Кой всъщност е ''чуждестранният агент'' Борис Акунин

Руският писател Борис Акунин, който живее в изгнание от 2014 г., беше определен в петък като "чуждестранен агент" в своята страна, писа OFFNews - обиден етикет, който идва, след като беше включен в списъка на "терористите и екстремистите", предаде Франс прес. На български е издаван от издателство Еднорог. Преди дни писателят написа в мрежата:

"Писаха ми, че книгите ми все още се продават в Русия, но полутайно и за луди пари. Не повярвах и реших да проверя. Оказа се, че е вярно! Аз съм забранен плод, аз съм сладък. Моля, обърнете внимание на интересното дизайнерско решение при представянето на името на автора.
Ще го запазя като фотодокумент от безумната епоха."

Както OFFNews вече писа, авторът е забранен в Русия, а отскоро той е обявен за "терорист и екстремист".

През 2014 г. Акунин се обяви срещу анексирането на полуострова Крим, след което замина в изгнание в Лондон, където живее оттогава.

На 24 февруари 2022 г. той изрази във Фейсбук съжаление за избухването на "една абсурдна война". "Лудостта победи", написа тогава Акунин.

Кой е Борис Акунин?

Борис Акунин е един от най-четените автори в съвременна Русия. Медиите го определят като един от най-издаваните автори в Русия, като отбелязват, че през първата половина на 2008 г. общият тираж на произведенията му е бил около 1,3 млн. екземпляра. Медиите пишат и за високите хонорари на писателя-фантаст Чхартишвили. Според списание Forbes от 1 юли 2004 г. до 30 юни 2005 г. Акунин е спечелил 2 млн. долара, а през следващата година, пак според Forbes, приходите му са намаляли - 1,2 млн. долара.

Книгите на Акунин са преведени на 35 езика по света и са издадени в Италия, Испания, Франция, Япония, Германия, Финландия и Нидерландия.

По негови произведения са заснети филмите "Азазел", "Турски гамбит", "Държавникът".

Борис Акунин (роден през 1956 г.) е руски писател от грузински произход, чието истинско име е Григорий Шалвович Чхартишвили. Най-известните му произведения са поредица от детективски истории за талантливия благородник Ераст Фандорин. В началото на 2012 г. Акунин направи изявление, че е автор на произведения, публикувани под други два псевдонима - Анна Борисова и Анатолий Брусник. Писателят работи усилено и като преводач, литературен критик и японист. Занимава се с обществена дейност, в която се противопоставя на съвременните руски власти. В интернет поддържа блог, наречен "Жив дневник".

Детство

Баща му Шалва Ноевич Чхартишвили, роден през 1919 г., грузинец по народност, е артилерийски офицер, участвал във Великата отечествена война.

Майка му Берта Исааковна Бразинска, родена през 1921 г., от еврейски произход, преподава руски език и литература.

През 1958 г., когато момчето е на две години, семейството се преместило да живее постоянно в Москва. Апартаментът, в който детето израснало, е пълен с всякаква литература - книги и скъсани страници от дебели списания. Затова не е изненадващо, че той се е пристрастил към четенето толкова рано. Още на десетгодишна възраст Борис прочел романа на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита" - велико произведение, което често остава неразгадаемо и за възрастните.

Когато бил на единадесет години, майка му открила интересен метод да го заинтригува и така принудила сина си да прочете романа на Лев Толстой "Война и мир". Тя поставила четиритомния комплект на масата и забранила на момчето да го пипа. Същевременно заявила, че синът ѝ е твърде малък за подобна книга и няма да разбере за какво става дума. Вместо да си играе с войниците, Борис нетърпеливо започнал да чете том след том и да чака да се случи онова, за което майка му го предупреждавала.

Като дете той четял всичко и най-много се интересувал от историческата литература. Дори успял да развие специална своя програма, чрез която бързо се разхождал из града с отворена книга в ръце, четял в движение, като на практика не се сблъсквал с никого.

Сред училищните предмети Акунин бил най-запленен от географията. Един ден учителят разпределил страните от света между учениците в класа и всеки трябвало да подготви есе. Борис получил Япония и Тунис. Той прегледал цялата съветска преса в библиотеката. За Тунис имало малко информация, но за Япония - достатъчно, за да подготви най-доброто есе в класа. От този момент нататък любовта му към Страната на изгряващото слънце станала пословична.

В гимназията той се записал в клуба на младите ориенталисти, като след завършването му получил специална грамота. След като завършил 36-то специализирано училище, където задълбочено изучавал английски език, Борис кандидатствал за прием в Московския държавен университет.

Образование

През 1978 г. Акунин станал студент в Института за страните на Азия и Африка на Московския държавен университет, като избрал факултета по история и филология.

Съучениците му си спомнят за него като за симпатичен приятел с чувство за хумор, който е бил популярен сред момичетата. Заради хубостта му и твърде къдравата коса в университета му дали прякора Анджела Дейвис. Ученето било лесно за Борис и сред преподавателите той бил известен като един от най-способните студенти. Каквото и да му възложели, той винаги го изпълнявал задълбочено и точно. Давал на другите момчета да преписват, но почеркът му бил ужасен, с криви букви.

Още от младежките си години бил способен на благородни постъпки. На един ученик от групата, в която учел Акунин, предложили работа в Москва. Поставили само едно условие - задължителна столична регистрация. Този човек дошъл да учи от провинцията и живеел в общежитие. Борис го регистрирал в апартамента си в Москва.

Студентите изкарали стажа си в хотел "Интурист". Акунин развеждал японците из Кремъл; те били възхитени от младия екскурзовод. Той знаел такива исторически подробности, за които дори опитните екскурзоводи не разказвали. По време на ваканцията по програмата за международен студентски обмен Борис посетил Япония и се влюбил още повече в тази страна. Сега вече нито езикът, нито културата на японците му се стрували екзотични, бил ги изучил твърде добре.

Работа

След като завършил института, Акунин постъпил на работа в издателство "Русский язык", където основната му дейност била свързана с литературни преводи от японски и английски език. Именно в негови преводи са публикувани произведенията на такива японски писатели като Масахико Шимада, Юкио Мишима, Кобо Абе, Шохей Оока, Шиничи Хоши, Кенджи Маруяма, Ясуши Иноуе, Такеши Кайко. Сред британските и американските произведения в превод на Акунин са тези на Питър Устинов, Том Корагезан Бойл и Малкълм Бредбъри.

През 1986 г. той се преместил в издателството на сп. "Чуждестранна литература", където осем години по-късно заел поста заместник-главен редактор. Когато световноизвестната международна благотворителна фондация "Сорос" организирала мегапроекта "Пушкинска литература", Акунин поел поста председател на управителния съвет.

Произход на псевдонима

През 1998 г. започнал да пише художествена литература. Изучавайки добре японските традиции, той знаел, че древните самураи са можели да сменят името си няколко пъти през живота си. По този начин те показвали, че вътрешната им същност се променя и човекът става различен. Така Григорий Шалвович Чхартишвили се опитал да се освободи и да се отърве от комплексите си, приемайки ново име за себе си - Борис Акунин. Под този псевдоним са публикувани първите му книги.

Съществуват две тълкувания на измисления псевдоним. Писателят често е сравняван с известния руски революционер М. А. Бакунин, който е бил противник на марксизма и един от най-големите теоретици на анархизма. Фамилията му, разделяйки първите две букви с точка "Б. Акунин", се използва и от Чхартишвили.

Според втората версия съществува японска дума "аку-нин", състояща се от няколко знака. Тя се превежда като "човек, който живее не според обществените закони, а според собствените си закони" или "мошеник, злодей, лош човек, и то не малък, а гигант, изискващ уважение и внимание от другите" .

Под псевдонима "Борис Акунин" писателят публикува само художествена литература, а документални произведения и критика под истинското си име Григорий Чхартишвили.

Фандорин е основният герой на писателя

В края на ХХ в. значимо събитие в руската художествена литература е появата на първия роман за Ераст Фандорин "Азазел". На Акунин му било необходимо много време, за да избере фамилията на главния герой. Той е търсел немска, но русифицирана версия, тъй като по идея на автора предците на главния герой са дошли от Германия. Спонтанно му хрумнал герой от произведение на Чехов на име Дорн, а добавената наставка "фон" довела до фамилията Фандорин. А името и фамилията на бащата - Ераст Петрович - писателят заимствал от Пушкин, който имал приятел с такава симпатична комбинация от инициали.

Първият роман "Азазел" не намерил веднага своя читател. Критиците обясняват това с факта, че изданието е излязло с дискретна корица. След като корицата е сменена, книгата се разпродала с гръм и трясък. Оттогава Ераст Петрович Фандорин се превръща в основен герой на писателя Борис Акунин.

Актьорът Егор Бероев в ролята на Ераст Фандорин

Авторът направил така, че главният герой на романите му да е роден сто години по-рано от самия Акунин - през 1856 г. Той е наблюдателен и интелигентен потомък на разорено благородническо семейство, невероятно успешен в хазарта, особено в руската рулетка. Става твърде емоционално дистанциран след смъртта на любим човек. Акунин посвещава цяла поредица от своите произведения на Фандорин: "Планетата вода"; "Турски гамбит"; "Черният град"; "Левиатан"; "Целият свят е театър"; "Смъртта на Ахил"; "Нефритената броеница"; "Долината на пиките"; "Ин и Ян"; "Декоратор"; "Диамантена колесница"; "Държавен съветник"; "Любовник на смъртта"; "Коронацията, или последният от романите"; "Любовникът на смъртта".

Биографични факти

Белетристът, ориенталист, литературен критик и преводач Григорий Шалвович Чхартишвили, известен под псевдонима Борис Акунин, е роден на 20 май 1956 г. в малкия град Зестафони (Грузия).

През 1958 г. семейството се премества в Москва и оттогава Чхартишвили живее в столицата.

През 1973 г. завършва 36-та английска гимназия, а през 1979 г. - Историко-филологическия факултет на Института за страните от Азия и Африка, където получава диплома по японска история. След дипломирането си се занимава с литературен превод от японски и английски език.

В превод на Чхартишвили са публикувани творби на японските автори Юкио Мишима, Кенджи Маруяма, Ясуши Иноуе, Масахико Шимада, Кобо Абе, Шиничи Хоши, Такеши Кайко, Шохей Оока, както и на представители на американската и английската литература (Корагезан Бойл, Малкълм Бредбъри, Питър Устинов и др.).

В периода 1979-1986 г. Григорий Чхартишвили работи в издателство "Руски език".

От 1986 до 2000 г. работи в сп. "Чуждестранна литература" - до 1994 г. е ръководител на отдел "Журналистика", а след това е заместник-главен редактор на списанието. "Чуждоезична литература", а след това е редактор на сп. В началото на октомври 2000 г. напуска издателството, за да се занимава изключително с художествена литература.

Борис Акунин е бил главен редактор на 20-томната "Антология на японската литература" и председател на борда на мегапроекта "Пушкинска библиотека" (фонд "Сорос"). Той е един от съставителите на 100-томното издание, в което са включени най-добрите произведения на руската литература - от "Повест за изминалите години" до творби на съвременни автори.

В края на 90-те години на ХХ век Чхартишвили започва поредица от романи и разкази "Приключенията на Ераст Фандорин" (първият роман "Азазел"), която се превръща в знакова за руската художествена литература в началото на ХХ-ХХI век. От 1998 г. Григорий Чхартишвили пише художествена литература под псевдонима "Борис Акунин". Японската дума "акунин", според самия писател, няма адекватен превод на руски език. Приблизително тя може да се преведе като "зъл човек", "разбойник", "човек, който не спазва законите". Публикува критически и литературни произведения под истинското си име.

Освен романите и разказите от поредицата "Новият детектив" ("Приключенията на Ераст Фандорин"), които му донасят слава, Акунин създава поредиците "Провинциален детектив" ("Приключенията на сестра Пелагия"), "Приключенията на Учителя", "Жанрове". Автор е на криминално-пародийното продължение на пиесата на А. П. Чехов "Чайка" и на цикъла пародийна проза "Приказки за идиоти", от 2001 г. е ръководител на книжната поредица "Лъжа срещу скуката" на издателство "Чуждестранна литература", автор на монографията "Писателят и самоубиецът. ".

В края на 2007 г. излиза книгата на Акунин "Смърт на Брудершафт" - заглавие на цикъл от 10 разказа в експерименталния жанр "Римско кино". През май 2009 г. е публикуван романът "Соколът и лястовицата" за съкровища и пирати.

Новият роман за Ераст Фандорин, "Целият свят е театър", ще се превърне в тринадесетата книга за Фандорин на Борис Акунин.

През септември 2000 г. на Московския панаир на книгата е обявен за руски писател на годината.

Носител е на наградата "Антибукър" за 2000 г. за най-добра прозаична творба - "Коронация".

Победител в конкурса "Личност на годината", организиран от вестник "Комсомолская правда", в категорията "Писател на годината" (2000).

Победител в националния телевизионен конкурс "ТЕФИ-2002" в категорията "най-добър сценарист" за сценария на филма "Азазел" (ОРТ).

За приноса му в развитието на културните отношения между Русия и Япония Фондацията на Министерството на външните работи на Япония присъжда на Григорий Чхартишвили наградата "2009".

През май 2009 г. правителството на Япония награждава Григорий Чхартишвили с държавното отличие на страната - Ордена на изгряващото слънце.

*Публикцията е по материали от чуждия печат.