На избирателната активност може да повлияе както епидемиологичната обстановка, така и внушението за предрешени избори. Това заяви пред БНР социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“.
„Цялата тази несигурност може да доведе до по-ниска избирателна активност“, посочва тя.
Димитрова открои три от възможните сценарии за парламентарните избори.
"Към момента повечето социологически проучвания показват фрагментиран парламент с 5-7 партии на фона на около 3 милиона гласоподаватели - този сценарий е с 60% шанс да се случи", уточни Димитрова.
При рязък спад на избирателната активност до 2 милиона, 2 300 000 – 2 400 000 души, е по-малка вероятността това да се случи.
„Това автоматически води до бонуси за трите партии с най-големи твърди електорати – ГЕРБ, БСП, ДПС. Възможно е при такъв сценарий някои от по-малките партии да изпаднат от парламента и да видим парламент с малко партии и независимо, че няма да е толкова фрагментиран, също със сериозни трудности за съставянето на правителство. Нито една партия може да се окаже недостатъчно силна, за да състави правителство, но не и достатъчно слаба, за да бъде елиминирана. Как в тази ситуация се съставя правителство е големият въпрос“, смята социологът.
Най-малко вероятният сценарий според Боряна Димитрова е този за срив на избирателната активност и ръст на протестния вот.
















Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Състоянието на Ратко Младич се влошава, почти е загубил говора си
Член на екипажа на задържан във Великобритания танкер от руския сенчест флот е арестуван за нарушаване на санкциите
Княгиня Калина се самопоканила на шествието на семейството
Преводи на килограм