OffNews.bg

Християните почитат три сестри, загинали мъченически за вярата си

Църквата почита днес светите мъченици - сестрите Минодора, Митродора и Нимфодора.

Те живеели в края на трети и началото на четвърти век. Родината им е областта Витиния, в северозападната част на Мала Азия. Те били християнки още от най-ранни години. 

Напуснали родителския дом, дошли в Никодимия и оттук се отдалечили на един висок пустинен хълм, недалеч от планината Пития, при топлите минерални води. Предали се на труд, пост и молитва. Заради това Бог ги удостоил с дара на чудотворство. Водели при тях болни от различни болести. С гореща молитва те ги изцерявали. Помагали на всички страдащи. Из всички области наоколо се заговорило за тях. Навсякъде станали известни като дивни церителки и помощнички на хората в бедите и неволите им.

По това време забушувало жестоко гонение против християните. Управителят на Витиния Фронтон узнал за светите девици и ги повикал при себе си на съд. Поискал да ги убеди да се отрекат от вярата си в Христос.

Хубави девойки – казал им той, - вижда се, че всички наши богове са ви обикнали и са ви надарили с такава дивна красота. Те са готови да ви удостоят и с големи почести. Съгласете се само да им принесете жертва и да им се поклоните! Аз ще говоря на императора Максимиан за вас. Той ще ви почете с дарове. Ще ви омъжи за големци от своя двор. Тъй вие ще се наслаждавате от всички радости на живота. 

Най-голямата сестра, Минодора, му заявила: Бог ни е създал и украсил със Своя образ. Ние се покланяме Нему. Не искаме да слушаме за друг бог. Дарове и почести не ни са нужни. Не искаме да се омъжваме. Чрез вярата и любовта ние сме се съединили навеки с Господа Иисуса Христа. Той е наша чест, наша слава, наше богатство. От Него не може да ни отлъчи нито цар, нито цял свят! 

Така отговорили и другите сестри. Всички решително заявили, че са готови по-скоро да претърпят най-люти мъчения, отколкото да се отрекат от Господа.  

Управителят видял, че са напразни усилията му да ги склони да се поклонят на идолите. Затова заповядал да отведат двете по-малки сестри в затвора, а по-голямата – Минодора – да бият и мъчат. А тя само молела: Господи Иисусе Христе, радост моя, любов на моето сърце, към Тебе прибягвам! Надеждо моя, моля Те – приеми в мир душата ми! С тези думи тя починала.

След четири дни мъчителят извикал при себе си по-малките сестри – Митродора и Нимфодора. Показал им разкъсаното тяло на сестра им и наново почнал да ги убеждава да принесат жертва на боговете, за да не ги сполети същата участ. У девиците се възпламенила още по-голяма ревност към Бога. Митродора и Нимфодора били също жестоко мъчени и починали от мъченическа смърт.

В неукротимия си гняв към мъртвите Фронтон заповядал да накладат огън и да хвърлят в него телата им, за да изгорят. Но паднал гръм от небето, който го поразил заедно с всичките му слуги. Проливен дъжд угасил огъня.

Християните погребали с чест телата на светите три сестри в един гроб близо до топлите води. По-късно била издигната църква над гроба им. Наречена била с техните имена – Свети мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора.