OffNews.bg

Хиляди черпят за името си в деня на св. Трифон

Църквата почита днес паметта на свети мъченик Трифон. Хиляди черпят за имен ден, празнуват хората, кръстени Трифон, Радко, Рачо, Лозан, Гроздан, Веселин, Веско и дамските им производни.

Името на светеца е от гръцки произход и означава "мекота, нежност, деликатност". През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Св. Трифон е роден през 225 г. сл. Хр. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя. Едва на 17 години той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил голяма слава.

Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 г., Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.

Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.

На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето. Там всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер. Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет.