Министерски съвет даде "Св. Александър Невски" на Светия Синод

Министерският съвет взе решение на заседанието си днес да прехвърли собствеността на патриаршеския храм „Св. Александър Невски” на Светия Синод на Българската православна църква, съобщи след края на заседанието Георги Близнашки.

„Този храм е построен преди 100 години. През цялото това време въпросът за собствеността остава неуреден по най-различни съображения. Преценихме, че можем да намерим юридическото решение, изхождайки от разбирането, че ничията собственост по силата на закона е държавна собственост. След днешното решение държавата и църквата си подават ръка, за да вървят заедно напред и много ми се иска решението да бъде възприето по този начин”, каза министър-председателят.

На пресконференцията в Министерския съвет Близнашки прочете писмо от патриарх Неофит до правителството, в което се благодари на министрите, чиито имена щели да останат в историята като имена на достойни мъже и жени.

Министър председателят нарече решението за собствеността на храма историческо.

Синодът обаче се задължава до 31-и декември 2014 г. да даде 25-годишно право за ползване на криптата на църквата на Министерството на културата за музей на християнското изкуство. От своя страна от Църквата уверяват, че правото на ползване се учредява безсрочно.

Храм-паметникът е построен в чест на руския император Александър II, наричан още "Цар Освободител". Катедралата носи името на руския княз Александър Невски (1220-1263), известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква.

Първоначално е било решено катедралата да бъде издигната в Търново, но княз Батенберг настоява да е в София. Една част от средствата за построяването на храма се отпускат от държавния бюджет, друга от дарения на видни граждани, включително и от княза, който дарява сумата от 6000 златни лева. На 19.02.1882 г. се полага основният камък, но строежът започва едва през 1904 г. Храмът е завършен през 1912 г. и осветен през 1924 г.

Сградата на храма се простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души. Цялата е облицована с бял врачански камък, а входните врати са изработени от славонски дъб. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина и има 12 камбани, като най-голямата тежи 12 тона, а най-малката – 10 кг.

Интериорът на храма включва мраморна украса, със стенописите и 82 икони, дело на български, руски и чешки художници. Една от най-големите ценности в храма са мраморният иконостас, царският и патриаршеският трон, амвонът и мозаечното пано с цар Фердинад и царица Елеонора.