Хората с ревматични заболявания у нас са над 100 000

Лекари, журналисти и пациенти ще работят за пълноценен диалог и по-добра информираност на обществото по важни здравни проблеми

Здравни журналисти взеха участие през уикенда в първия тематичен семинар „Социална значимост и бъдеще в лечението на ревматичните заболявания“, с който бе даден старт на съвместна инициатива на пациентски организации и Асоциацията за развитие на медицинската общност – „Академия за здравна журналистика.“

„Обществото ни се нуждае от повече информация за заболяванията, както и за последиците, които могат да настъпят при ненавременно диагностициране и закъсняло лечение“, подчерта Роза Чеглайска, председател на Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит. Пациентската организация е съорганизатор на първия медиен семинар от академията.

„60 000 по приблизителни данни са пациентите с тази диагноза у нас, мит е, че артритът е „бабешка болест“.

“Това заболяване, както и другите две най-разпространени от тази група – болестта на Бехтерев и псориатичният артрит засягат все по-често млади хора“, допълни още Роза Чеглайска и уточни, че макар и у нас да няма регистър на пациентите с ревматични заболявания, общият брой на тези болни вероятно надхвърля 100 000.

„Всички те са безкрайно затруднени от сложните правила, въведени от Здравната каса, което на практика ограничава в значителна степен достъпа им до съвременните биологични терапии. Това са трудно подвижни хора, които са принудени да пътуват на стотици километри, за да се явяват на комисия, принудени са също така да си заплащат сами редици лабораторни и образни изследвания, които са част от документацията, изисквана от Здравната каса”, допълни още председателката на АПРА.

“Сега ревматолозите у нас са едни от най-дефицитните специалисти, липсват ни и добре подготвени ревматолози за извършване на едно важно изследване – ставна ехография или ултразвуково изследване на ставите”, посочи ревматологът от Университетска болница „Софиямед“ д-р Наталия Маринова. В цели области у нас няма нито един ревматолог – такива са Перник, Монтана, Кърджали, в други области пък работят само по един или двама колеги – така е в Благоевград, Кюстендил, Видин, Плевен, допълни още тя и отбеляза, че не по-малко драматичен е дефицитът на детски ревматолози, тъй като те са само няколко и работят единствено в София.