У дома

Въпреки че Папа Чили не се прибра у дома, момчето знаеше, че той сигурно в момента е в залата, и може би затова направи нещо крайно необмислено и нетипично за него. Вместо да подаде топката на съотборника си Дейвид Джелат, който беше непокрит под коша, момчето се вряза с два бързи дрибъла в противниковата защита. Въпреки ниския ръст и крехката си физика младежът бе изключителен играч и веднага забеляза, че двойното покритие е закъсняло със стотна от секундата. Момчето изчисли мълниеносно всички възможности в създалата се ситуация и веднага откри най-подходящата фраза в своя неизчерпаем баскетболен речник. Светкавичен кръстосан дрибъл изпрати топката от дясната в лявата му ръка, вкаменявайки на място единия защитник. Другият нямаше достатъчно време да реагира. Момчето свали дясното си рамо ниско, почти до паркета, и изсвистя като снаряд през образувалото се тясно пространство. Трети защитник се опита да компенсира създалата се уязвимост, хвърляйки се отчаяно към коша откъм слабата страна. Твърде късно… Момчето отскочи мощно от левия си крак и поднесе елегантно топката в коша над протегнатите пръсти на защитника. Това бе неговата 14-та точка.

Дейвид бе не толкова впечатлен от изпълнението на съотборника си, колкото озадачен. Не за друго, а защото момчето бе неговият най-добър приятел и той го познаваше много добре. То никога не е било егоист на игрището. Нещо повече – като че ли винаги му доставяше по-голямо удоволствие да подава, отколкото да вкарва. Ако усетеше с почти свръхестествените си баскетболни сетива непокрит играч, топката моментално изчезваше от пръстите му, овъргалваше се в някаква пъклена магия и след това се материализираше в ръцете на изумения съотборник. Но не и днес! Днес приятелят му се държеше странно и не се освобождаваше от топката дори когато го пазеха трима човека. Връщайки се в защита, Дейвид го погледна право в очите и разбра на секундата – момчето не му подаде топката поради една-единствена причина: защото Папа Чили не се прибра у дома.

Самият факт, че момчето играe в отбора на гимназията „Уест Форсайт“, е изумително постижение. Това е едно от най-големите училища в града Уинстън-Сейлъм, разположен в самото сърце на приказното баскетболно царство, наречено Северна Каролина. Тук конкуренцията е безумна и дори на гимназиално ниво човек се препъва на всяка крачка във виртуозни играчи. Само преди година и половина никой не гледаше сериозно на дребничкия малчуган и поради забавения му растеж и оскъдна мускулатура се наложи да играе във втория отбор на училището. Действително хлапето изглеждаше като невръстно дете сред високите играчи: схлупена колибка в метрополис от бляскави небостъргачи. Но вътре в тази колибка се криеше несметно съкровище и никой не знаеше това по-добре от неговия уникален дядо Натаниел Джоунс. Кой знае защо, целият град го наричаше Папа Чили. Уинстън-Сейлъм е родно място на цяла плеяда известни личности: поети, актьори, бизнесмени, спортисти. Но едва ли има по-обичан и уважаван човек в този град от добрия стар Папа Чили. Момчето знае идеално, че дължи голяма част от характера си и начина, по който подхожда към всеки един проблем в живота си, на него. „Аз съм получил толкова много ценни житейски уроци от своя дядо, колкото не бих могъл да науча в рамките на какъвто и да било докторат. Той е моят най-добър приятел“, казва с усмивка младежът.

Момчето не преувеличава. Папа Чили е много, много рядка личност. Няколко десетилетия преди да дойде денят, в който не се прибра у дома, Папа Чили бе направил направил нещо нечувано. Едва навършил 20 и с начален капитал една голяма, обезоръжаваща усмивка, младият Натаниел Джоунс отваря бензиностанция-автосервиз. Така той става не само първият чернокож собственик на бензиностанция в щата, но и един от първите чернокожи бизнесмени в историята на Северна Каролина. Става дума за същата тази Северна Каролина, която по това време не разрешаваше на цветнокожите си граждани да се хранят в ресторант за бели, която гледаше на тях като на второкачествени хора, която им забраняваше да пият от обществени чешми и да използват градските басейни. Да, расизмът бе все още дълбоко вплетен в самата тъкан на американското общество и малката бензиностанция на Папа Чили сама по себе си бе акт на бунт и дързост. По това време за един чернокож младеж в Уинстън-Сейлъм бъдещето бе по-ограничено от речника на нашите Златки. Човек можеше или да отиде на заколение във Виетнам, или да бъде смлян от непосилна работа в тютюневите плантации и фабриките за цигари, с които градът бе толкова известен. И в двата случая ставаше дума за леко лакирана вариация на уж премахнатото робство.

Папа Чили обаче винаги е вярвал, че той и само той е едноличен главнокомандващ на предстоящото му бъдеще. Младият Натаниел Джоунс нямаше да бъде роб на никого и нито за миг не се е съмнявал, че мечтата му ще мине като валяк през каквито и да било препятствия, подхвърлени му от съдбата. Последното нещо, което можеше да го спре, бе това колко меланин произвеждат клетките в кожата му. Така че Папа Чили се захвана за работа, без да му пука за дискриминация, предразсъдъци и омраза. Работеше като звяр от сутрин до вечер и за отрицателно време изплати заемите си. Много бързо първият автосервиз с чернокож собственик в щата се превърна в един от най-чистите и успешни в града, а самият Папа Чили – в нещо като вдъхновение за хилядите млади хора, които видяха в него модел за подражание и повод за вяра в някакво по-различно бъдеще.

Да, момчето има толкова много причини да се гордее с дядо си, но ето че той не се прибра у дома и точно сега, в този мач срещу стария противник „Паркленд“, нашият дребничък герой знае, че колкото и да изглежда неразумно, трябва да стреля… отново и отново. Момчето получава пас вляво от коша, зад линията за трите точки. Треньорът на противника току-що бе наредил на най-бързия си играч да го пази персонално навсякъде по игрището. Момчето бе вкарало осем последователни точки от пробив, така че защитникът му се отдръпва в очакване на поредното влизане с дрибъл. Кардинална грешка. Усетило идеална възможност за стрелба, хлапето насочва пръстите на краката си към коша и отскача рязко директно нагоре. Топката ляга послушно в дланта му, лакътят му – директно под нея. Последен, лек натиск с възглавничките на крайните фаланги, и топката напуска пръстите му с копринен фалц, понасяйки се към коша в елегантна дъга. Защитникът няма време дори да се опита да блокира изстрела и секунда по-късно оранжевото кълбо минава с въздишка през мрежичката. Това беше 27-ата му точка.

За половин век къртовска работа Папа Чили така и не успя да забогатее и навярно основната причина за това е прекалено голямото му сърце. Не са малко хората в квартала, които му дължат пари. Пари, които той никога няма да поиска обратно. Ако успеят да му ги върнат – добре. Ако не – явно те имат повече нужда от тях, отколкото той. Често поправя колите на по-бедните си съграждани или безплатно, или на безценица, а когато се наложи, пълни и резервоарите им за своя сметка.

И въпреки че бизнесът на Папа Чили не му донесе богатство, той откри в него нещо по-важно: независимост, призвание и щастие. За него абсолютно всеки човек заслужава да бъде третиран с уважение и благородство, независимо от това колко пари прави и какъв е цветът на кожата му. Може би затова хората го обичат толкова много и не спират да му повтарят, че трябва да патентова пословичната усмивка, която никога не слиза от лицето му. Живее си старият автомеханик в малка, олющена къщичка и кара античен миниван, но това му е предостатъчно – не му трябват палати и ферарита, защото истината е, че целият град е негов дом, а хората му – негови деца. Много силна е невидимата връзка между него и внука му. Двамата са неразделни, особено през лятото, когато малчуганът помага на дядо си в сервиза. Мие колите, пълни бензин, сменя масла, гуми и филтри и най-важното: малко по малко попива най-важните черти от манталитета на Папа Чили. Добрият автомеханик винаги е работил повече за другите, отколкото за себе си, и казват, че внукът му играе баскетбол по абсолютно същия начин.

Но не и днес! Днес, след като Папа Чили не се прибра у дома, момчето играе като обсебено от една-единствена цел… коша. Гардът на „Паркленд“ изкарва топката с дрибъл и някъде в средата на игрището отклонява вниманието си за стотна от секундата. Но на нашия герой не му е необходимо повече. Хлапакът сякаш се появява от нищото с ослепителна скорост – дефанзивен демон, изригнал сред искри и жупел от преизподнята на зоновата преса!

Момчето открадва топката от ръцете на озадачения противник и изминава разстоянието до коша толкова бързо, че не само че забравям сравнението, което си бях приготвил, но дори не успявам да завърша това изречeн… Миг по-късно миниатюрният баскетболист излита към обръча и смаяната публика става свидетел на мезозойска забивка с дясната ръка, извършена от едно 178-сантиметрово хлапе. Това беше 35-ата му точка.

Никога не съм се срещал с Папа Чили, но докато приготвях тази статия, усетих, че съм изградил странна привързаност към този забележителен човек. Някак си имам чувството, че винаги съм го познавал, и затова ме е страх от следващата, най-мъчителна част в тази история. Тази, в която, колкото и да не искам, ще трябва да ви разкажа за деня, в който Папа Чили не се прибра у дома.

Следва на стр. 2