Как пчелите преподават урок по екология

Стряскащо екологично предупреждение е инсталирано пред „Народния театър” в София, то е пълно със символи на отрова и смърт и тези дни шокира още повече, защото наоколо се шири бяла коледна украса от ефирни дъги и елени, изрисувани вечер от светнали лампички.

Двете зловещи витринки все пак носят оптимистичния призив „Задраскай миналото. Налей от бъдещето!“ Те са част от кампаниите на „Грийпийс – България“ за устойчиво земеделие и здравословни храни.

„Индустриалното производство на храната, която слагаме на нашата трапеза, използва коктейл от химикали – припомня на минувача световната екоорганизация. Много от тези синтетични-химически пестициди застрашават околната среда и поставят на сериозен риск здравето ни.“

Посланието не е за подценяване, обаче има и още:

„Използването на химикали в селското стопанство застрашава и дивата природа, естествената среда на много видове. Пестицидите водят до загуба на биологично разнообразие. Употребата им косвено нанася вреди – измират пчелни колонии, други опрашители. Измират и птици, които се хранят с малки бозайници, които са били отровени... Съществува опасност от колапс на цялата хранителна верига.“

Гвоздеят на тази акция е съдбата на пчелите, а тежката артилерия в тяхна защита е един гневен сарказъм. Те, пчелите са противни и лоши, информира посветена само на тях витринка. Защото:

- Ужилванията от пчелите причиняват подувания, а при хора с алергия – дори и смърт.
- Жуженето на пчелите е неприятен звук.
- Край на зависимостта от насекоми!
- Без пестициди земеделието остава единствено в ръцете на насекомите.

И тъй нататък.

А придружава тези наблюдения и мисли един стар дървен кошер, съвсем истински, но отдавна необитаем, мъртъв, смачкан и килнат като самотна къща в бомбардиран район.

Той не е символ, не е и илюстрация „за по-страшно“. Той е реален проблем и наричат този проблем „синдром на празния кошер“. Това репортер на OFFNews научи от специалисти по насекомите в Националния природонаучен музей при БАН.

Американски проблем

И друга изненадваща информация споделиха експертите. Едно е да си пчела в Америка, друго – в България. В света на пчелите второто е за предпочитане. Засега.

„Бяха ни канили ваши колеги от радиото, в предаване за пчелите – каза д-р Марио Лангуров. - Каквото знаем, знаем, но направихме и специално проучване. Четохме с колегата доста научни публикации, за да можем да отговорим как така изчезват пчелите и откъде идва синдромът на празния кошер - излитат на паша и все по-малко се връщат, не се връщат, не се връща, не се връщат И накрая кошерът загива."

"Още се спори – продължи ентомологът, - но основното, до което стигнахме в специализираната литература, е, че това се случва най-вече в Щатите. Което е обяснимо, защото там пчелите не ги използват за мед, даже се случва меда да го изхвърлят. Пчелите ги интересуват като опрашители в земеделието. И когато се случи да транспортират кошери от източното до западното крайбрежие на САЩ, те имат интерес да са по-леки кошерите и изхвърлят голяма част от меда, той не се използва. В резултат пчелите поогладняват, дезориентират се.."

Това е една от хипотезите за залиняването и изчезването на пчели. Други хипотези включват отделни болести и паразити, вирусни заболявания, влияние на електромагнитни лъчения — та чак до комплексно въздействие на много фактори в средата.

"Но в Европа общо взето се оказва, че това са изолирани случаи — подчерта д-р Лангуров. - Досега в Европа няма доказан случай на този синдром, такъв какъвто е в Щатите."

Неговият колега Николай Симов пояснява, че у нас проблемите на пчелите идват от едни инсектициди, които вече са частично забранени в Европейския съюз. Това са препарати, които съдържат никотинови съединения.

Екологични ли са биогоривата

„Проблемът при тези вещества е, че се натрупват — обясни д-р Симов, - те имат кумулативно действие в тялото на насекомото. И бавно и постепенно, колкото и малко да остават при пчелите (когато не са пряко отровени), в един момент достигат критичен праг и действат смъртоносно."

Оттук нататък съдбата на пчелите се превръща в същински учебник по екология. Защото екологията не е просто наука за околната среда и взаимодействията в нея. Тя е винаги изненадваща история за невидими и непредвидими вериги – дори цели заплетени мрежи, от причини и последици.

От инсектицидите Николай Симов неочаквано прескача към изкуствените захранки за пчели, които той нарича „най-големия проблем".

"Ако бъдат хранени с мед, който пчеларят си пази, за да подхранва пчелите при недостиг на храна пролетно време, всичко си е в ред – поясни той. - Или както отдавна се практикува, използват обикновена захар, правят захарен сироп и с него също няма проблем.."

В момента обаче, допълва ентомологът, се използват много съединения, които са от фруктоза и глюкозни сиропи на базата на царевица. А от царевицата миниатюрни количества инсектициди остават в подхранката и бавно се трупат в самото насекомо.

Излиза, че сега инсектицидите са критичен фактор за това, че пчелите намаляват и загиват. А на всичкото отгоре съществува и по-пряк механизъм за тровенето им, парадоксално, той също е свързан с невидими екологични следи, с различни виждания за полезно и вредно.

“Много е модно да се отглеждат технически култури, най-вече за биодизел, за етанол — каза д-р Симов. И понеже са изцяло технически, т. е. няма да ви попаднат в чинията или чашата, няма и преки ограничения за използване на определени инсектициди. При тях пръскат кой с каквото се сети и колкото иска".

"Единственото, което ограничава производителите в какви дози да слагат инсектицида и как да го използват, е цената му, нищо друго – продължи той. - И в много случаи оттам идва големият проблем, защото се пръска по всяко време, не се предупреждават пчеларите, а част от тези технически култури също са привлекателни за пчелите... И в някои райони, те изчезват... Отива на паша пчелата и просто не се връща."

Сблъсък на интереси

"И у нас го има това нещо - поклати глава ентомологът. - Има огромни площи с технически култури, които се пръскат със самолети, или се пръскат по неподходящо време, и масово не се предупреждават хората от района да си затворят пчелите в кошерите. Минават, пръскат и ако пашата на насекомите е концентрирана там – край."

Проблем произлиза и от това, че инсектицидите с никотиново съдържание наистина са много ефикасни против вредителите, следователно са важни за целите на хората, инвестирали в стотици и хиляди декари рапица, например. И тъй като на европейско равнище се поде забрана на тези препарати, хората негодуват, протестират.

Негодуват и пчеларите и в последните 2-3 години е странно да се разходи човек из техните сладки изложения. Все по-пъстри, апетитни и разнообразно опаковани са техните продукти, все по-мрачни – лицата на хората. Случва се на такова търговско изложение да бъде представен и протестен плакат – с числа за намаляването на пчелите и, разбира се, с въпрос защо властта не прави нищо.

***

Два пъти през отминалото лято „Грийнпийс – България“ се обяви против т. нар неоникотиноидни пестициди, които „представляват сериозна заплаха за пчеларството, както в България, така и по целия свят“.

А Европейският съюз, въвел временна забрана, предприе „проучване на рисковете“. Близо е до ума, че в Брюксел – колкото и да стискат палци на пчелите - имат едно наум и за химическите корпорации, които произвеждат ефикасните препарати.

И, както се казва, продължението следва.

Внимавайте какво ядете! - предупреждава „Грийнпийс“, в случая с доводи, които убиват апетита. Снимка OFFNews