Номинираните за тазгодишните награди за биоразнообразие

И тази година българската фондация "Биоразнообразие" връчва своите награди на заслужили медии и личности в борбата за защита на българската природа.

Наградите ще бъдат връчени на събралите най-много гласове по време на гласуването във Фейсбук. Може да дадете своя вот на всяка от предвидените страници, които може да намерите в хиперлинковете на категориите.

Миналата година форумът OFFRoad-Bulgaria.com, който е част от OFFMedia, получи наградата в категория "Доброволец за природата" на Годишните награди за опазване на биоразнообразието.

Наградата бе заради участието на Форума в гасенето на пожара на Витоша миналата година. Тя бе поделена с доброволците, които се събраха през Фейсбук, за да се включат в акцията.

И тази, и миналата година OFFNews е номиниран за наградата в категория "Най-добър журналистически материал".

По-подробна информация за номинациите може да намерите тук.

Номинираните в категория "Най-успешна кампания, свързана с опазване на биоразнообразието.

1. Програма за възстановяване на белошипата ветрушка

През 2008 г. стартира програмата си за завръщането на белошипата ветрушка. В миналото често срещан вид, тя изчезва в края на 80-те години на 20-ти век. Събраните средства се използват за поддържането на Модул за адаптация и освобождаване на белошипи ветрушки в село Левка; отглеждането на птици в Испания и тяхното транспортиране до България; връщането им в природата; последващите грижи, мониторинг и опазване. До момента екипът на проекта е постигнал следното:

-90 белошипи ветрушки, пуснати на свобода през 2013г.;
-40 завърнали се от дългия прелет до Африка;
- 8 сформирали двойки, с над 10 малки – първите белошипки гнездящи в страната ни от десетилетия насам;
-60 птици, пуснати на свобода през 2014г.;
-2 диви птици, „привлечени“ от нашата нова колония;
-20 двойки на вида в Спасителния център за диви животни;
-34 бебета, излюпени в Спасителния център – чакащи всеки момент да бъдат пуснати на свобода.

2. Кампания Нулеви Отпадъци, За земята

“Нулеви отпадъци” е стратегия, комбинираща общностни практики като повторно използване, поправяне, рециклиране, обезвреждане и компостиране, с индустриални практики като елиминиране на токсини и промяна в дизайна на опаковките. Като част от кампанията през 2013-та се организират почиствания, е-акция “Да сложим край на отпадъците!”, в която се призовава граждани да изпращат писма до министъра на околната среда с послание колко важно е България да направи възможното, така че суровините в Европа да се управляват по-добре; отправят предизвикателството “Всеотдаен рециклатор”, прожектират филма “Бунище земя” и др.

3. Кампания “Рисът има нужда от вас!”, WWF

“Когато ни нападнат крадци, искаме те да бъдат наказани. Когато домът ни бъде разрушен, искаме нов! Когато любимите ни същества са в опасност, ние правим всичко по силите си да ги предпазим от заплахите! Рисът обаче не може да се пребори сам!”- се казва в мотото на кампанията. През последните години рисът се завръща в България след десетилетия отсъствие, но за кратко. За да задържат и да създадат нова популация, WWF стартират дарителска и природозащитна кампания.

Целта на кампанията е да се съберат достатъчно средства за следните дейности:
- откриване и проучване на последните останали стари, естествени гори, които могат да осигурят дом за риса;
- поставяне на фотокапани на място, обитавано от рис, за да се съберат достатъчно данни неговото поведение;
- обучение на служители в горските стопанства как да се грижат за горите така, че рисът да може да се завърне в тях;
- изготвяне на анализ на сечите и незаконните дейности, които трябва да бъдат спрени;
- борба срещу незаконния дърводобив и строителство в защитените природни местности.

4. Кампания за спасяване на Яйлата

Кампанията започва още през 2007 година, когато в нарушение на всички защитни режими през есента на 2007 г., по време на избори, нощем, на 10 м. от бреговата линия и на десетина метра от две скални гробници, върху археологически непроучен терен започва строителство, под формата на възстановяване на съществувала на това място рибарска хижа. Строителството се извършва от фирма „Братя Павлови” ООД от град Генерал Тошево, които претендират да са собственици на 1.5 дка в резервата. Тогава Владо Руменов успява да инициира нарочна комисия от Националния институт по паметници на културата. Резултатът от действието на комисията - строежът е спрян от ДНСК с предписание бетонът да бъде демонтиран и мястото рекултивирано.

За периода 2013-та – 2014-та са подадени сигнали до ВАС, МОСВ, до РИОСВ Варна, МРРБ, МС, главния прокурор, омбудсмана, прокурора на Добрич, Националния институт за недвижимо и културно наследство, РНСК Бургас и министъра на земеделието. Делата се водят както от граждани, така и от природозащитни организации. В крайна сметка се стига до решение на Административен съд в гр. Добрич, който постановява, че строежът на братя Павлови е незаконен. Въпреки, че те обжалват решението, се очаква съдът да отхвърли жалбата им.

Междувременно в Яйлата възниква още едно огнище на обществено напрежение. На 23 октомври 2013-та кметът на Каварна Цонко Цонев тържествено прави първа копка на реставрацията на ранно-византийската крепост и скалната църква в резервата по ОПРР към ЕС. Експертна оценка установява, че проектът е разработен при условията на несъобразяване със световно утвърдени принципи на консервация и реставрация на паметници на културата. Това, както и други аналогични случаи на неправилна рестраврация по Оперативна програма Регионално развитие мотивира група от археолози, архитекти, историци, реставратори, културолози и граждани да създадат в началото на 2014 г. Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН).

5. Кампания по проект “Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора по модела “растителни микрорезервати”

Цел на проекта е да бъдат опазени уникални видове от българската флора и такива с единични или малко на брой находища, чиито популации се намират извън съществуващите защитени територии и са изложени на голям риск от унищожаване. Постигнати резултати и конкретни дейности :

- 7 плана за действие са обсъдени на НСБР, с решение да бъдат приети.
След отразяване на направените бележки ще бъдат представени на Министъра за утвърждаване
- Проведен мониторинг в 12 сайта с участието на експерти от 3 РИОСВ
- Проведени in situ дейности в находището на 1 вид
- Обявени 57 малки защитени местности (микрорезервати) - Попълнена еx situ колекцията с 3 вида. За 2 вида е извършена реинтродукция в естествените местообитания с растения, отгледани от семена.

6. Кампания „Международна нощ на прилепите” 2013

През последните години, с подкрепата на МОСВ – ПУДООС, България се включва в Споразумението за опазване популациите на европейските прилепи, като в няколко населени места се организират събития за запознаване по подходящ начин на децата с живота прилепите и тяхната роля в природата.

Целта на проявата е да бъде стимулирано творческото мислене и позитивното отношение към природата, да се разширят и популяризират познанията за прилепите сред подрастващите и младите хора и да се повиши обществената подкрепа и ангажираност за тяхното опазване.

Кампанията „Международната нощ на прилепите 2013“ протече със серия от събития в периода 28 ми септември – 1 ноември в абсолютно цялата страна.

7. Кампания за спасяването на ПП Странджа

На 15 януари 2014-та година 5 членен състав на ВАС взима скандално и безпрецедентно решение, според което въвежда в сила Общия устройствен план на община Царево. Въпреки че Съдът признава, че липсата на одобрена екологична оценка на Общия устройствен план е сериозно нарушение на процесуалните правила, отхвърля жалбите срещу плана като недопустими. Това решение е необжалваемо и представлява сигурно застрояване на крайбрежието на Царево, Арапя, Корал, както и на големите части от ПП Странджа. Реакцията на природозащитните организации и на граждани от над 10 града е незабавна и изключително бурна - започват протести в София, Пловдив, Бургас, Русе, Сливен, Велико Търново, Стара Загора, Пазарджик, Перник, Трявна. За по-малко от месец, благодарение на бурната обществена реакция и хилядите неуморно протестиращи, министрите са принудени да спрат отново действието на плана и непосредствената опасност за Странджа е преодоляна.


Номинации за "Най-добър журналистически материал, свързан със запазване на българската дива природа"

1. Дневник и Зелен Дневник

Дневник е една от малкото медии, които имат специален раздел, посветен на околната среда. Подсайтът им за околна среда и зелен бизнес “Зелен Дневник” винаги отразява коректно и професионално темите, свързани с опазването на околната среда, защита на защитените зони и територии, протести, акции и кампании на всякакви “зелени” теми. Материалите им се характеризират с коректно представяне на всички страни, познававане на детайлите и спецификата на темите, хронологично проследяване на събитията и сериозни и задълбочени анализи.

2. Bivol.bg

Bivol.bg е номиниран за множество материали разследваща журналистика за посегателствата срещу българската природа, между които и материали за унищожаването на дюните в Несебър, застрояването на Карадере, Корал, Странджа, Пирин, Витоша, Ропотамо, изсичането на горите, злоупотребите със заменки, бракониерство и др. Bivol.bg активно отразяват и кампании и протестни акции в защита на природата, зелени фестивали и изложения, както и други събития на природозащитна тема.

3. Цветелина Атанасова, БНТ

Последователно и дългогодишно отразява с активна гражданска позиция проблемите, свързани с: незаконното строителство по крайбрежието на Природен парк Странджа, инвазивните видове, последиците от климатичните промени, отпадъците и др.

4. Таня Димитрова, Монгабей

Монгабей е онлайн медия с екологична насоченост и много голяма популярност. Често историите в Монгабей се ползват като източник за информация в медии като Economist, Bloomberg, National Geographic и Associated Press.

Само за една година Таня успява да публикува в Монгабей 4 статии, свързани с опазването на биоразнообразието в България, като засяга горещата тема за бракониерството по отношение на египетския лешояд, глухаря и кафявата мечка.

5. Николай Василковски, Нова телевизия

Един от водещите репортери в екипа на Нова телевизия той е винаги на мястото на събитието, готов да включи всички гледни точки. За периода 2013-та - 2014-та година популяризирал проблеми, свързани с: наводненията, пожари и доброволчески акции, велоалеите и колоездене, незаконни сечи и опазване на вековните гори, горски заменки, застрояването на Карадере, Странджа, Пирин, климатични промени, защита на животните и още много други теми.

6. OFFNews.bg

Офнюз е номиниран за множество материали за посегателствата срещу българската природа. OFFNews.bg е новинарският сайт на OFFMedia, част от която са още форумът OFFRoad-Bulgaria.com и OFFRoad Radio. Създаден е в началото на 2012 г. и вече един от водещите новинарски сайтове. OFFNews е сред малкото онлайн медии, които си позволяват и разследваща журналистика.

От публикации в OFFNews започнаха десетки горещи теми, които имаха голям отзвук в обществото. Едно от най-емблематичните от които е разследването за опита да се продадат защитени територии от Стара планина чрез компенсаторки. OFFNews.bg разчита изключително много на сигнали на граждани и на членовете на форума OFFRoad-Bulgaria.com. Често участниците във форума са репортери, подават сигналите, по които журналистите правят своите разследвания, те стоят зад медията и са гарант за независимостта й. Офнюз винаги са едни от първите, които публикуват анализи на природозащитни теми и новини за протести, кампании, акции и др.

7. Петра Талева, БНР програма Христо Ботев

Автор и водещ на предаването „А сега накъде?” по програма „Христо Ботев”. Петра талева е номинирана за активното отразяване на всички важни екологични теми, десетки материали и предавания за природата на България и за всички най-интересни събития, свързани с опазването и популяризирането й. Сред темите, които засяга са: екотуризъм, защита на животните, опазване на защитени зони и територии, Черноморието, планините. Отразява и фестивали, конкурси, изложби, информационни кампании на природозащитни организации.

8. Марина Евгениева, BTV

Номинирана е за филма й “Сагата Странджа”. Марина Евгениева е репортер на BTV новините от 1 ноември 2006. Преди това е работила в Дарик радио в продължение на 6 години. Репортажът й от БТВ Репортерите “Сагата Странджа” е филм за историята на ПП Странджа от обявяването му до наши дни. Репортажът обхваща многостранната история на ПП Странджа с пространни интервюта с директора на ПП Странджа, природозащитници, кметът на Царево, местни и др.

Номинации в категория "Активист за природата"

1. Димитър Василев – Велин

Димитър Василев - Велин е един от доайените на природозащитното движение в България. Активната му работа по кампании започва през 1988 г. с кампания против тровенето на полевките. От тогава до ден днешен Велин е част от всички по-важни инициативи за опазване на дивата природа. Участието на Велин съчетава пряко експертно участие с екологични и енциклопедични експертни познания и изключително остра и решителна намеса в стратегическото планиране и тактическо провеждане на активни природозащитни действия. Велин е инициатор за създаването на редица утвърдени днес организации, сред които "Зелени Балкани" и "За Земята," и деен участник в работата на много коалиции за опазване на природата, биоразнообразието, но и против използването на замърсяващи технологии. Може би най-силна следа в природозащитното движение Велин оставя благодарение на уникалната си способност да вдъхновява и заразява млади и стари с идеите за върховенство на дивата природа, всеобхватна хармония между биологичните видове и хората, потребността от основаване на човешкото съществуване върху възобновяемата енергия на природата. Тези негови идеи, изразени по харизматичен и обаятелен начин привличат десетки към действията за опазване на дивата природа, много от тях напълно незапознати с тях до преди това и идващи от съвсем странични професионални поприща.

2. Мая Бориславова Радева

Мая Радева започва кариерата си като еколог и озеленител в община Трявна, където остава от 1991 до 2003. По време на работата си в общинската администрация помага и за фактическото създаване и обединяване на документи, необходими за "създаването на природен парк, който да пази старите букови гори". От 2003 г. е назначена с конкурс за директор на новосъздадения природен парк "Българка" и оттогава утвърждава тази територия с различни проекти. Първият проект е за възстановяване на местообитания и поддържане на биологичното разнообразие на територията

3. Любомила Кривошиева

Тези от вас, които са намирали паднало от гнездото птиче или пострадало диво животно, най вероятно са се свързали с нея, за да му помогнат. Любомила спасява всякакви диви животни без значение какъв вид са - от врабчета,гълъби,свраки,лястовички до орел змияр. Винаги се отзовава, когато трябва да окаже помощ на животина в беда. Последната година, заедно с лекарите от клиника "Добро хрумване", Любомила помогна на огромен брой диви животни и върна след лечение много от тях обратно в природата.

4. Тома Белев, Асоциация на парковете в България

Тома Белев е едно от най-известните лица на НПО движението, еколози, природозащитници и т.н. Дългогодишен експерт по управление на защитените територии в България, бил е директор на природен парк "Витоша" и председател на УС на "Зелени Балкани". Като инициатор и председател на сдружение "Асоциация на парковете в България" работи за изграждане на капацитет и експертиза в институциите, отговорни за защитените територии в България. През 2013-2014-та година Тома беше изключително активен както в разискването на Закона за горите, така и в кампаниите за опазване на Пирин и Странджа. Като представител на Коалиция “За да остане природа в България” Тома Белев се включи и в преговори с туристически и културни организации за търсене на съвместни цели за отговорен туризъм, чиито приоритети са опазването на природата и културното наследство, приключили с успешното подписване на Меморандум.

5.Георги Стефанов, WWF

Георги Стефанов от седем години е експерт "Политики и климатични промени" към Световния фонд за дивата природа (WWF). От 2008 г. работи интензивно в сферата "Европейски политики за изменение на климата". Преподава "Стратегическо управление и устойчиво развитие" в магистърска програма Екологичен мениджмънт на Нов Български университет. Работил е и през годните в сферата на екологичното образование, по създаването на европейската мрежа Натура 2000, в опазването на водите, устойчивия туризъм и е участник в редица природозащитните кампании от последното десетилетие.

6. Йорданка Динева и семейството й

Едно истинско и сплотено природозащитно семейство - Тошко, съпругът на Йорданка Динева доброволно поддържа сайта на коалицията, Радо, малкият й син, „изгриза” краката на стола докато майка му беше заета на компютъра, в помощ на дейностите на Коалиция „За да остане природа в България” и Борянка, малката й дъщеричка, наследила борбения дух на майка си и баща си, неизменен участник в презентации на природозащитна тема, направени от майка й. Йорданка Динева или Данчето, както всички я наричат, е слънчевото лице на Коалицията, което винаги успява да разведри обстановката и да внесе оптимизъм и в най-сложната ситуация. 

7. Ива Николова от „Да спасим Иракли“

От години е много ценен активист във всички кампании на граждаска група “Да спасим Иракли”. Тя създаде логото на коалицията „За да остане природа“ и още много визуални и артистични плакати, стикери, видео и други материали за популяризиране на кампаниите на двете организации. През 2013-та оказа и голяма морална и физическа подкрепа за почистването на Иракли.

8. Петър Станиславов Шурулинков

Петър Шурулинков е един от най-добрите специалисти по орнитология в България, изключителен професионалист и популяризатор на научни знания. Но той не е само отдаден на науката човек, а истински обича природата на България и отдава времето, силите и дори здравето си, за нейното опазване. От ученическите и студентските си години той членува и е активист на научни и природозащитни организации, като Българската орнитологична централа, Сдружение за дива природа – Балкани, Зелени Балкани. Участва във всички кампании за опазване на природата – за спасяването на Витоша, Странджа, Калиакра, за НАТУРА 2000 и мн. др.

Подавал е десетки сигнали срещу разорани пасища и ливади, срещу незаконно строителство, срещу нарушения в хода на строителството. Петър не се притеснява да застане срещу силните на деня вкл. и политици, депутати, кметове, да ги убеждава, да спори с тях, заради каузата – нещо, от което много редови учени сериозно се притесняват. Като експерт Петър отстоя забрани за ВЕИ в НАТУРА 2000 в Националния план за действие за енергията от ВИ.

9. доц. д-р Росен Цонев

Като член и доброволец на СДП Балкани в своята професионална дейност г-н Росен Цонев е отделил много време и енергия за общественополезна дейност, като за това извън признанието на общността е получавал заплахи за разправа и убийство (при случаят с ветрогенераторен парк в Карабоаз). Г-н Цонев има значителен принос относно: Мотивиране предложения за обявяване на нови защитени територии - за Карадере, за преобявяване на Камчийски пясъци, за ПП Студенец, ЗМ Герена на Обнова, на Миндевска река, на ЗМ Коридорите при с. Биволаре, ЗМ Ултрабазични скали с пионерна тревна растителност" в землища на селата Чичево и Крилатица (Кирково) (обявена), за ЗМ на къмпинг Корал, предложение за разширение на ПП Персина.

10. Михаил Михов

Той е млад, но вече е специалист по българските планини и устойчив туризъм. Обича природата с все сърце и не пести сили и совбодно време, за да организира някоя акция за защита на природата. Сега живее в Русе и се занимава с развитие на туризма в крайдунавските райони, продължава да е планински водач и лятото почти не се прибира вкъщи. Това не му пречи да намира начин да участва в кампаниите – например това лято събра снимков материал за състоянието на Седемте рилски езера, за да може да се докаже въздействието на построения до там незаконен лифт и да се преценят възможностите за реализиране на мащабни ски проекти, планирани в цяла северна Рила. Можете да разчитате на него да организира информационни срещи, дискусии, проетести и всякакви акции в Русе – около него вече се е събрала група от активни хора, готови да мислят и действат заедно там. Част от акциите тази година: 15.04.2013 г. – изненадваща делегация по посрещане на министър Юлиян Попов – тогава министър на околната среда и водите преди неговата среща с румънската му колежка. Министърът е посрещнат пред общината от група граждани с плакати в защита на Пирин и срещу добива на шистов газ в житницата на България. Успяват да му връчат писмо с поцизията си.

11. Меджнун Адемов

Меджнун Адемов е на 38 години, учител в Професионална гимназия по селско стопанство „Земя“, град Провадия и член на БДЗП от 5 години. Любовта му към природата и децата е пътеводна светлина в неговия живот - използва всяка възможност да организира излети и извън-предметни занятия с групи деца, с което успява да създаде една своеобразна общност от последователи (понастоящем около 20 ученика), който са се посветили да опазват биоразнообразието на Провадийско-Роякско плато. През последните две години, Меджнун работи усилено за опазването на една от най-застрашените птици в страната – египетският лешояд.

12. Десислава Алексова

Десислава Алексова е голям приятел на гражданския сектор в България и по-специално на Коалиция „За да остане природа в България“. Подкрепяла е всички граждански акции на Коалицията чрез лично участие и чрез разпространяване на информация за съответните каузи. Използва всеки повод и личните си контакти да популялизира възможностите за устойчив туризъм , проблеми с опазването на природата в конкретни места в България. Деси редовно представя Коалицията на различни форуми и изложения, участва във всички протести и учебни пътувания.

13. Иван Камбуров

Иван Камбуров е дългогодишен екперт в дирекция на природен парк Странджа. Работи в най-тежкия район – единственото крайбрежие в България, което е част от природен парк. Съответно конфликтите там са най-големи. Той е първият представител на институциите, който подава сигнал за незаконно строящия се комплекс Златна перла до село Варвара, който бе разрушен след 6 години съдебни битки. Участник в кампанията по опазване статута на природен парк Странджа, и като такъв търпи заплахи. Въпреки всичко Иван Камбуров не се отказва и работи години наред за изучаване и популяризиране на биоразнообразието на природен парк Странджа.

Категория "Политик с най-голямо внимание към българската природа"

1. Светослав Малинов

Светослав Малинов е български политик от партията Демократи за силна България (ДСБ), политолог и преводач. Един от основателите на ДСБ, той е депутат в Народното събрание през 2005–2009 година и в Европейския парламент от 2009 година. Като депутат в Европейският парламент той зададе парламентарни въпроси за заменките, забавяне на обявяването на Рила буфер, проблемите на Природен парк Странджа и къмпинг Корал. Поел е ангажимент да продължи тези казуси и по време на втория си мандат, спечелен през 2014-та година.

2. Община Кайнарджа

Още преди да се наложи от Закона за регионално развитие да се актуализират общинските планове за развитие масово в цялата ни страна, община Кайнарджа, актуализирахме по предложение на кмета на общината - Любен Сивев, нашия общински план за развитие за периода 2007-2013 година, като направихме едно съществено допълнение към него още през 2008 година, а именно: Към съществуващите четири приоритета за развитие на общината за посочения период, добавихме още един, който акцентира на запазване на околната среда и биоразнообразието в община Кайнарджа, като се залага на конкретни мерки и реализирането на проекти, в които тези мерки са изведени на преден план.

Номинации в категория "Награда за подкрепящи биоразнообразието бизнеси"

1. Мобилтел ЕАД

За 4-та година програма „Мтел еко грант” е с цел подкрепа за опазване на българската природа. През 2014 г. след открит конкурс за неправителствени организации бяха избрани 5 проекта за поддържане и възстановяване на местообитания и популации на видове и насърчаване и популяризиране на биологичното земеделие. Общата стойност на финансирането тази година възлиза на 55 000 лв. Общият брой финансирани проекти във всички 4 издания на конкурса, посветени на опазване на българската природа, е 23 на обща стойност 305 000 лв. Проектите включват повишаване на разбирането и активно включване на местните общности в природозащитата. Фондация „Помощ за благотворителността в България” предоставя експертна помощ за осъществяването на програма „Мтел еко грант”.

2. Държавно предприятие фонд "Затворно дело"

Държавно предприятие фонд "Затворно дело"обработват 18 000 дка на територията на ПП Персина. Едни от първите, които кандидатстваха са по Мярка 213 за плащания в земи в Натура 2000 и спазват всички национални стандарти за работа в защитена територия. Обработваемите им земи са на острова и покрай речните гори винаги оставят ливади, които се наводняват и там се намират цели колонии от корморани и други видове птици. Изпълнителният директор - Свилен Чичев и екпертката по бизнес развитие - Николина Георгиева са отворени за зелени дейности.

3. Еко ферма Елата

Ферма "Елата" е зона за повишаване на екологичната култура, формиране на ценности за природосъоразен начин на живот и запазване на уникалните за България бит, култура и традиция в областта на натуралното селско стопанство и животновъдството. Тя е разположена в махала „Звезданови кошари” – местност Елата в Плана планина в близост до Витоша. Намира се само на 25 км от столицата на България София при надморска височина от 1200 м. Сред чист въздух, пълни ливади с ароматни билки и тучни зелени треви, те се занимаван с: опазване на автохтонни застрашени видове – каракачанско куче, каракачанска овца и каракачански кон, и отглеждането им в естествени условия чрез прилагане на традиционни практики. Ферма "Елата" разчита на доброволци.

4. Георги Анастасов, село Коларово, община Петрич - биопчелар

Георги Анастасов е машинен инжинер по образование, а по призвание - учител. Няма пчелари в рода си, но от дете се прекланя пред магията на пчелите. Години наред събира „ум и разум” от стари пчелари и всевъзможни наръчници. Първият си кошер купува преди 8 години. Днес вече „пасе” 12 пчелни семейства. Продължава да се самообразова като балансира между прочетените методически указания и личния си опит. Подобно на повечето пчелари в България не членува в нито една от съсловните организации. Гневи се, че хора и държава имат паразитно отношение към природата като цяло и към пчелите, в частност. Георги се самоопределя като „свободен пчелар, а не като организиран печелбар”. Все още не печели от „питомците си”, защото изцяло реинвестира продаденото. Пчеларите като него са известни като „чисти”. Те не тровят с химикали и не изтощават до смърт „работничките си”. А манипулирането (с глюкоза, захар и др. сурогатни добавки) на меда смятат за престъпление и презрително го нарича „магерене”. Георги вади от кошерите си само натурален мед. Естествено произвежда и известния кестенов мед, който е емблема на селата от Подгорието. Често напомня предупреждението на Айнщайн, че изчезването на пчелите ще е начало на изчезването на живота на земята.

5. Радослав Младенов, собственик на ”зелена” къща

Радослав Младенов е собственик на една от първите зелени къщи, които Българска асоциация по алтернативен туризъм са и изключително деен човек в Северозападна България. Успоредно с къщата в Белоградчик е създаден прекрасен къмпинг в махала Фалковец, който разполага със собствена пречиствателна станция. Старае се да насърчава туристите да са отговорни към околната среда. Познава добре района и създава вело клуб „Скала“, с който организира местните за туристически маршрути в района на Белограчишките скали, почистване и маркиране на пътеки до интересни непопулярни местенца в района. Предлага и колела под наем за туристите си, като редовно се разхожда с тях, за да е сигурен, че няма да изпуснат нещо интересно.

6. Фотосинтезис и Петрос Алексиадис

Фотосинтезис са организатори на фотоконкурса “Снимай, не убивай” http://snu.photosynthesis.bg/ Редовно подкрепят природозащитни каузи чрез специални отстъпки в цени за оборудване и изложби. Подпомагат и организирането на десетки изложби за красотата на българската природа, напр: Изложба с наградените кадри от конкурса “Снимай! Не убивай!, от конкурса “Белият щъркел”, “Криле” на Ивайло Зафиров, Фотопленери “Wildlife Photography – Керкини отблизо и отвисоко”, wildlife пленер в ДЛС "Витошко-Студена", wildlife пленер с Новото Тракийско злато /Източни Родопи/.

7. „КИРИЛОВИ” ООД, земеделска кооперация от с. Крапец, община Шабла

Основният предмет на дейност е зърно-производство в обширни територии (над 15000 дка) в района на Натура 2000 зона Дуранкулашко езеро. Това е една от териториите в Приморска Добруджа, която през зимата се посещава от хиляди диви гъски, долетели от северните страни. През последните 4 години те са активен и съ-финансиращ партньор на най-значимия проект за проучване и опазване на световно застрашената червеногуша гъска в зимния й ареал -езерата Шабла и Дуранкулак. В рамките на проекта „Кирилови” ООД осигуряват значително по обем финансиране на проекта, което позволява да се случат природозащитните и изследователските дейности. На техните земи се провеждат полевите експерименти, които подпомогнаха разработването на нова агроекологична мярка за червеногушата гъска, която има за цел да стимулира и подпомогне земеделски производители, чиято дейност осигурява хранителни местообитания на гъската през зимния период.

8. Дивата Ферма, разположена в с. Горно Поле, Източните Родопи

Вече 20 години подпомага опазването на биоразнообразието в Натура 2000 зона Маджарово. Поддържа над 3000 декара пасища и ливади в района чрез своите 700 крави от автохтонните породи късорого и сиво български говедо. Животните се отглеждат само екстензивно, като не се третират с ветеринарно-медицински продукти и раждат малките си в природата. Въпреки развитите инстинкти за оцеляване и силната имунна система, говедата често стават жертва на вълци или естествени заболявания (през 2013 г. загубите се изчисляват на 40 говеда, през 2014 г. до момента – на 25). Това е ключов хранителен ресурс за единствената в страната естествена популация на белоглавия лешояд и няколко двойки египетски лешояди. Отделно, Дивата ферма участва директно в природозащитни проекти като Лайф+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ чрез допълнително подхранване и охрана на гнезда, широко комуникира важността от опазването на лешоядите и биоразнообразието като цяло, и подкрепя другите фермери от района.

9. My forest

My forest e перилен препарат, създаден с грижа за прането, човека и природата. 90% от съставките в My Forest са с натурален произход, а синтетичните повърхностно активни вещества са заменени с чист натурален сапун, който не оказва вредно влияние върху околната среда, защото е нетоксичен и напълно биоразградим. Освен екологичен продукт, фирмата поддържа и програмата „Our forest” – 10 ст. от цената на всеки един техен продукт отива за залесяването на гори. През 2013-та са залесени над 15 000 дръвчета в района на град Копривщица. Така са възстановени 25 дка от засегнатите от силния смерч през 2013 година площи. Въпреки че събраните средства от продажбите не са били достатъчни за залесяването на вече подготвените 25 дка, My Forest предоставя средства предварително, за да бъде залесен целият подготвен терен. Залесяването се извършва в партньорство с „Държавно горско стопанство Пирдоп“ и „Югозападно държавно предприятие“ към Министерството на земеделието и храните. Програмата продължава.