Социализмът гаден ваш

...социализмът гаден ваш
ще го пометем със "Траш"..

"Траш" не идва от "транш".

Днес помитаме всичко, когато дойде поредния транш.

Впрочем я го пометем, я не, но това е друга, дълга и опасна тема която в неделя не би ви представлявала интерес.
Едно време, когато простатата не алармираше, помитахме всичко с Траш метъл.

Мислите, че се шегувам ли?

През далечната 1990, когато войната в Персийския залив беше тема, по-популярна в обществото от светещите очи на паметника на Самуил днес, братята Хамериканци му бяха хванали цаката - пускаха на врага песен на "Слеър" от последния албум на великата траш банда.

Така хем страхуваха подлите войски на Саддам.

Хем самите войници се надъхваха.

Хем и ние, младите и пъпчиви метъл и пънк фенове се кефехме, че музиката има такъв ефект и такова важно приложение в световната геополитика.

Днес траш метъл музиката отдавна е демоде.

На власт са едни други стилове, в които между всеки куплет, точно преди припева певицата подвика "Алелелейлейлейлей", а ако е певец, той пък изцвилва "Ръгъдъ - дъгъдъ - дъг - а, бе, не мо'а да се запра".

Тези стилове не биха стреснали войската на Саддам, поради факта, че съдържат в себе си доволно сериозно количество арабски ладове и така характерния за българската интонационна среда макам хиджас.

Това обаче не пречи всеки, който слуша Гергана, Ивана, Луна, Вуна, Пена и Кина да използва тази музика по начина, по който едно време генерал Колин Пауъл използваше "Слеър", за да страхува враговете си.

Направило ли ви е впечатление следното - никой, който слуша Бах в колата си няма да го надъни, да отвори всички прозорци на кръстовището, да усили уредбата на 17-годишната си "Алфа Ромео" и да резне "Hohe Messe in B moll".
Неее, напротив, онзи, който ще ви атакува ще пусне Фики Стораро, ама така, че да ви заболи всичко - от сърцето до дебелото черво.

Това ме кара да си мисля, че у нас има война.

Войната е на онези, които искат да ни уплашат с нещо.

С какво да ни уплашат обаче?

Ние всичко страшно сме виждали.

Виждали сме изпълнение на живо на Краси Аврамов.

Виждали сме полицейския балет на Веско Маринов.

Виждали сме сметка от Топлофикация.

Виждали сме участия на доктор Москов в сутрешните блокове.

Виждали сме Мишо Миков начело на парламента, Пеевски начело на ДАНС а Радан Кънев сме го виждали да разгражда модела КОЙ с голи ръце, хладен ум и горещо сърце.

Та, казвам, че сме виждали всичко най-страшно в тоя живот, че да ни уплашат с някаква си чалгия, па била тя и от Фики, който изял 23 кебапчета по време на рамазан (поне така четох в светските издания).

Та айде да не се плашим с чалгата.

Тя не е толкова страшна, колкото е досадна. Досадна, като изказване на Лютви Местан в парламента.

Досадна, като откриване на 127 сантиметра магистрала, "гарантирани от ГЕРБ".

Досадна, като пореден съдебен процес срещу Волен, досадна, като участие на Меглена Кунева в "Панорама".

Схванахте ли за какво изобщо пиша тоя текст?

Ако не сте, ще ви кажа.

Наскоро, ровейки се из архивите си, намерих едно стихче, писано от приятел по време на някоя пиянска сбирка в началото на 90-те години.

Ето го и самото стихче:

"Защо си ме мамо родила
със сърце мъжко, юнашко
защо си ме мамо пратИла
да свиря траш метъл във Влашко".

Смях се от сърце на стихчето, но после...

После се замислих за нещо много интересно.

Днес всички се бият в гърдите какви смели антикомунисти са били едно време.

Какви дисиденти, какво нещо е имало у нас.

Замислих се, че на 10 ноември 1989 година дисидентите всъщност бяха шепа поставени на това място ченгета, с едно - две изключения.

И тогава се сетих, че през 80-те години имаше едни млади момчета, без претенции за политически кариери, без идеи за бъдеще, нарамили по една китара от 60 лева и усилвател, правен от грамофон.

Тези момчета, пънкари, метъли, хипита, забранени от предишния строй, бяха първите и единствени хора, които у нас са изразявали несъгласие със социализма.

И то във времена, в които това не беше нито здравословно, нито безопасно.

Тези момчета пееха за радиацията в Чернобил, за цензурата, за уравниловката, за номенклатурата.

И правеха на пух и прах цялата соц идеология, за ужас на тълпите с тайни и явни ченгета, които лазеха подир тях, защото на тайните ченгета това им беше работата.

Да лазят.

Те лазят и до ден днешен.

Днес те са доволни - от оная контракултура на 80-те няма и помен.

Героите с китарите са кой в Канада, кой в Испания, кой е станал вносител на авточасти, кой бачка в квартална бакалийка.

А едни други пичове са се намърдали в кожите на дисиденти, на демократи, на опиниънмейкъри и инфлуенсъри.

Но всичко, което излиза от устите им може спокойно да бъде заменено от песен на Фики Стораро.

Днес няма траш.

Няма и Уудсток. Вместо Уудсток има турне на Планета Пайнер, а вместо "I Can't Get No Satisfaction" пеем "Води ме в някоя квартална кръчма и поръчвай".

Днес ние сме принудени да оцеляваме във войната с онези, които, подобно на американците в Ирак през 1990, ни пускат с всичка сила я новата тава на Амед, я новата реч на Бойко Борисов, я някой и друг измислен скандал, я някоя и друга, изсмукана от пръстите брилянтна идея за бъдещото ни съществуване.

Та така...

Едно време, някъде около 1990, на една стена близо до градинката на Кристал някой беше написал:

"Социализмът гаден ваш
ще го пометем със траш".

Велик графит.

Къде ли е сега авторът му?

Залагам 50 лева, че отдавна не е в родината си.

Е, давам 240 от 240 в парламента (да ме прощават хората, които в момента търсят 160 от 240 за съдебна реформа).

Давам всичките 240, за да върна този човек обратно тук.

И да му пусна "Слеър" 88, па да отворим бутилка ракия и макар и само за миг да забравим, че нещата са се променили и че днес да си различен и несъгласен не е куул...

...а и "Слеър" загубиха китариста си...Вече не са същата банда...