'Мяра': Мнозинството от хората инстинктивно са за референдум за еврото

Идеята за референдум около еврото се подкрепя от обществото. Такива идеи у нас традиционно получават попътен вятър и 63,3% са "за" провеждането му, срещу 35,3% "против". Затова и декларативната активност в такъв референдум е висока и само около една десета от запитаните казват, че не биха гласували в подобно допитване или се колебаят.

Това гласи последното социологическо проучване на агенция "Мяра". Данните са от независим телефонен сондаж, проведен между 10 и 13 май 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.

Мнозинството е инстинктивно "за" предложения референдум за въвеждане на еврото, а сред потенциално гласуващите в примерен референдум отново надделява нерешителност пред въвеждането на единната европейска валута през 2026 г. у нас, отчита агенцията. 

Според социолозите на "Мяра" обаче закономерно едва ли такава активност би се възпроизвела на практика. Ако в България се проведе национален референдум с въпроса: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута "евро" през 2026 г.?", кое от следните бихте направили Вие лично? 34,4% казват, че ще гласуват със съгласна/съгласен, а 54,9% – че ще гласуват с несъгласна/несъгласен. Останалите няма да гласуват или се колебаят.

Данните буквално повтарят поредица изследвания назад в годините. Явно е нужна много повече информационна работа – особено на фона на иначе много високото одобрение на българите към Европейския съюз като цяло. Българите поставят ЕС на първо място по положително отношение сред всевъзможни геополитически фактори. Положителното отношение е 64,4%, а отрицателното – 25,5%.

"Мяра" е задала и  въпрос по отношение на множеството различни протести в страната, за да провери дали протестният потенциал към този момент се насочва към властта, или остава по конкретни теми. Отговорите явно показват, че към настоящия момент явно не е привидяна алтернатива на тази власт и към това правителство има известна търпимост.

"В този момент по-смислено е да се протестира по конкретни прoблеми" – тази опция избират 62,6% от запитаните, а малцинство от 30,3% избират мнението, че "В този момент по-смислено е да се протестира срещу властта като цяло". Явно затова и мнозинството не подкрепя вотовете на недоверие към сегашното правителство.

Разбира се, коментират социолозите, тук мненията се определят и от сумарните предпочитания за партиите вносители "Възраждане", "Величие", МЕЧ. 33,2% подкрепят вотовете, внесени от тези партии, но 60,6% не ги подкрепят.

Липсва готовност и по отношение на либерализацията на пазара на тока. "По-скоро съм наясно с предстоящото въвеждане", казват 25,3%, "По-скоро не съм наясно с предстоящото въвеждане", избират 73,7%. При такива въпроси често има декларативност и престижност в отговорите, но дори и тя не помага за по-висок дял на отговори от типа "смятам, че съм наясно".

21,7%, т.е. всеки пети и даже повече, са ставали свидетели през последната година на случаи на насилие сред младежи и подрастващи. 63,5% или почти двама от всеки трима твърдят, че са ставали свидетели в последните дванайсет месеца на поведение сред младежи и подрастващи, което могат да определят като непристойно. 28,3%, или почти всеки трети, свидетелстват, че са виждали агресивни младежки банди в последната година. Проблемът за агресията сред подрастващи и младежи явно има сериозен обхват в очите на българите.

По отношение на катастрофите по пътищата беше направен социологически експеримент: запитаните бяха помолени да изберат само един отговор измежду опциите "Вината е по-скоро в условията и правилата, които държавата създава" и "Вината е по-скоро на самите водачи и тяхното поведение". В така поставената дилема 26,5% говорят за рамката, а 47% – за самите водачи, но 26,2% не могат да отделят едното от другото.

Заради зачестилите инциденти с електрическите тротинетки мнозинство от 68,1%, т.е. над две трети, подкрепя варианта "В този момент най-смислено е да се приемат цялостни законодателни решения по темата". 25,4% избират "В този момент най-смислено е общините по места да въвеждат конкретни правила в зависимост от местните специфики – инфраструктура и възможности". 4,5% намират, че няма нужда да се предприемат нови действия, останалите се колебаят.

По отношение на пълната им забрана експериментален въпрос показва, че обществените настроения са по-скоро с надделяващо отрицателно отношение към подобно рестриктивно действие. 53,8% от българите не подкрепят цялостната забрана за използване на електрически тротинетки срещу 42,9%, които подкрепят подобна забрана. 3,3% не могат да формират мнение по въпроса. Явно се очаква действие на властта, но без крайности.

Следете новините ни в GoogleNews