15 ректори напуснаха заседание на съвета заради отказ от дебат по напрежението в академичната общност

15 ректори напуснаха заседание на Съвета на ректорите заради отказ от дебат по напрежението в академичната общност. Сред тях са представители на Софийския университет, Техническия университет, НАТФИЗ, НСА, УНСС, НХА, УАСГ, Русенския, Тракийския, Шуменския, Югозападния университет и други висши училища.

Проблемът със студентските стипендии, заради който университетите вече предупреждават, че не могат да изплащат средствата без риск за собствените си бюджети, беше сред темите в предварително обявения дневен ред на Общото събрание на сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, проведено на 11 юни 2026 г.

Както OFFNews вече съобщи, висши училища алармират, че изплащането на стипендиите става все по-трудно след решение на Върховния административен съд, според което студенти в платена и задочна форма на обучение също могат да получават стипендии. Председателят на Съвета на ректорите и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова заяви, че средствата не достигат, тъй като броят на студентите, които трябва да получат финансова подкрепа, се е увеличил значително. По думите ѝ университетите са принудени да използват собствени приходи, предназначени за други цели, за да покриват недостига.

На този фон Общото събрание на 11 юни трябваше да обсъди приемане на протокол, избор на Етична комисия, проблемите със студентските стипендии, модели за развитие на висшето образование и други въпроси.

Още в началото на заседанието обаче 15 ректори и представляващи висши училища напуснаха Общото събрание. Причината е отказът в дневния ред да бъде включен като самостоятелна точка дебат по напрежението в академичната общност и по възникналия репутационен проблем, свързан с публикации и злепоставяне на ректори и представлявани от тях институции.

Според напусналите участници въпросът не е персонален и не следва да бъде тълкуван като действие срещу отделна личност. Те настояват, че става дума за принципен проблем — начина, по който Съветът на ректорите обсъжда теми с обществена значимост, когато те засягат персоналния и институционалния имидж на ректори и висши училища.

Позицията им е, че в академичната общност подобни въпроси изискват открит, спокоен и аргументиран дебат, основан на уважение към различните позиции и към авторитета на институциите. Отказът такъв дебат да бъде проведен според тях създава риск от задълбочаване на недоверието в рамките на ректорската общност.

Напрежение около репутационен проблем

Поводът за напускането е свързан с настояване темата за напрежението в академичната общност и публичното злепоставяне на ректори и университети да бъде включена в дневния ред като отделна и съществена точка.

Участниците, които напуснаха заседанието, смятат, че Съветът на ректорите трябва да бъде пространство за диалог, отговорност и защита на академичната репутация. Според тях в момент, в който висшето образование е изправено пред финансови, институционални и стратегически предизвикателства, отказът от такъв разговор оставя нерешен конфликт вътре в самата ректорска общност.

Случаят поставя и по-широк въпрос: как академичните институции реагират, когато публичният дебат премине от критика към репутационна атака срещу университети и техни представители. Позицията на напусналите е, че подобни теми не могат да бъдат оставени извън дневния ред, ако засягат доверието към висшето образование.

Спор за статута на сдружението

Освен репутационния проблем, напусналите участници поставят и въпроса за съответствието между Сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България и чл. 23 от Закона за висшето образование.

Според чл. 23 от ЗВО Съветът на ректорите е орган със съвещателни функции пред държавните органи. Той дава становища, мнения и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката, включително финансирането им, и се представлява от избран от него председател.

В поставения от ректорите въпрос се посочва, че от 2008 г. съществува Сдружение на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, което се съобразява с разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. То има наименование, седалище, адрес, регистрация, единен идентификационен код, председател, устав, управителен съвет, членски внос, право да притежава имущество и други правомощия.

Според ректорите, които поставят въпроса, това поражда необходимост от яснота дали структурата и правомощията на сдружението съответстват на уредбата в Закона за висшето образование, където Съветът на ректорите е дефиниран като съвещателен орган пред държавните институции.

Кои висши училища поставят въпроса

Към въпроса за законността и необходимостта от дебат са се присъединили ректори и легитимни представители на ръководствата на:

Софийски университет „Св. Климент Охридски“;

Технически университет – София;

НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“;

Национална спортна академия „Васил Левски“;

Русенски университет „Ангел Кънчев“;

Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“;

Национална художествена академия;

Югозападен университет „Неофит Рилски“;

Университет по архитектура, строителство и геодезия;

Тракийски университет – Стара Загора;

Химико-технологичен и металургичен университет;

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“;

Университет за национално и световно стопанство;

Икономически университет – Варна;

Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – Варна.

Необходимост от открит разговор

Според напусналите заседанието създалата се ситуация показва необходимост от по-ясни механизми за обсъждане на чувствителни въпроси, когато те засягат авторитета на ректори и висши училища.

Те настояват, че напрежението в академичната общност може да бъде преодоляно само чрез открит и принципен разговор. Такъв разговор според тях трябва да включва както репутационния проблем, така и въпроса за правния статут и функциите на структурата, която представлява ректорите пред държавните органи.

На фона на финансовия проблем със студентските стипендии, нуждата от нови модели за развитие на висшето образование и очакванията към университетите да бъдат стабилни публични институции, конфликтът в рамките на Съвета на ректорите поставя въпроса не само за управлението на една организация, а и за доверието в начина, по който академичната общност решава собствените си проблеми.

Следете новините ни в GoogleNews