на парче от различните общини и кметове в страната.
Досега за културното наследство отговаряше единствено Националният институт за опазване на недвижимото културно наследство.
Депутатите решиха да се създадат 6 звена в страната, които да отговарят за паметниците на културата. Звената ще се създадат в 6 района, а във всяко звено ще има по трима души от местната власт, които ще отговарят за културното наследство.
Столична община ще отговаря за опазване на паметниците в Югозападния район, Бургас ще следи наследството в Югоизточния район, Пловдив ще е отговорник за Централния южен район, грижата за Североизточния район е на Варна, Велико Търново ще поеме огромното културно наследство на Северен централен район, а за Северозападния район ще отговаря Плевен.
6-те звена за опазване на културното наследство трябва да бъдат създадени до една година.
Още с предложението за създаване на звената в парламента възникна спор и Русе, заедно с Велико Търново, да участва в управлението на паметниците на културата в Северния район. Това доведе депутата от ДСБ Вили Лилков на мисълта, че създаването на тези звена е просто разпарчатосване на културното наследство на България и дърпането за него започва още от парламентарната зала днес.
„Това е разграждане на Института за паметниците на културата и разпращането на отговорността за ценните сгради по региони. Развързваме ръцете на кметовете и на местните инвеститори, които могат да правят каквото си искат с паметниците на културата. Още отсега започва лобиране между народните представители да придърпат звената в техните области”, категоричен е Лилков. По думите му културното наследство е в риск. Той даде пример с грижата на Столична община за сградите паметници на културата на бул. „Витошка”, те били грозно опаковани с прозрачни огради, които „обезобразявали целия ансамбъл”.
Депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев се учуди, че точно реформатори са против промяна на закона в тази посока, тъй като сега паметниците на културата в страната били в плачевно състояние. Само за седмица паднали няколко сгради във Велико Търново - градът с най-много паметници на културата на Балканския полуостров, за които сега кметът е свързани ръце и нищо не може да направи.
Депутатът от Патриотичния фронт Славчо Атанасов, който е и бивш кмет на Пловдив, също защити новата промяна. „Кметовете чакат по няколко години съгласувателни решения, за да се грижат за паметници на културата. Това не може да продължава повече така. Такава система е въведена в Холандия и Италия”, каза той и добави, че положението с културата е „страшно” именно сега.
Парламентът реши още от 5 000 до 10 000 лева да е глобата за лица, които поставят или премахват паметници на културата без съгласуване с министъра на културата. А глобата за еднолични търговци да е от 15 000 до 30 000 лв. Министерство на финансите пък ще финансира създаването на публичен електронен регистър за обмен на информация за културното наследство на страната.