Волфрамът ли е тайната на валерианската стомана?

Неотдавна четох за един свръх интересен проект на голяма българска индустриална компания за добив на волфрам в югоизточна България. В началото проектът ми се стори свръх интересен от чисто икономическа и дори геополитическа гледна точка – въпросният метал е стратегически важен и рядък. Китай е почти монополист в производството му и разиграва пазарите както си ще, а в рамките на ЕС има само четири разработени находища – две в Португалия, едно в Англия и едно в Австрия. Та ако тръгне и нашето, България ще стане наистина важен играч в бизнеса с този стратегически метал.

Реших да проверя какви са свойствата на волфрама, които го правят толкова важен. За повече информация неспециалистите да питат Уикипедия, но в кратце описанието е следното: много твърд, плътен, сребристобял, лъскав метал, който потъмнява под въздействието на кислород, образувайки оксид под формата на защитен слой. В прахообразна форма волфрамът е сивкав. При висока степен на пречистване волфрамът запазва своята твърдост, която надвишава тази на множество стоманени сплави, но остава достатъчно ковък, за да бъде лесно обработван – основно чрез изковаване, изтегляне или екструдиране. И още нещо – волфрамът има най-високата температура на топене от всички метали на земята - 3422 по Целзий. И понеже икономистите също имат въображение понякога, описанието на метала и стоманите, в които участва, започна все по-натрапчиво да ми напомня за Валерианската стомана, на която шоуто „Игра на тронове“ толкова много набляга.

Ако има тук някой, който не е чел книгите от поредицата „Песни за огън и лед“ на Джордж Р.Р. Мартин; не е гледал шоуто или не е играл игрите, да обясня: валерианската стомана е най-здравата, най-леката и най-cool в целия измислен средновековен свят на въпросното фентъзи, плюс че убива бели бродници. Според легендите това се дължи на драконовата магия (предполагаме, че в ония времена само драконова магия е можела да възпроизведе 3422 градуса), а способността за производството ѝ е загинала заедно с древна Валирия в напомняща за драмата на Помпей апокалиптична катастрофа. След въпросната катастрофа в целия Вестерос оцеляват само 227 меча от валерианска стомана, а по-късно някои от тях са изгубени, а други (като меча „Лед“ на Старките) претопени. Преданията разказват, че най-известният меч – "Светлоносеца" – е принадлежал на митичния герой Азор Ахай, който го закалил, като заклал с него жена си (с нейно съгласие – демек тя се е жертвала), а после победил bелите бродници и сложил край на Дългата нощ.

^{"Лед" в ръцете на Нед Старк.}

Тъй като съм отраснал сред металурзи и темата ме влече, искам да отправя предизвикателство към всеки, който разбира от химия или металургия, да се пробва с предположения за състава на валерианската стомана. Моето лично предположение е, че в направата ѝ има участие на волфрам, въпреки че официално този метал е открит и получава име едва през 18 век.

Ето моите основания:

По принцип стоманата е сплав от два или повече елемента, като задължителните са желязо и въглерод. Дори лека промяна в процентите на използваните елементи може да доведе до драматични промени в качествата ѝ. Така че въпросът е какви „съставки“ трябва да се използват, за да се постигнат следните характеристики: невероятна острота, здравина, свръх резистентност на високи температури? Проблемът възниква от това, че много от тези качества се изключват взаимно – например острота се постига чрез твърдост, но колкото по-твърд е един материал, толкова по-лесно чуплив е. А валерианската стомана трябва да издържа на удари.

Евентуално проблемът с чупливостта може да се заобиколи, ако се добави силиций и манган, но пък тогава възниква проблем с издръжливостта на високи температури. Да речем, че преодоляваме това противоречие, като добавяме молибден, никел, хром. Тогава обаче стоманата става много тежка. А и, доколкото знам, подобна сплав няма да го докарва на цвят.

^{Азор Ахай със "Светлоносец".}

Легендите за произхода на източния еквивалент на валерианското чудо – дамаската стомана, твърдят, че в най-прочутите саби от този тип се добавял прах от диаманти. Възможно. При дамаската стомана също имаме загубени умения за производство, останали в миналото, предания за древни персийски, египетски и индийски майстори. Тя е красива, лека, невероятно остра и с много красиви шарки. Някои смятат, че няма никакъв диамантен прах, а модел съединени с ковашка заварка няколко стотин слоя от твърди и меки стомани, ецнати с киселина. Киселината атакува различните видове стомана с различна скорост и от това се получават шарките.

Все пак аз мисля, че тайната на валерианската стомана в крайна сметка може да се обясни чрез използването на волфрам в сплавта, защото само тогава ще се обяснят всички невероятни качества на тайнствения материал.
И последен въпрос – какво ще стане сега с меча „Дълъг нокът“ на печално прободения Джон Сняг?