Даниел Серехидо пред Nostrabet: Ботев е хоби за Зингаревич, Пловдив трябваше да има невероятен стадион

Даниел Серехидо бързо стана добре познато име в България. Испанецът бе изпълнителен директор на два родни тима – елитния Ботев Пловдив и набиращия скорост втородивизионен Крумовград.

Серехидо, който има пребогата визитка, се съгласи да даде интервю пред Nostrabet.com. Той е завършил бизнес обучения в САЩ и Австралия, работил е по различни проекти в страни като Китай и Индия, бил е и директор по бизнес развитие на Ла Лига за Източна Европа.

Интересите и компетентността му се простират далеч отвъд родната efbet Лига и точно затова освен за „канарчетата“ и „жълто-сините“, с него хвърлихме бегъл поглед около строежа на стадион „Христо Ботев“, цялостния проект за Суперлига в европейския футбол, метаморфозата, през която минава първенството на родната му Испания и други актуални теми. Бившият ръководител разкри също кой е неговият любим тим и с какво се занимава в момента, далеч от светлината на прожекторите.

Здравейте, господин Серехидо! Нека първо започнем от това как сте?!

- Всичко е много добре, благодаря, започвам годината с нови цели и проекти.

Малко се загубихте от медийното пространство в последните месеци, какво се случва, с какво се занимавате?

- Благодаря на Господ, че сега работя в област с много по-малко показност пред медиите. Все още съм свързан със спорта с някои проекти с голям потенциал, ала в момента работя и в банковата индустрия в Швейцария. Но наистина се радвам, че някои хора като теб все още смятат мнението ми за ценно.

Вие сте известен до голяма степен с несъгласията си с ръководството на Ботев Пловдив, споделете кои са белезите, по които съдите, че не се справят генерално?

- Вярно е. Не съм съгласен с много точки. Имам вътрешния опит оттам – това, което преживях от първо лице в клуба. Имам и външно мнение – от информацията, която получавам ежедневно от много фенове и хора, свързани с Ботев. Така че, най-скромно казано, мисля, че мога да имам доста точна представа какво се случва там.

Първо, не разбирам кой води генералния мениджмънт: Караславов, Валентич, Дагуев, Зингаревич, момчето от ПАОК? Нито един от посочените? Във всички части на клуба има неясна структура, вероятно създадена нарочно, за да няма кой да поеме последвалата отговорност.

Смятам също, че има абсолютно объркване в стратегията на клуба. Г-н Зингаревич заяви в последното си интервю пред руска медия, че за него Ботев е бизнес. Той със сигурност показва с действията си, че Ботев е по-скоро негово хоби.

Ще се опитам да обясня подробно: По отношение на организацията, първоначалната идея, когато пристигнах, беше да създам стройна организация с устойчиви разходи и малко хора в администрацията. Това, което виждам от миналия април, е, че броят на служителите със странни позиции се умножи. Заплатите се увеличиха драстично и няма нови приходи, освен няколко продажби на футболисти. Вероятно съотношението на заплатите към приходите, което се използва като референция за измерване на финансовото състояние на футболните клубове, е нещо около 8 към 1, като се има предвид, че управляващите спорта институции препоръчват не повече от 0,6 към 1.

Когато говорим за човешки ресурси, смятам, че стратегията на клуба за набиране на персонал е далеч от оптималната и така концепцията за меритокрация е убита: гръбнакът на клуба се формира от приятели, познати и други лица с липса на футболна и бизнес подготовка, с малък или никакъв успех в минали проекти, арогантно отношение към местните жители и липса на уважение към традициите и историята на клуба.

Ботев Пловдив, с цялото ми уважение, не е Лудогорец, това е клуб със 110-годишна история, определена култура и мощна фен база, която трябва да се вземе под внимание. Зад целия медиен шум, изкуствено създаден от клуба, за да покрие недостатъците на ръководството, няма абсолютно никаква страст, любов или емоции.

Освен това, има липса на прозрачност с медиите и феновете. Собствените интервюта пред клубните канали и изтичането на информация до приятелски медии, са единствените два начина, по които клубът комуникира с обществото. А Ботев е в голяма степен социален проект. Клубът обаче не смята, че трябва да бъде обект на въпроси от независими медии и фенове, а напротив, опитва се да ги контролира.

За да завършим, има някои процеси в клуба, които излагат на опасност бъдещето му. Рискуват се дисциплинарни наказания от страна на ФИФА. Като например привличането на чуждестранни играчи в професионалния футбол от руския аматьорски отбор Виста, които са под 18 години. В моето полезрение на спортен адвокат, тези движения явно противоречат на член 19 от правилника на ФИФА относно статута и трансфера на играчи. Има и африкански играчи на проби, които играят приятелски мачове, без да се предоставя необходимата информация на ФИФА (чл. 19ter FIFA RSTP), какъвто според мен беше случаят в мача Ботев II – Левски II.

Накратко - компания, управлявана по този начин, определено не е бизнес, в който рационален инвеститор би вложил парите си.

От положителна гледна точка има известна иновация (б.р. подхожда саркастично) - обикновено медиите задават въпросите, но концепцията за само интервю си е новаторска. Също така, 99% от футболистите стават инфлуенсъри, след като покажат определено ниво в играта си. Но ръководството на Ботев и тук направи иновация с един от малкото случаи, в които инфлуенсър стана професионален футболист, а не обратното.

Къде е основната причина Ботев в момента да е на 10 място, след като миналия сезон грабна бронза?

- Аз наистина вярвам в науката. Според научни изследвания позициите във всяка лига могат да бъдат обяснени финансово до 70%. Останалите 20% са управленски способности, а последните 10% са късмет и стечение на обстоятелствата. Тъй като явно парите са налице, научно погледнато, трябва да виним управленските способности и късмета.

Как ще коментирате раздялата с Желко Копич?

- Вярвам, че Желко Копич не може да носи отговорност за решения, които практически не е взел. Той пристигна след старта на сезона, с вече направен отбор и нямаше как да създаде собствен тим. Сигурен съм, че той даде всичко от себе си, но заобикалящите го обстоятелства и кръг бяха непреодолими.

Имате ли впечатления от новия треньор Бруно Балтазар?

- Смятам, че г-н Балтазар е в, меко казано, доста неудобно положение. Отборът е буквално разбит, 10-и е и е аут от Купата на България. Няма много за какво да играе, евентуално да избегне изпадане. Освен това, той вероятно ще бъде повлиян от същите фактори, които повлияха на представянето на предшественика му, с изключение на това, че му беше позволено да доведе своите хора. Не бих искал да съм на негово място, но в същото време това е страхотна възможност да блесне, ако има таланта за това и като изисква клубът да го остави да работи без влияние от трети страни.

Как виждате цялата сага около стадион „Христо Ботев“, която от футболна, се превърна в политическа?

- Честно казано, няма много какво да се каже. С парите, които са похарчени за този стадион, Пловдив трябва да има невероятно модерно съоръжение, готово да приема финали и домакинските мачове на Ботев с всички налични удобства. Сега обаче изглежда като бетонен блок с много функционални и естетически проблеми. Предполагам, че това няма да свърши скоро. Също така считам, че трябва да се назначи независима комисия, която да разследва десетилетните нередности, и виновните да бъдат съдени.

Последен въпрос, свързан с Ботев - защо "канарчетата" се разделиха с толкова титуляри тази зима, а има слухове и за раздяла с още един играч - Па Конате?

- Досега има само една продажба, останалите са наеми или освобождавания. Смятам, че има няколко причини - липса на правилно планиране. Казано иначе: бяха изпуснати добри възможности за някои играчи, които бяха напът да напуснат преди – Toку. Намират се и такива с изгубена мотивация - Реда, Ману, Брахими, както и „лични причини” Прокопиев.

Това, което не мога да разбера, е напускането на Димитър Тонев, Бисер Бонев и Християн Славков, особено в случая на последните двама. Когато имаш втори отбор, който трябва да развива юноши, ги пускаш да играят в отбори от същото първенство? Как могат да се развиват по-добре в отбори от същата категория с много по-лоши съоръжения?

В случая с Па Конате, прочетох, че договорът му изтича в края на сезона, така че за клуба би било добра сделка да го продаде сега. За него обаче добрата сделка е да изчака края на сезона и да подпише нов договор като свободен агент. Така че ще видим какво ще стане.

Положението на Бароан също не е ясно. Той беше тормозен от ръководството във втория отбор, когато отхвърли неинтересни за него предложения. Така че изглежда, че клубът се опитва да го принуди да напусне. Да си припомним, че в момента той е най-добрият реализатор на отбора, заедно с вече напусналия Ману.

Надявам се всички тези движения да не поставят отбора в ситуация да попадне в групата на изпадащите.

Какво се случи с Вашия престой в Крумовград?

- Той завърши в края на миналия сезон, точно както беше планирано.

Там също имаше много треньорски рокади през кампанията - Акис Вавалис почна, Велислав Вуцов продължи, сега е Неманя Миланович...

- Мисля, че правилният човек, който може да обясни всички тези движения, е Асен Караславов, прокуристът на Ботев Пловдив и представител в Професионалната футболна лига. Това, което все още не знам, е кой отбор представлява.

Изглежда, че отношенията между Крумовград и Ботев са доста близки в момента, те дори имат един играч от Виста – Джеферсон, в състава, което оставя много въпроси около случващото се там.

Има ли потенциал този отбор да влезе в елита и да бъде някакъв фактор?

- Както споменах и преди това, 70% от фактора за успех е свързан с финансовото състояние на клуба. След това, разбира се, с пари в джоба и свястно ръководство, трябва да се намери как да се използват парите по правилния начин. Всеки клуб може да успее, включително и Крумовград. Моята оценка е, че за да си топ 6 в България са ти нужни не повече от 6 милиона лева бюджет.

Да хвърлим поглед и към родната Ви Испания, там наскоро дойде първа присъда за играч за черно тото, това е винаги интересна тема.

- Добра новина е, обикновеното правосъдие най-после влезе да разследва футбола, защото футболният бизнес не успя да се регулира. Това е късна, но първа стъпка в борбата с корупцията в испанския футбол, която, повярвайте ми, е широко разпространена.

Смятате ли, че в Испания има проблем в това направление, но може би властите не вършат достатъчно?

- Напоследък имаше някои промени в закона, които поставят по-голям акцент върху корупцията в спорта, позволявайки на властите лесно да преследват нередностите. Освен това, новите технологии са решаващ фактор за идентифициране и коригиране на уредени мачове в професионалния футбол. Но законът не е разработен, ако става дума за непрофесионален футбол.

Испания обаче все още е в хватка и има дълъг път да извърви. Като не само Испания, но и останалият свят трябва д победи този вид корупция.

Политиката и спортът са тясно свързани и имат склонността да си взаимодействат по възможно най-лошия начин. Ето защо не са много случаите на корупция, които са публични и разследвани.

Иначе кой е Вашият любим отбор? Ако мога да попитам?

- Аз съм фен на Барселона, винаги се радвам, когато Реал Мадрид губи. За съжаление, имам трудни времена през последните сезони. Имам малко място в сърцето си и за Рома и Атлетико Мадрид. А, разбира се, винаги ще бъда емоционално свързан и с Ботев Пловдив.

Направихте един паралел с кризата във футбола в Италия, и тази в Испания, какъв е изходът за тези две страни. И икономически, и спортно-технически?

- Кризата в италианския и испанския футбол е тясно свързана с бума собствениците във Висшата лига.

Вярвам, че тези собственици не са добри за футбола, защото те носят във футбола пари, генерирани извън футбола (Катар, Емирствата и т.н.). Това позволява на клубовете да работят на загуба от спонсорства и схеми, създаващи така наречения „финансов допинг“. Финансовият допинг подобрява качеството на играта, но намалява драстично качеството на управлението – това, което имате, не са мениджъри, а разходчици. Разширяват разликата с клубове и лиги с по-строги финансови разпоредби, като например Ла Лига.
Очевидни случаи на финансов допинг са ПСЖ и Манчестър Сити. Тези клубове, а в други случаи лиги, могат да си позволят да плащат огромни заплати на играчи, които правят разликата на терена, повишавайки директно качеството на игра. Така увеличават косвено приходите от медийни права и търговските партньорства, в ущърб на, например Ла Лига. Бундеслигата всъщност върши страхотна работа, като намира баланс между абсолютната липса на контрол над Висшата лига и финансовия талибанизъм на Ла Лига.

Темата "Суперлига" се възражда в последните часове, дни, седмици, това решение ли би било?

- Като футболен фен съм “за“ Суперлигата като заместник на Шампионската лига, тъй като тя гарантира повече качествени мачове по-често. Сегашният модел на Шампионска лига е с раздут календар с много мачове, които не са интересни, особено в груповата фаза. Реално лишава генериращите приходи клубове от участие в организацията на надпреварата. Този проект трябва да бъде сигнал за събуждане за местните лиги и УЕФА да излязат от зоната си на комфорт и да започнат да мислят за дълбоко обновяване на футбола в много голям смисъл.

И теоретично, дори и да не бях „за“, смятам, че според европейските регулации всеки има право да си направи състезание, без да бъде наказван за това, защото това е антиконкурентна практика. УЕФА си присвои изключителността на някои европейски ценности, за да поддържа своя монопол и да блокира нови турнири, които могат да застрашат нейния бизнес модел.