Барневарн - грижа или ад за деца и родители в Норвегия

Българката Цветелина Попова-Уланд все още няма контакт с децата си, които са отнети от Норвежката служба за закрила на детето Барневарн.

Тя сподели по време на пресконференция днес, че не само не може да вижда двете деца, но и няма право на телефонен разговор с тях, нито да им изпраща вещи по трети лица. 

10-годишният Андреас и сестра му - 11-годишната Селина, са отнети от Норвежката служба за защита на децата Барневарн, по мнение на Уланд, както и на редица адвокати - без достатъчно основателна причина. Сега Селина е в приемен дом, а братчето й- при своя баща. 

Когато пита представители на службите как се чувства дъщеря й при приемното семейство, й отговарят, че момичето е добре, но всъщност е трудно да се определи дали това е вярно, тъй като децата в приемни семейства се проверяват само 4 пъти в годината, заяви Уланд. Уверението, че Андреас е добре, пък е получено не от самия него, а от неговия баща. 

^{Цветелина Попова-Уланд, снимка: БТВ}

Въпреки това Уланд сподели, че е получила дневник на своята дъщеря, в която тя описва тъгата си от раздялата със своята майка и описва положението си като "тежко и трудно детство". 

Сега българката е дала делото в апелативен съд за преразглеждане, но все още няма яснота кога ще бъде датата на процеса, нито дали ще види децата си до тогава. Тя съобщи, че българският консул в Осло е поискал да се види с децата, но все още не му е дадено разрешение от властите.

Други родители от България, които живеят или са пребивавали в Норвегия, също споделиха опита си досега с Барневарн.

Според тях службата няма ясни критерии за извеждане на дете от семейството, нито дава отчетност на държавата.

Медиите в северната страна пък са пълни със статии, в които норвежки родители се оплакват от тормоз от страна на служителите на службата, заяви Димитър Желев - преподавател в училище по изкуствата в Норвегия.

"От това страдат и норвежци. Юристи и социолози, психолози разследват тази организация и не проумяват защо тя съществува", каза той.

Желев разказа за случаи, в които семейства са тормозени с проверки от службите с години, при това за незначителни неща или анонимни сигнали. 

Страх от действията на службата са върнали Надежда Петкова в България след седем години в Норвегия. Тя сподели, че Барневарн се е превърнала в инструмент за заплахи, а тя самата е била заплашена със службата от свои съседи, които ѝ дължат пари. Тя и семейството ѝ обаче успяват да изведат децата в България бързо, за да не споделят съдбата на Селина и нейния брат.

"Те могат да ти вземат детето, защото например е с неизмити зъби", казва Петкова.

Според други българи в Норвегия големият размер на сумата, която държавата отпуска на приемните семейства (около 3000 евро на дете) е причина в страната да се създават лобита, които подкрепят работата на Барневарн.