Атлантическият съвет иска да бъде проверен и Първанов лобирал ли е за "Грипен"
Времената парламентарна комисия, която трябва да изясни обстоятелствата около решението за купуване на нови изтребители и намесата на президента Румен Радев в нея, трябва да обхване и мандата на президента Георги Първанов.
Това се посочва в позиция на Атлантическия съвет на България (САБ) за избора на нов многоцелеви изтребител. Комисията беше създадена с решение на парламента в сряда по предложение на депутатите от ГЕРБ.
В позицията на новосформираната организация, сред учредителите на която са и двама бивши военни министри - Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев в двете служебни правителства на президента Росен Плевнелиев, се посочва, че е необходимо да се обхване целият процес по вземането на решение - от ангажиментите, поемани от президента Георги Първанов през 2007 г. по време на срещите си с премиера и краля на Швеция, до действията на президента Румен Радев през последните месеци.
"Необходимо е да бъдат идентифицирани основните длъжностни лица и механизмите за вземане на решение по управлението на проекта, включително как са определяни изискванията, критериите за оценка и моделите за плащане", се посочва в текста.
Според документа служебното правителство на Огнян Герджиков е извършило "редица несвойствени дейности" и е поело отговорността да препоръча самолета „Грипен” като "най-подходящ за българските географски, исторически и военнополитически реалности":
Служебното правителство, в чиито задължения изобщо не влиза избора на боен самолет, се позова на експертизата, предоставена от Щаба на ВВС, където служат част от най-добрите военновъздушни специалисти на страната ни. С това си решение служебното правителство заложи мина в процеса на избор на новия самолет и остави съмнение за неговата предопределеност. Същевременно то ограничи свободата на действие на редовното правителство и парламента за вземане на окончателно и максимално прозрачно решение.
В позицията се посочва, че страната ни се нуждае от летателни апарати с доказани бойни качества, с максимално висок коефициент на бойна ефективност при пълна оперативна съвместимост с нашите съюзници в НАТО - тезата често беше застъпвана в полза на американските изтребители F-16, включително и от президента Росен Плевнелиев.
Според САБ процесът на вземане на решение за избора на самолет е бил непрозрачен, а данъкоплатците трябва да бъдат информирани за това как се харчат публични средства.
В позицията се посочва още:
Извън фокуса на обществения дебат, но с критично значение за проекта и развитието на боеспособна армия остават въпросите:
Как този проект ще бъде обвързан с придобиването след време на пето поколение изтребител? Как ще се организира и кога ще приключи процеса на извеждане на остарялото въоръжение? Какво ще е индустриалното сътрудничество, и най-вече – как ще се гарантира сигурността на доставките и поддръжката? Как този проект ще доведе до интегрирането на българската отбранителна индустрия в евро-атлантическата отбранителна технологична и индустриална база? И не на последно място – какво ще допринесе за включването на България в общата европейска отбрана?
От текста става ясно, че в САБ имат резерви по отношение на отстранения участник - португалската страна с употребяваните F-16. Това стана след доклад на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, в който се посочва, че португалското предложение не включва възможност за разсрочено изплащане:
Не е известно дали въобще са разглеждани варианти за придобиване на новопроизведени F-16 или Eurofighter, както и за преходен изтребител към изтребител от следващо поколение. Към 2025-2030 г. основните съюзни държави от НАТО ще оперират с многофункционални изтребители със „стелт“ технологии, което налага България да съобрази и този факт при вземане на окончателното решение за придобиване на нов многоцелеви изтребител.
От Атлантическия съвет изразяват подкрепа за програма за превъоръжаване и изграждането на национални отбранителни способности, адекватни на изискванията за сигурност през ХХI в. и на съюзните ангажименти на страната.