Екоминистерството не правило нищо по "рестартирания" проект "Белене"

За периода от 30 март 2002 г. до момента не са провеждани процедури по глава шеста от Закона за опазване на околната среда за инвестиционно предложение „Изграждане на ядрена централа на площадка „Белене. Това се посочва в отговор по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Правителственото решение от 29 март 2012 г. за прекратяване на проекта „Белене” създава задължения за министъра на икономиката, енергетиката и туризма за привеждането му в изпълнение, но не и за екологичното министерство, гласи писмената справка, предоставена по реда на ЗДОИ, съобщават от Програма Достъп до информация.

Отговорът по ЗДОИ е на заявление, подадено от Екологично сдружение „За земята” със съдействието на Програма достъп до информация. Институцията бе запитана вземала ли е управленски решения и мерки, насочени към изпълнение на Решение № 260 на Министерския съвет от 29 март 2012 г. за отмяна на решението за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”.

Отговорът по ЗДОИ е кратък и стегнат и не хвърля светлина върху причината в медийното пространство да се изявяват различни лица, придобили известност около съмнителния проект, и да говорят за „рестартиране” на проекта, „варианти” и други подобни. В заявлението за достъп до информация обаче изрично е подчертано, че въпросите в него се поставят по причина на това, че ”в общественото пространство изобилства от неточни, смущаващи, противоречащи си и като цяло – волни интерпретации на настоящото положение на нещата”. Министерството деликатно се е въздържало от коментар по така изразеното притеснение.

Проектът за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”, преустановен в началото на 90-те години, бе тихомълком възобновен с правителствено решение от 29 април 2004 г. (кабинет Сакскобурготски). Разкрито по реда на ЗДОИ от неправителствената организация НД „Екогласност”, това решение бе оспорено в съда, което доведе до издаване на ново решение през април 2005 г. Основен проблем на проекта, покрай изтичането на огромни средства в консултантски джобове без следа, бе липсата на оценка на управлението на получените в резултат на работата на централата отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. През 2006 г. петчленен състав на Върховния административен съд прие, че липсата, а не съществуването на такава оценка подлежи на доказване. Така тогавашната тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) получи зелена светлина да процедира по проекта, възлагайки поръчки.

Заобиколеният с тайни, съмнения и нередности проект бе изцяло прекратен от първото правителство на ГЕРБ през 2012 г. Това означава, че рестарт е възможен единствено при стартиране на процедурата от нулата. Платените наскоро стотици милиони евро на фирмата „Атомстройекспорт”, осъдила българската НЕК пред арбитраж, очевидно не доведоха до осветляване на цялата информация около проекта, нито до желание да се преустановят опитите за рестартиране, корупционните практики и наливането на публични средства в „каца без дъно”.

Въпросът е, че обществото е в недоумение какво означават интервютата и недомлъвките, че проектът ще се „рестартира”, „възобнови” и др. подобни, особено при положение, че в правовата държава важните политически решения се вземат и изпълняват по стриктно предписаните законови процедури.

Най-сетне, в чл.14, ал.2, т.2 от ЗДОИ е записано, че институциите са длъжни по своя инициатива да съобщават информация, която „опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси”. Ако информацията, отнасяща се до разходването на милиарди лева и до строеж на ядрена централа в земетръсна зона и други публично известни от обществената дискусия обстоятелства не засяга „значими обществени интереси”, то стои въпросът коя изобщо информация ги засяга.

Надяваме се и очакваме отговорните институции – МОСВ, което вече знаем, че не е предприемало стъпки от април 2012 г., и Министерството на икономиката и енергетиката, което според МОСВ е отговорно за изпълнението на правителственото решение от 29 март 2012 г., да приложат разпоредбата на чл.14, ал.2, т.2 от ЗДОИ и да съобщят на обществеността точната и пълна информация относно състоянието на нещата по тази тема в момента.