Христос нарекъл братята Яков и Йоан синове на гърма
Християните почитат днес Св. ап. Яков Зеведеев. Той е един от дванадесетте апостоли на Исус Христос. Брат е на любимия Христов ученик св. ап. и евангелист Йоан Богослов.
Двамата братя се родили и израснали в благочестиво юдейско семейство. Баща им се казвал Зеведей. За него в свещените книги на Новия Завет не намираме никакви сведения. Споменато е само името му. От евангелията узнаваме, че тяхната майка, Саломия, била една от първите жени, които повярвали в Христа. Тя често придружавала Спасителя през време на Неговите пътувания из Палестина и Му помагала с материални средства. Тя е била свидетелка на кръстните страдания, смъртта и погребението на Христа. Била е в групата на жените мироносици, които отишли рано на гроба, за да помажат с аромати тялото му.
Както Зеведей, така също и неговите синове Яков и Йоан били по занаят рибари. Семейството е било заможно. Св. евангелист Марк съобщава, че Зеведей не само имал собствен риболовен кораб, но използувал и наемни работници-рибари.
Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили баща си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си занаят и неотлъчно го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа дейност. Като ученици на Иисуса Христа Яков и Йоан проявили особена привързаност и любов към Него, похвално усърдие в делото на проповедта и непоколебима вяра в Неговото божествено достойнство. Затова заедно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови ученици и били свидетели на най-важните събития от живота му. Заради непоколебимата им вяра и похвалното им усърдие Господ нарекъл Зеведеевите синове "Воанергес", т. е. синове на гърма.
В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и дейността на апостол Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото съобщение, което намираме в книгата Деяния на светите апстоли, говори за неговата мъченическа смърт: "В онова време цар Ирод ури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Якова, брата Йоанов» (Деян. 12:1-2). От това съобщение узнаваме, че апостол Яков Зеведеев е завършил своя живот мъченически, като бил посечен с меч. Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 г. Ап. Яков Зеведеевв е първият мъченик за вярата от числото на дванадесетте апостоли.
От древното църковно предание научаваме, че св. Яков проповядвал заедно с другите апостоли в Йерусалим. Като не могли с думи да оборят неговите убедителни проповеди, юдеите използували срещу него своята сила и власт. Те настроили Ирод Агрипа I срещу християните и той предприел гонение срещу Църквата. Жертва на това гонение станал апостол Яков Зеведеев.
Св. Климент Александрийски съобщава, че войникът, който довел ап. Якова в съда, бил поразен от твърдостта на вярата му. Той се убедил в невинността на апостола, сам повярвал в Христа и открито пред всички изповядал своята вяра. Веднага и той бил осъден на смърт. Когато го докарали на мястото на наказанието, Иосия - така се казвал войникът - поискал прошка от апостола и му заявил, че и той е бил между онези, които го обвинявали. Светият апостол го прегърнал и му казал: "Мир на тебе?! След това двамата навели глави и били посечени с меч. Християните погребали тялото на св. ап. Яков в Йерусалим.
Светите му мощи били по пренесени в Испания и днес испанците почитат св. ап. Яков като свой покровител.