Този протест на колене, следващия - проскинеза!

Миналата седмица се състоя поредният протест по повод избора на Иван Гешев за главен прокурор на републиката. Този път организаторите на мероприятието избраха за място на протеста президентството, предвид на това, че на Радев предстои за втори път да разгледа кандидатурата, но вече без право да я върне.

Това, че на протестите се отзовават все по-малко граждани послужи за повод на някои идейни приятели, които до скоро поддържаха и участваха в тази форма на несъгласие с избора на Гешев, да заговорят, че смисълът ѝ клони към нула, дори започва да носи вреда. Като например блокирането на Орлов мост от стотина души при предишния протест и предизвикването на хаос в движението в София. Правото на едни хора да протестират влезе в конфликт с правото на други хора да се придвижват свободно. Което е в противоречие със същността на разбирането за свобода. Такива мерки не печелят симпатизанти, а врагове. Въпреки всичко не мисля, че протестите са ненужни и вредни. Да, пряка ефективност от тях не може да се очаква. Хората зад Гешев са силни, имат много да губят и затова са сплотени, за разлика от гражданите. А и много граждани не осъзнават важността на този избор както за цялото общество, така и за всеки отделен човек.

Неукрепналото ни гражданско съзнание трудно подрежда приоритетите, които трябва да се отстояват с предимство. Достатъчно е да сравните воя, който се вдигна за болничните и масовата апатия относно бюджета на републиката. Българинът си е малко бамбашка. Както обича да казва д-р Филипов, най-много мрази да му бъркат на две места. Едното е в джоба.

При посещението си у нас преди няколко години Моника Маковей, министър на правосъдието на Румъния от 2004 до 2007 г., която постави началото на промените в пробитото румънско правосъдие, каза: “Ако изчистиш съдебната система, тя ще изчисти всичко друго.” В този смисъл за много от хората във властта и висшата администрация Гешев е радост. Допускам, че това важи и за прокурорите във ВСС. Няма друго обяснение за категоричната им подкрепа за човек, който няма нито професионалните, нито моралните качества да бъде главен прокурор. Човек, който си позволи да заплашва съдийка, член на ВСС, още преди да е заел поста.

Но моментната ефективност не винаги е най-важната. Властта на Тримата Шишковци е започнала да се рони. И всеки протест, както и да го представят подгъзващите им медии, допринася за това. Борисов не случайно толкова се страхува от протестите от всякакъв вид и по всякакъв повод.

Но на последния митинг имаше една проява, която във всеки случай беше нелепа. Гражданството падна на колене пред президентството. Защо? Хипотезите са две. Първа по време, естествено, се появи хипотезата че гражданите молят на колене Радев – да не подписва указа за Гешев и да прати въпроса в Конституционния съд. Няма по-силна антитеза на гражданското общество от колениченето пред представител на официалната власт. Гражданите не молят, те искат! Нещо повече, те налагат исканията си! Защото в крайна сметка властта произтича от тях и се връща при тях. Или поне така трябва да е.

Да не напомняме, че в обществото трайно се е наложила представата, че Радев е руски човек, протеже на ген. Решетников. А вицето Йотова коленичи пред руския поп и му целува ръка – един от най-позорните актове извършени от български държавник!

Втората хипотеза беше представена от протестиращите. Те обясняват, че са коленичили да молят Бог! За какво да го молят? Да дойде да ни свърши работата? Доколкото ми е известно, Господ не действа по този начин. Господ дава, но в кошара не вкарва. Политическият фидеизъм ни връща много векове назад и ни обрича на пълно бездействие.

Да се молим на Бога за неща, които зависят изцяло от хората, от нас самите, ми се струва също толкова елементално*, колкото и това да се коленичи пред президента. Защото и това лозе, подобно на онова, не ще молитва, а мотика. Ако Бог е останал последната ни надежда, това означава, че в гражданско и в политическо отношение напусто сме ги живели тези 30 години, които само от самоуважение наричаме демократични. Сбъркали сме пътя и сме тръгнали обратно.

P.S. Така, както се развиват нещата, с протести и без протести, най-вероятно указът ще бъде подписан и Гешев ще бъде новият главен прокурор. Но няма да се плашите, братя и сестри. Има място за оптимизъм. Може и още. ГЕРБ и патриотите предлагат Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ. Гешев прокурор и Цацаров шеф на комисията по антикорупция!

Ако към тия две същества,

прибавиш и още две,

ти знаеш ли колко прави това?

И такава битка с корупцията ще почне, че само си викам дано…

……………

*Елементално (елементарно ментално) е “термин“, сътворен от колегите от „Сега“.

** Проскинеза – хвърляне в нозете на императора в знак на почит към него.