Новият ПУП на Борисовата градина допуска масова сеч на дървета

През 2019 г. при обсъждането на предишния вариант на ПУП на Борисовата градина Йорданка Фандъкова отричаше, че в него е заложено масивно строителство и се наложи аз като общински съветник, с помощта на граждански организации, да я разобличим и разкрием множеството сгради, които планираха в парка. 

Обществеността повярва на нас и благодарение на огромния граждански натиск към днешна дата повечето от тези обекти отпаднаха от проектоплана.

Дотук добре, но старата практика да се заблуждават хората продължава. Вместо да защити парка от строителство, което би трябвало да е целта на подробния устройствен план (даже в програмата на Йорданка Фандъкова за този мандат фигурира „Забрана за строителство в Борисовата градина“), проектът продължава да залага строежи, като се надява хората, които не са специалисти по устройствени планове, да не ги забележат и след време да е късно да протестират. Накратко, ПУП може да защити парка от строителство, но вместо това определя нови архитектурни обекти и спортни съоръжения.

Дори в резерватната част се допуска строителство – на заведение в езерото Ариана“ и на детска площадка. Детските площадки са допустими и в множествено число.

В някаква степен планираното строителство има по-благовидна форма – паркинги, сгради за поддръжка на парка, масивни тоалетни, спортни съоръжения и техни помощни сгради, детски площадки. 

Предвижда се изграждането на стадион „Юнак“- съпътстващи трибуни и обслужваща сграда.

На обсъждането на 13-ти януари следваше да бъде представен всеки нов обект и алея, като се обясни как е установена необходимостта от всеки един в парка и колко столетни дървета ще бъдат премахнати заради стоежа му. По този начин хората щяха да имат възможност да дадат информирани становища, а сега бяха оставени с грешни впечатления, че няма да пострада растителността и спорът е само колко стотин паркоместа да има. 

Например, детските площадки са хубаво нещо, но не би следвало да се заложат без обсъждане, защото една от тях е планирана в резервата, а другите са в лесопарковата част, която също е паметник на градинско-парковото изкуство. Хората би следвало да се произнесат дали предпочитат да се запази автентичността на „Борисовата градина“ и уникалността на частта, която представлява истинска гора в града, вместо да се замести от площадка с шум, с алеи, настилки, павилиони, тоалетни. Също така, ако в центъра има липса на детски площадки, то в район „Изгрев“ има около 150 в кварталите извън парка и не е задължително да се изсича гората, за да се правят нови. 

Още по-проблемни са сградите за поддръжка на парка, тъй като те са предвидени не само в зона за бази на зелената система, а и в зоната за парк, опирайки се на едно изключение в законодателството. Това малко ми напомня как застрояването на национален парк „Пирин” започна с едно изключение за хижи. Освен това, тези сгради за поддържане на парка са със забранен достъп за граждани и съответно ще отнемат част от парковата територия, която сега хората могат да ползват. 

Необходимостта от постояване на сгради за поддръжка на парка трябва да бъде сериозно обледвана и обсъдена, за да не изпаднем в парадокса да се секат вековни дървета, с цел опазването на тези дървета.

Паркиране:

Дали може да се навлиза с автомобили в парка и да се паркира в парка се определя от ПУП. Вместо проектът на ПУП да използва тази опция, за да ограничи до минимум автомобилния трафик и паркиране, той прави обратното – слага паркинги навсякъде, където намери възможност. Моето впечатление от последното представяне на проекта на 13.01, беше ,че паркът се приема като обслужваща територия на стадионите и служи главно за паркиране. 

Съществуващото наземно паркиране в парка не е премахнато в проекта . Допълнено е с още наземни и подземни паркинги, въпреки че „спирането на достъпа на автомобилно движение в парковата територия“ е изведено като основна цел на проекта (стр. 69)

До всички съществуващи обекти е предвиден разрешителен режим, вместо да се подобри сегашното положение, се влошава значително.

Предназначението

Целта на ПУП е да освободи парка не само от несвойствени обекти (между другото не става ясно какво ще се маха от парка, само се добавя) , а и от несвойствени функции – като паркиране в парка или големи футболни мачове, които пречат на парка да осъществява основната си, а именно рекреационна функция. Цел на ПУП според СПН се декларира като „запазване и увеличаване на общоградското и рекреационно значение на парка в НЕГОВАТА ЦЯЛОСТ“, но всъщност планът предлага обратното. Спортната зона е допълваща, а не основна и не трябва да пречи на основната.

Гражданите трябва да се произнесат не по размерите на стадионите, а дали са съгласни автомобилният и човешкият натиск да затрудняват ползването на парка за основните му функции за отдих и рекреация. 

Сеч 

Дървета в парка, насаждани преди 110-115 години, са без всякаква защита от този проект, даже напротив. Проектът допуска масови сечи в гората в т. нар. лесопаркова част. 

На първо място в лесопарковата част се предвиждат нови обекти и алеи. Проектантът твърди, че е направил геодезическо заснемане и картотекиране само на местата с предвидена намеса и говори за 1023 дървета само в тези зони. 

Това геодезическо заснемане не беше показано на обсъждането на 13.01. , за да добият представа хората за колко масивни и столетни дървета става въпрос. Видя се, че планът е осеян с червени точки, които са дърветата, предвидени за премахване по санитарни причини. 

На второ място, проектът се осланя на инвентаризацията, направена от ЛТУ през 2016 г., за която беше доказано, че е направена по грешно задание – за стопанска гора, от която трябва да се извади повече дървен материал. Затова въпросната инвентаризация говореше за възобновяване на растителността, възобновителна групово-постепенна сеч, при която се правят така наречените „прозорци“ в гората - тоест огромни петна без дървета, и се препоръчваше сеч с интензивност 15-20%. 

В един парк като Борисова градина, законът за горите изрично казва, че не се прилага и всяко дърво се оценява индивидуално, още повече че е паметник на градинско-парковото изкуство.

Изключително е притеснително, че проектът на ПУП преповтаря инвентаризацията от 2016 г. и говори за санитарно почистване с интензивност 5-80 % от запаса на насажденията. И това извън санитарните сечи, които са задължение на озеленителните органи. Още повече, че по тази инвентаризация вече бяха изсечени няколко хиляди дървета в лесопарковата част.