Какво се яде по време на пости?

Религиозният пост не е здравословно гладуване или пречистване на организма чрез безмесни ястия. Постното хранене за определен период е полезно за физическото здраве, но не само храната е важна - целта е духовно пречистване и смирение на миряните. 

Целта е човек да се бори с греховете си чрез лишения - не само в храната, а и чрез въздържание от всичко, което обича да прави през другите дни. Преценката е индивидуална - секс, алкохол, цигари, любим сладкиш или дори вегански ястия. Защото стремежът е нравствено и религиозно съвършенство, не отслабване чрез постни рецепти. 

Православните пости са 4 пъти в годината

Църквата ни определя следните многодневни пости:

1. Велик или Великденски.
2. Петров пост - от Първата неделя след Петдесетница до Петровден на 29 юни.
3. Богородичен  - от 1 август до 14 август.
4. Рождественски или Коледен. 

Храната трябва да е разнообразна

Менюто за телесното въздържание предвижда 6 нива на строгост:

1. Яде се всякаква храна, без месо.
2. Разрешава се риба.
3. Дни с топла храна с растително масло.
4. Дни с топла храна без мазно.
5. Време за сухоежбина.
6. Пълно въздържание.

Храната  трябва да е разнообразна, най-добре е да включва сезонни зеленчуци. Целта е чрез растителните рецепти тялото да се снабдява с всички необходими витамини, минерали и други. 

Менюто трябва да включва боб, леща, грах, ориз, булгур, елда, жито, пълнозърнест хляб, плодове с витамин С, ядки, спанак, коприва, киселец и т.н.

Салатите са чудесен начин за регулиране на здравословния баланс - табуле например. Ако ви липсват кюфтетата, прекрасен заместител и за очите, не само за стомаха, са магданозените. А зеленчуковата мусака с тиквички, картофи, моркови, лук и каквото се сетите вътре кара почти всеки човек да си оближе пръстите. Разнообразие в храната и напитките по време на пост внасят и алтернативните млека.  

И не забравяйте - много чай и вода. 

Религиозни традиции 

Православните пости изключват блажната храна, но това не е достатъчно.. Ако човек се почувства горд от това, че може да се въздържа от храна и изпитва превъзходство над другите, извършва грях и постът му е по-скоро вреден за спасението на душата му. 

Истинският пост предполага покаяние, опрощение, въздържание, молитва, отказ от всякакви зрелища и забавления. Иначе постът е обикновена диета. 

Древните християни се подлагали на лишения колкото и когато пожелаят, наредби и правила не са съществували. Четирите многодневни поста са определени през 4 век, съобразно четирите сезона. 

Хората, които страдат от различни заболявания, бременните и малките деца, трябва задължително да се консултират с лекаря си, преди да започнат да постят и да определят строгостта на поста, който ще спазват.