Математическите училища дават най-добрата подготовка според резултатите от изпитите след VII клас
Математическите училища са безспорният лидер по отношение на качеството на подготовката на учениците до VII клас. Това показват резултатите от националното външно оценяване, изнесени вчера и представени днес от Министерството на образованието и науката.
От 10-те училища с най-високи резултати в страната само едно не е математическо - частното основно училище "Света София".
Пловдивската Математическа гимназия "Акад. К. Попов" е №1 със среден брой точки от двата изпита (по български език и литература и по математика) 89,03. На второ място е варненската "Д-р Петър Берон", на трето - Софийската математическа гимназия.
Частни софийски училища заемат следващите две места в Топ 5 - Първа частна математическа гимназия и частно основно училище "Света София".
Включени са само училища с повече от 20 ученици.
Всички останали училища до десетото са математически. За пръв път в Топ 10 попада димитровградската гимназия, по-напред в подреждането спрямо миналогодишното е Софийската математическа гимназия (СМГ).
Спрямо 2017-а през тази година има повече двойки по български (8 166 през 2018 г. и 7 761 през 2017 г.) и по-малко по-математика (12 869 - 2018 г.; 13 533 - 2017 г.), но едва ли от това би могло да се съди за нивото на училищната подготовка, защото в анализа на МОН липсва сравнение за нивото на трудност на задачите през двете години. Няма дори данни за броя явили се ученици през двете години.
Анализът на МОН изключва и представянето на учениците на вторите модули по двата предмета.
Данните за представянето по области на базата само на модул 1 по български и по математика извеждат на първо място по средни резултати област София - град. Втора е Смолян, трета - Варна.
Последното място е за Сливен, пред нея са съответно Ловеч, Монтана, Ямбол.
Прави впечатление, че учениците в Кърджали и Търговище показват чувствително по-високи резултати по математика, отколкото по български език и литература. Същото е вярно и за Ямбол.
Данните за оценките от НВО също отразяват показаното от децата само на първия модул, при който прагът на тройката е 16 точки при максимум 65.
Резултатите от националното външно оценяване след IV клас (по български език и литература, по математика, по човекът и обществото и по човекът и природата) показват над 70% успеваемост и по четирите предмета. Най-висока е тя по човекът и природата - 81.84%, най-ниска - по математика (71.57%).
По български четвъртокласниците се затрудняват най-вече с правописа на гласна в неударена сричка, показват резултатите от диктовката.
По математика най-трудна им е геометрията - 61.19% са се справили с 14-а задача. Това е и най-ниският процент спрямо всички останали задачи в теста.
Тестовете по човекът и обществото и човекът и природата показват, че децата се затрудняват най-вече да отговорят на географските въпроси, изискващи пространствено мислене.
Малцина са посочили верния отговор и на въпрос №12 - коя е столицата на българската държава по време на Асеневци.