Добрият университет носи 4 пъти по-висока заплата (обновена)

Завършилите най-добрите университети в България получават над 4 пъти по-високи заплати от колегите си, завършили същите специалности, но в други университети у нас.

Това показват представените днес данни от тазгодишното издание на рейтинговата система на висшите училища на Министерството на образованието. Системата е създадена през 2010 г. по европейски проект в сътрудничество между МОН (дирекция "Висше образование") и консорциума "ИОО-МБМД-С" (Институт "Отворено общество", Институт за маркетинг и социални изследвания МБМД и "Сирма груп").

Ако се съди по заплатите, работодателите у нас оценяват най-високо завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет и "Администрация и управление" в Американския университет в Благоевград. Средният официален доход на завършилите информатика в СУ надхвърля 3000 лева, а доходът на завършилите администрация и управление в Американския университет е средно 2755.01 лева. Техните заплати са над 4 пъти по-високи, отколкото на завършили същите специалности в други български ВУЗ-ове. С най-ниските средни заплати сред завършилите "Администрация и управление" например са възпитаниците са Аграрния университет. Средната официална заплата на висшистите в това направление от този ВУЗ е 638.32 лева. При направлението "Информатика и компютърни науки", където лидер е СУ, най-ниската средна заплата (по данни от НОИ) е за завършилите Шуменския университет - 737.77 лева.

Тазгодишната класация на университетите показва, че СУ е лидер в 21 от 24-те професионални направления, в които обучава студенти, а Американският - в направлението "Администрация и управление". Медицинският университет в София е първи във всички 5 направления, по които обучава. Техническият университет има водещи места в 6 от 9-те направления, по които има студенти. Сред водещите в определени направления у нас са още Аграрният университет в Пловдив, Медицинският във Варна и Тракийският в Стара Загора.

Заплати по специалности

Компютърните специалисти остават най-добре платените в страната. Средният облагаем доход на завършил "Информатика и компютърни науки“ е 1857.02 лева, по данни от Националния осигурителен институт. На второ място по официални доходи са завършилите „Математика“ - 1611.82 лева. Следват специалистите по военно дело, чийто среден облагаем доход е 1527.32 лева.

Завършилите 16 от общо 52 направления имат облагаем месечен доход над 1000 лева. Сред тях са още: „Обществено здраве“; „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“, „Политически науки“, „Медицина“, „Общо инженерство“.

С по-малко от 1000 лева среден облагаем доход са висшистите с диплома по право, психология, биотехнологии, туризъм, история, ветеринарна медицина, педагогика.

Най-нисък официален доход декларират завършилите „Педагогика на обучението по...“ - 622.57 лева, и стоматолозите – 623.21 лева.

Първите 20 специалности по заплати

Направено е и проучване и кои направления осигуряват по-висок доход от средния за съответната административна област. На първо място е „Военно дело“, където средният месечен осигурителен доход е близо два пъти над средния за областта. „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ е на второ място. Там съотношението на осигурителния доход на завършилите спрямо средната заплата за областта е 1.54. На трето място е „Медицина“ (1.49), а на четвърто, с минимална разлика, е „Информатика и компютърни науки“ (1.47). С по-висок доход от средния за областта са още завършилите „Математика“, „Фармация“, „Политически науки“, „Енергетика“, както и инженерни специалности.

С осигурителен доход под средния за областта са завършилите направленията „Изобразително изкуство“, „Стоматология“, „Музикално и танцово изкуство“, „История“, „Социални дейности“ и др.

Интензивност на обучението

Що се отнася до интензивността на обучението (среден брой часове на седмица, отделени за лекции, упражнения и самостоятелна подготовка), данните от социологическото проучване сред студенти показват, че най-тежко е следването по медицина (над 40 часа), фармация и стоматология, а най-леко – в направленията „Материали и материалознание“ (под 5 часа) и „Металургия“ (под 7 часа). Средно българският студент посвещава приблизително 28 часа седмично на обучението си.

Удовлетвореност

Рейтинговата система измерва и степента на удовлетвореност на студентите от професионалното направление. Тя показва какъв процент от тях биха записали отново същата специалност в същото висше училище. Данните са от социологическо проучване сред студентите.

На първо място студентите поставят направлението „Теория и управление на образованието“ (98.31%). Следват „Религия и теология“ (93.08%) и „Металургия“ (92.68%).

В Топ 10 са още: „Материали и материалознание“, „Обществено здраве“, „Фармация“, „Музикално и танцово изкуство“, „Физически науки“, „Медицина“ и „Право“.

В дъното на класацията са: „Животновъдство“ (64.53%), „Военно дело“ (66.01%), „Растениевъдство“ (70.49%), „Биологически науки“ (71.12%) и „Обществени комуникации и информационни науки“ (71.70%).

Реализация

Средно 46.42% от завършилите висше образование в България през последните 5 години работят на позиция, която изисква висше образование, показват още данните. Най-високи са процентите при: „Военно дело“ (98.79), „Медицина“ (94.80), „Фармация“ (94.73) и „Стоматология“ (93.12).

На пето място е направлението „Теория и управление на образованието“ със 78.36%.

Най-малък процент от завършилите „Туризъм“ работят на позиция, която изисква висше образование – 18.97. Предпоследно е направлението „Изобразително изкуство“ с 20.34%.

Теория и практика

За целите на рейтинговата система за 2015 г. е взета предвид и оценката на работодателите за теоретичните знания на висшистите и на способността им да ги прилагат. Те са оценявали служителите си по скала от 0 до 10.

По отношение на теоретичната подготовка най-високите оценки получават завършилите направленията „История и археология“ (7.78), „Музикално и танцово изкуство“ и „Педагогика“ (по 7.85). Следват „Здравни грижи“ със 7.81, „Медицина“ - 7.76, и „Изобразително изкуство“ - 7.75.

Най-ниските оценки са за „Материали и материалознание“ (5.87), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (6.48) и „Стоматология“ (6.50).

При оценката за способността на служителите за практическо приложение на наученото в университета на първите три места излизат изкуствата: „Музикално и танцово изкуство“ (8.44); „Театрално и филмово изкуство“ (8.40) и „Изобразително изкуство“ (7.92).

С оценка над 7 са и направленията: „Педагогика“, „Растителна защита“, „Фармация“, „Здравни грижи“, „Обществено здраве“, „История и археология“, „Растениевъдство“, „Физически науки“, „Медицина“, „Педагогика на обучението по...“, „Ветеринарна медицина“ и „Обществени комуникации и информационни науки“.

Най-ниските оценки са за: „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (5.74), „Химични технологии“ (6.01) и „Стоматология“ (6.08). Ниски са и оценките на най-масовите направления - "Икономика" (6.38) и "Право" (6.16).

Глад за кадри

Направлението, към което има най-голямо търсене на специалисти - „Икономика“, е и направлението с една от най-ниските оценки на мениджърите по отношение на теоретичната подготовка (6.94) и на практическите умения на завършилите го техни служители (6.16).

47% от работодателите казват, че търсят висшисти, завършили специалност от направление „Икономика“. На второ място по „глад за специалисти“ е направлението „Администрация и управление“, но с много голяма разлика спрямо първото място – 21%.

На трето място е „Машинно инженерство“ със 17%.

Над 10% от работодателите казват, че търсят кадри, завършили „Машинно инженерство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Информатика и компютърни науки“, „Архитектура, строителство и геодезия“, „Педагогика“ и „Право“.
Най-слабо (1%) е търсенето на висшисти с диплома по специалност от направленията „Театрално и филмово изкуство“, „Стоматология“, „Спорт“, „Изобразително изкуство“, „Горско стопанство“ и „Ветеринарна медицина“.

Данните за очакваното нетно нарастване на дела на кадри* показват, че през следващите пет години най-голямата необходимост на бизнеса ще е от кадри с диплома по някоя от специалностите в направлението „Комуникационна и компютърна техника“. Това е прогнозата на 66.19% от анкетираните мениджъри във фирмите, които наемат такива кадри. На второ място е „Електротехника, електроника и автоматика“ с 64.23%, на трето - „Здравни грижи“ с 58.16%. Над 50% имат още направленията „Обществени комуникации и информационни науки“, „Машинно инженерство“, „Химични технологии“, „Материали и материалознание“, „Енергетика“, „Информатика и компютърни науки“ и „Медицина“.

Прогнозата на мениджърите е, че най-слабото търсене през следващите пет години ще е за кадри с диплома от направленията „Спорт“, „Биологически науки“, „Растениевъдство“, „Администрация и управление“, „Филология“ и „Право“.

Със системата може да се запознаете тук.

*Дял на работодателите, изразили очакване, че през следващите 5 години нуждата им от кадри, завършили съответното професионално направление ще се увеличи, намален с дела на работодателите, очакващи, че нуждата им от такива кадри ще се намали. Дяловете са пресметнати само от работодателите, заявили в социологическо проучване, че наемат кадри от професионалното направление, като отговорите са претеглени според броя на наетите лица от съответния работодател.