"И сега хотелите по Черноморието са празни, нужни ли са още?"

Ние по начало гледаме на черноморското крайбрежие като на една презастроена територия на България. Това заяви председателят на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов на пресконференция по повод предстоящото утре второ четене на Закона за устройство на черноморското крайбрежие в парламента.

Екоорганизациите от групата „За да остане природа в България“ настоя да се въведе поправка в закона, която да спре новото строителство в 2-километровата ивица от морския бряг (в онези места, които попадат в защитени зони за местообитанията). Тя беше внесена от независимия депутат Светлин Танчев, но беше единодушно отхвърлена от всички партии в парламента – много от депутатите гласуваха „въздържал се“.

Българското черноморско крайбрежие е с дължина около 380 км и на тази относително малка територия са разположени 650 – 750 хиляди легла – близо 90% от цялата леглова база в страната, посочи Попйорданов. И добави: „Това е най-слабо заетата леглова база в Европа“ (33 % средногодишна заетост, според Константин Занков от Института за анализи и оценки в туризма). Според председателя на асоциацията за алтернативен туризъм, това се дължи на „печалната идея“ за развитието на туризма чрез екстензивно застрояване на брега. „Това доведе до деградация на този природен ресурс. Туристическият бизнес гледа на черноморското крайбрежие като на ресурс, който му принадлежи. И морето, и планините обаче са на целия народ“, каза Попйорданов. България, заедно с Испания и няколко други държави, държи челно място по грозни застроявания на брега, заяви той.

Вариант за решаване на проблема с презастрояването е не допълнителното строителство, а разрушаване на „излишните хотели“ в курортите Слънчев бряг, Златни пясъци и др., смята Попйорданов. Такова разрушаване започна в Испания, припомни той.

По думите на Попйорданов, страната би могла да развива по-устойчиви и щадящи ландшафта видове туризъм като къмпинг туризма, по който България е на дъното. Същевременно той би бил шанс и за развитие на местното земеделие. „В Българския туризъм сега 95% от храната идва от Китай, Турция и т.н. Местното производство е нула процента“, посочи той. Според него, двата бранша могат да имат пресечна точка на интересите си и държавата може да рекламира българското Черноморие като регион в който „се яде българска храна“.

Предложението на природозащитниците за промяната в закона дойде след скандала с проекта за застрояване на местността Карадере. Според Тома Белев от „Зелени Балкани“ действията на управляващите спрямо проекта за Карадере са в тотално противоречие с предизборното обещание на БСП за „незабавно спиране незаконните и в разрез с обществените интереси проекти по Черноморието“. Проектът за застрояване се базира на един незаконен Подробен устройствен план „Бяла – Север“, приет преди години без екооценка, в нарушение на екозаконодателството.

Подобна декларация има и в политическата платформа на партия ГЕРБ: недопускане на застрояване по Черноморието, което да застрашава ценни животински и растителни видове, припомни Тома Белев. Съветвам г-н Борисов (Бойко Борисов - бел.ред.) да обясни на депутатите си, че предложението на г-н Танчев е полезно, каза той.