Близо 80 000 българи празнуват на Антоновден

Православната църква почита днес Преподобни Антоний Велики. Имен ден празнуват близо 80 000 (79 968 по данни на НСИ), българи, кръстени Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка и Дончо. 

Името е римско по произход и означава "безценен, неоценим".

Св. Антоний е роден около 251 година след Христа в Египет, родителите му били заможни. Той бил на 20 години, когато майка му и баща му починали и му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Антоний раздал своето имущество и поверил сестра си на един девически дом, след това започнал подвижнически живот.

Светецът прекарал 20 години в пълно усамотение в пустинята. При него идвали много болни и страдащи хора, с които той беседвал и ги лекувал. Когато Антоний умира, той е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. 

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. Нарича се още Лелинден, както народът ни нарича чумата. На този ден жените не вършат домашна работа, а на трапезата не се слагат боб или леща, за да не се разсърдят лелята, шарката и синята пъпка. Специално омесени за празника содени питки, намазани с мед, се раздават на близки и съседи за здраве.

Според вярванията всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден утре тръгват по хората. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи.

Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи и железари.