OffNews.bg

Бизнесът заплаши да напусне преговорите за осигурителните прагове

Работодателските организации се заканиха да напуснат преговорите за осигурителните прагове и така от догодина да блокират досегашната система за ежегодното им повишаване.

Причината е, че между социалното министерство и бизнеса има двойно разминаване в тълкуванието за какъв процент увеличение са се договорили работодателите и синдикатите тази година.

Според министерството договореното увеличение е между 7,5 и 8,6%. Според Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) договореното увеличение е 4,4%. Разликите идват от грешното третиране на постигнатото споразумение. Браншовите организации са се споразумели за нещо съвсем различно", обясни председателят на АИКБ Васил Велев.

Според сегашната система всяка година синдикати и работодатели преговарят за увеличаване на минималните осигурителни преговори във всяка една от над 80-те икономически дейности. В тези икономически дейности, в които не успеят да постигнат съгласие, социалният министър има право да разпростре увеличение, равно на средния процент от вече договорените прагове.

Ако работодателите откажат да участват във преговорите догодина, средният процент ще е нула и социалният министър няма да има инструментът да влияя на увеличението на праговете.

Вдигането на минималната работна заплата ще доведе до повишаване на безработицата или до "посивяване" на нови сектори, коментира председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Към него се присъединиха колегите му от Българска търговско промишлена палата (БТПП), Българска стопанска камара (БСК) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Според присъствалите на днешната прескоференция по темата обаче определянето на минимални осигурителни прагове и повишаването чрез тях на минималната работна заплата (МРЗ) влияе негативно на икономиката на страната. По думите им движението на МРЗ през последните години напълно се е отделило от реалността и останалите икономически показатели - средна работна заплата, брутен вътрешен продукт, инфлация.

"Това е морално остарял механизъм, който вече не е нужен и не се използва в другите европейски държави. Някога може да е повлиявал положително върху икономическата обстановка, но днес негативите от него са повече от позитивите", е мнението на бизнеса.

Велев неколкократно подчерта, че, ако Министерството на труда и социалната политика разпростре високия процент върху секторите, по които синдикатите и работодателите не са се договорили, то бизнесът занапред повече няма да участва в тези преговори.

"Така ще доведем до естествения край на този механизъм, но по-бързо. Министерството няма да има какво да разпростира, тъй като нищо няма да е договорено".