Над 77 000 българи слагат масата в деня на св. Антоний Велики

Православната църква почита днес Преподобни Антоний Велики. Имен ден празнуват 77 031 българи, кръстени Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка и Дончо.

Името е римско по произход и означава "безценен, неоценим".

Св. Антоний е роден около 251 година след Христа в Египет, родителите му били заможни. Той бил на 20 години, когато майка му и баща му починали и му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Антоний раздал своето имущество и поверил сестра си на един девически дом, след това започнал подвижнически живот.

Светецът прекарал 20 години в пълно усамотение в пустинята. При него идвали много болни и страдащи хора, с които той беседвал и ги лекувал. Когато Антоний умира, той е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. Нарича се още Лелинден, както народът ни нарича чумата. На този ден жените не вършат домашна работа, а на трапезата не се слагат боб или леща, за да не се разсърдят лелята, шарката и синята пъпка. Специално омесени за празника содени питки, намазани с мед, се раздават на близки и съседи за здраве.

Според вярванията всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден утре тръгват по хората. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи.

Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи и железари.