Мая Манолова атакува ноторния член 417 в ГПК - снема свръхпривилегиите на банки и кредитори

Нов опит за ключови законодателни промени, които ще ограничат свръхправомощията на банки, монополни дружества и кредитори спрямо потребителите, внасят омбудсманът Мая Манолова и работна група.

Днес общественият посредник представи на дискусия проект за изменение на Гражданско-процесуалния кодекс, вкл. на ноторния член 417, който дава право на кредитори да поискат заповед за изпълнение на вземане без съдебно дело.

Благодарение на сега действащия 417 кредитори могат да си търсят задължения по бързата процедура - без доказателства пред съд, чрез съдебни изпълнители. Длъжникът би могъл да защити правата си чак след като получи съобщение от частен съдебен изпълнител. Докато тече обжалването, често имуществото му може да бъде отнето и продадено, а механизъм за връщане няма.

Член 417 е променил хиляди човешки съдби, някои безвъзвратно е погубил, ужилените са безброй. От поне 10 години у нас има опити за неговата промяна, засега без успех. 

Сега или може би никога

Моментът за редакция на ГПК е ключов, защото през януари ЕК предупреди, че ще започне наказателна процедура срещу България, ако в двумесечен срок (т.е. до март) този дисбаланс в ущърб на потребителите не бъде променен. Трябва да действаме или сега, или не се знае кога пак ще имаме такава възможност, посочи омбудсманът. Затова още тази седмица законопроектът ще бъде представен на правната комисия в парламента.

"Заявявам подкрепа в тази работа", обяви по време на дискусията председателят на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ).

"Нарушен е балансът между интересите на потребителите и икономически силните - това са банки, монополни дружества, фирми за бързи кредити, колекторски фирми", посочи Мая Манолова. Тя припомни, че според чл. 417 т. 2 от ГПК само на база извлечение на счетоводни сметки може да бъде издадена заповед за запор на длъжник:

Заповед за изпълнение въз основа на документ

Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

Проектът за редакция на ГПК предлага няколко кръга на защита, обясни Манолова. 

Първият кръг ще осигури на съдилищата право да следят за неравноправни търговски клаузи.

Вторият кръг ще даде възмножност на длъжника да възрази и да може на всеки етап да спре принудитеолното изпълнение.

Друга важна промяна е при неоткриване на длъжника (т.нар. призоваване чрез залепяне на съобщение) да се даде възможност, когато той реално узнае за претенцията, да спре производството с възражение.

Радикални промени

Манолова описа тези промени като "достатъчно радикални", защото длъжникът ще има възможност на всеки етап от производството да премине към исков процес - т.е. да има възможност да се защити в съда. А през това време изпълнението (отнемането на имущество) ще бъде спряно.

Предложеният проект бе приветстван от проф. Огнян Герджиков и от проф. Васил Мръчков, които бяха сред участниците в дискусията. В нея активно се изказаха съдии, адвокати, представители на граждански и потребителски организации.

"Защо в най-бедната държава в Европа плащаме най-големи лихви, попита адв. Веска Волева - един от авторите на проекта. - Всичко това идва оттам, че няма конкуренция между банките, което следва именно от чл. 417. Защото банката знае, че ще си получи всичко, което е пожелала да получи. Една и съща банка взема 10% лихва тук и 2 в чужбина. (...) Чрез чл. 417 директно се пристъпва към безспорни вземания и така довършваме хората - дори с фалшифицирани документи и след като са се издължили!" Вместо това, следва да се въведе режим на честно исково производство, посочи адвокат Волева. По думите ѝ този член дава право на "безподобно ограбване на българския народ".

Съдия Албена Ботева от СГС, също автор на проекта, добави, че с предлаганите в т. 2 на чл. 417 промени заявителят ще може да предостави на съда всички релевантни документи за спорните вземания. Възражението ще може да спре принудителното изпълнение или това да стане по преценка на съда.

Адв. Десислава Филипова - автор на жалбата до ЕК и участник в работната група, заяви, че редица хора са загубили имуществото си, защото не са имали такава защита. "Дори да са спечелили делото, вече са изгубили имота си и той няма как да бъде възстановен", обясни юристката.

Пълният проект за закона - на стр. 2