Много войници станали християни заради св. Теодор Стратилат
Църквата почита днес пренасяне мощите на св. Теодор Стратилат.
Великомъченик Теодор, родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век по времето на императорите Константин и Линикий. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра.
Това станало известно на император Линикий, управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Той мразел християните и строго ги преследвал. Като чул, че Теодор привлича мнозина към Христа, императорът изпратил да го доведат при него в Никодимия. Теодор обаче написал писмо на царя и го помолил сам да дойде в Ираклия. Линикий се съгласил. Придружен от дворцови сановници и много войници, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли.
Укрепен чрез молитва, Теодор се облякъл в хубава премяна, качил се на кон и излязъл с граждани и войници да посрещне царя, комуто се поклонил. Линикий влязъл тържествено в града.
На другия ден царят седнал на престол, приготвен за него на площада. Той се обърнал към Теодор с похвала за мъжеството му, за мъдростта на неговите разпореждания и за реда, който намерил в града. След това го поканил да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил царя да отложи това жертвоприношение с два дни и през туй време да му позволи да вземе идолите при себе си в къщи. Линикий се съгласил: отнесли златните и сребърните истукани в дома на воеводата Теодор, който в същата нощ ги раздробил на части и ги раздал на сиромаси.
След два дни царят събрал отново народа на площада и казал на Теодор: "Мъдри Теодоре, любими наш воеводо, ето настана денят за празненство и жертвоприношение. И тъй, принеси жертва на боговете, та целия народ, като види твоето благочестие, да им служи с по-голямо усърдие!".
Преди Теодор да успее да отговори на царя, един от войниците се приближил до Линикий и му казал: Господарю, лъже те воеводата. Аз вчера видях златна глава на един от идолите у един бедняк, който ми каза, че я получил от Теодор.
Царят бил поразен и дълго мълчал. Този войник говори истината, казал Теодор. Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение?
Дълго Линикий не могъл от гняв да произнесе ни една дума. Но най-после избухнал със страшни заплахи срещу Стратилата. Линикий заповядал жестоко да бият Теодор с волски жили и присмивайки се над неговите страдания, казвал му: "Е, какво, Теодоре, избави ли те твоят Бог?".
Теодор спокойно отговорил: "Прави каквото искаш. Ни скръб, ни страдания, ни самата смърт няма да ме разлъчат от Христовата любов".
Линикий заповядал да бият Теодора с оловни пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания затворили го в тъмница за пет дни без хляб и вода. Линикий заповядал да приготвят кръст и след пет дни завел мъченика от тъмницата, за да бъде разпнат. Приковали ръцете и нозете му на кръста и войниците, по повеля на Линикий, стреляли в лицето му и му изболи очите.
Теодор свършил мъченичеството си чрез посичане с меч. Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина да приемат християнската вяра много жители на града и много войници.