Истина или лъжа: има ли висши училища със 70% професори и доценти под изискванията на закона
"Ние имаме преподаватели във висшите училища, които не изпълняват минималните изисквания, заложени в Закона за развитие на академичния състав - професори, доценти. Съвсем естествено е във висшите училища, където има концентрация на такива преподаватели, в някои от висшите училища тя достига до 65-70% от такива преподаватели, съвсем естествено е, те да се чувстват застрашени от едни такива промени." Това заявява министърът на образованието акад. Николай Денков пред БНР на 3 май по повод предложената от него нова методика за атестация на преподавателите, която залага по-високи критерии от сегашните.
Във въпросната методика е написано изрично, че тя се отнася само за държавните висши училища, така че следва министърът да е имал предвид именно тях.
Високият процент смая ректори на държавни висши училища. Те коментираха, че това твърдение няма как да е вярно, затова OFFNews се зае да провери. Миналата седмица поискахме справка от Националния център за информация и документация за общия брой хабилитирани лица - членове на академичния състав на основен трудов договор - по висши училища, и справка за общия брой хабилитирани лица, отговарящи на минималните наукометрични изисквания по цитирания от министъра закон, които заемат длъжност в съответните висши училища.
От НАЦИД ни изпратиха данните, актуални към 10 май 2022 г. Те включват както държавните, така и частните висши училища в България.
Ето как изглеждат:
Изчислени в проценти, данните на НАЦИД - който е към министъра на образованието и науката - показват, че към 10 май 2022 г. средно 69% от хабилитираните преподаватели покриват минималните наукометрични критерии за заемане на длъжността и 31% не ги покриват, в това число 37% от доцентите (1697 души) и 19% от професорите (379 души). Казано по друг начин, това е всеки трети доцент и всеки пети професор.
| Процент на хабилитираните с наукометрия | Процент на доцентите с наукометрия | Процент на професорите с наукометрия | |
| Общо за страната | 69% | 63% | 81% |
| Държавни висши училища | 69% | 63% | 84% |
| Частни висши училища | 61% | 62% | 61% |
Средните за страната категорично не потвърждават думите на министъра, напротив. Грубо 70% покриват критериите, а 30 - не.
Но каква е ситуацията университет по университет?
Да отсеем първо броя на непокриващите критериите - доценти, професори и общо за хабилитираните лица:
| Висше училище | Брой доценти, непокриващи наукометричните критерии за заемане на длъжността | Брой професори, непокриващи критериите за заемане на длъжността | Общ брой хабилитирани лица, непокриващи наукометричните критерии за заемане на длъжността |
| Технически университет - София | 182 | 48 | 230 |
| Софийски университет „Свети Климент Охридски“ | 203 | 13 | 216 |
| Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ | 92 | 36 | 128 |
| Тракийски университет | 96 | 15 | 111 |
| Медицински университет - София | 76 | 18 | 94 |
| Университет по архитектура, строителство и геодезия | 73 | 21 | 94 |
| Лесотехнически университет | 50 | 18 | 68 |
| Медицински университет - Плевен | 52 | 8 | 60 |
| Югозападен университет „Неофит Рилски“ | 52 | 7 | 59 |
| Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ | 42 | 11 | 53 |
| Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“ | 52 | 0 | 52 |
| Технически университет - Варна | 45 | 7 | 52 |
| Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ | 38 | 11 | 49 |
| Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ | 43 | 4 | 47 |
| Нов български университет | 41 | 3 | 44 |
| Икономически университет - Варна | 22 | 22 | 44 |
| Университет по хранителни технологии | 33 | 9 | 42 |
| Русенски университет „Ангел Кънчев“ | 36 | 5 | 41 |
| Медицински университет - Пловдив | 36 | 2 | 38 |
| Химикотехнологичен и металургичен университет | 37 | 0 | 37 |
| Технически университет - Габрово | 31 | 4 | 35 |
| Национална академия за театрално и филмово изкуство | 19 | 16 | 35 |
| Аграрен университет | 23 | 10 | 33 |
| Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ | 29 | 0 | 29 |
| Национална художествена академия | 17 | 11 | 28 |
| Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ | 10 | 14 | 24 |
| Военна академия „Георги Раковски“ | 23 | 0 | 23 |
| Национална спортна академия | 19 | 4 | 23 |
| Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство | 17 | 6 | 23 |
| Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ | 14 | 9 | 23 |
| Университет за национално и световно стопанство | 19 | 2 | 21 |
| Висше военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ | 11 | 9 | 20 |
| Университет по библиотекознание и информационни технологии | 13 | 6 | 19 |
| Висше училище по мениджмънт | 18 | 0 | 18 |
| Висше училище по сигурност и икономика | 17 | 0 | 17 |
| Висше строително училище „Любен Каравелов“ | 13 | 4 | 17 |
| Висше училище по телекомуникации и пощи | 16 | 0 | 16 |
| Бургаски свободен университет | 3 | 13 | 16 |
| Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна | 13 | 1 | 14 |
| Европейски политехнически университет | 11 | 1 | 12 |
| Висше военновъздушно училище "Георги Бенковски" | 10 | 2 | 12 |
| Академия на Министерството на вътрешните работи | 6 | 6 | 12 |
| Колеж по туризъм - Благоевград | 11 | 0 | 11 |
| Американски университет в България | 10 | 1 | 11 |
| Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ | 3 | 4 | 7 |
| Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) | 5 | 1 | 6 |
| Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг | 5 | 0 | 5 |
| Международно висше бизнес училище | 4 | 0 | 4 |
| Висше училище по агробизнес и развитие на регионите | 2 | 2 | 4 |
| Национален военен университет „Васил Левски“ | 2 | 0 | 2 |
| Театрален колеж „Любен Гройс“ | 1 | 0 | 1 |
| Европейско висше училище по икономика и мениджмънт | 1 | 0 | 1 |
Как изглеждат тези бройки в проценти:
*Възможно е при тези висши училища да е допусната грешка, тъй като процентът няма как да надхвърля 100.
Фактът, че има висши училища с над 100% професори, покриващи минималните наукометрични критерии, е сигнал за възможни грешки в началните данни. Потърсихме мнението на експерти на какво би могло да се дължи това. Оказа се възможно НАЦИД да не отчита вторите трудови договори, каквито в системата на висшето образование има много. Също е налице следният недостатък: преподавател сменя работодателя си и, грубо казано, наукометрията остава при стария, а променената бройка на академичния състав отива при новия и това изкривява статистиката.
Тя може да бъде изкривена и от друго: регистрацията в регистъра на НАЦИД не е задължителна за преподавателите, което поставя голям въпросителен знак срещу точното отразяване на реалността в данните.
Защо например доцент не би се регистрирал? Защото ако използва точките си за тази регистрация, няма да може да ги използва, за да може с тяхна помощ да стане и професор, отговори ни преподавател от университет.
Отчита се и нещо интересно: един от 7-те университета, определени от държавата като научно-изследователски, тоест за част от "елита" сред университетите, има само 50% професори и доценти, които покриват минималните наукометрични критерии. Става въпрос за Техническия в София. Това може да означава изкривяване на статистиката или да постави под въпрос начина, по който държавата е определила седемте университета, които получават повече пари от останалите целево, за да развиват научната дейност.
И ако все пак приемем тези данни за данните, на базата на които министърът е направил твърдението си, какво показват те - има или няма държавни университети "застрашени" според него от новата методика, които дори не покриват сегашните по-ниски критерии? Отговорът е НЕ. Такива университети има, но нито един от тях не е държавен. Всички с под 30% са частни. Те са: Европейският политехнически университет, Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг, Висшето училище по мениджмънт и Колежът по туризъм в Благоевград.
Общите данни за страната:
