Ще нападне ли Русия Европа? Какво предвижда ''мирният путино-тръмповски план''?

Първа част

Точка 3 от „мирния план“ гласи, че „Русия няма да нахлуе в съседни страни и НАТО няма да се разширява повече“. Къде са гаранциите, че Русия няма да нахлуе в съседни страни? Русия веднъж обеща да не прави същото по отношение на Украйна, съседна „приятелска“ и дори донякъде „братска“ страна. НАТО също обеща да не се разширява. Обаче! Русия в момента не е в състояние да нахлуе в съседни страни. Тя дори не може да се справи с Украйна. Трябваше да се обърне за помощ към Северна Корея, Китай и Иран.

Разпоредбите на плана предвиждат диалог между Русия и НАТО, посредничен от Съединените щати. Много любопитно. За какво е диалогът? Значи, Русия е във война с НАТО, а Съединените щати нямат нищо общо с това? Не е ли член на НАТО, ако се опитва да действа като посредник? Днес, благодарение на късогледството на водещия американски девелопер като президент и друг девелопер като негов специален представител, Русия няма намерение да взема каквито и да било решения за европейската сигурност или да създава условия за деескалация. Нуждае се от пауза, от почивка, от опит за разрешаване на някои вътрешни проблеми, прегрупиране и укрепване на въоръжените си сили и продължаване на агресивната си политика. И все пак в документа се казва, че „Украйна ще получи надеждни гаранции за сигурност“. Какви, бих искал да знам? А „мирният план Путин-Тръмп“ предлага намаляване на числеността на въоръжените сили на Украйна от 900 000 на 600 000. Защо Русия да не намали собствените си сили до този брой? Тогава и двете страни биха били равнопоставени.

Очевидно този план се отнася само за Украйна, а не за Русия. Нещо повече, Украйна трябва да се съгласи да закрепи в конституцията си, че няма да се присъедини към НАТО, докато НАТО се съгласява да включи в устава си клауза, според която Украйна няма да бъде приета в бъдеще. Това означава, че за Украйна, за която членството в НАТО беше единствената гаранция за нейната сигурност, пътят към членство в НАТО е затворен завинаги. Тя отново ще се окаже лице в лице с „приятелски“ съсед, за когото перспективите за мир ще бъдат ефимерни, а перспективата за вечна война с Русия ще се превърне в реалност на нейното бъдеще. Нещо повече, НАТО няма да разположи войските си в Украйна, а по-скоро в Полша. Небето на Украйна ще остане незащитено, както беше и преди. А точно това трябва на Русия!

Какви гаранции могат да предоставят САЩ на Украйна? Текстът на плана разкрива чисто предприемачески подход: „САЩ трябва да получат компенсация за гаранцията!“ Тръмп вижда само пари и лична изгода във всичко. Кой трябва да плаща на американците за техните гаранции? Украйна? Русия? Това ми напомня за ерата на 90-те години в руската икономика, когато се говореше за привличане на чуждестранни инвестиции. Чиновници, свикнали с подкупи, мислеха горе-долу така: „Съгласни сме да приемем вашите инвестиции в нашата страна, но вие ще ни платите за това!“ И днес Тръмп проповядва този манталитет: „Ще ви помогна, но вие ще ми платите за това.“ Днес основният инструмент за натиск на американската администрация върху Русия са санкциите. Точка 10 гласи, че ако едната от страните атакува другата, тези санкции ще бъдат наложени отново както срещу Русия, така и срещу Украйна. Това означава, че ако страните се съгласят да подпишат този мирен план, санкциите срещу Русия ще бъдат отменени. Именно това се изискваше и към което се стреми ръководството на Кремъл. Премахването на санкциите, както първични, така и вторични, срещу страни, които търгуват с Русия, ще ѝ позволи да превъоръжи армията си с нова сила и да извърши нова агресия за завземане на нови украински територии.

Не е случайно, че Путин наскоро заяви, че се надява на „безусловно постигане на заявените цели на т. нар. „СВО“, т.е. „денацификация, демилитаризация“ и т.н.“ „Мирният план“ на Путин-Тръмп помага на Москва да намали украинската армия до 600 000 души и завинаги да затвори вратата на Украйна към НАТО. Но за да постигне денацификация и демилитаризация, Русия трябва, ако не напълно да завладее Украйна, то поне да я контролира напълно чрез послушен проруски парламент и също толкова проруско правителство. Междувременно останалите фрагменти от уж забранената партия ОПЗЖ (опозиционната партия „За живот!“) просто седят и чакат своя момент. Те, с помощта на своите кремълски покровители, ще удушат Украйна напълно, както вече се случи в Крим и Донбас.

Но не мисля, че дори този вариант би задоволил Путин. Той не вярва на собственото си правителство, камо ли на така наречените марионетни правителства извън Русия. За него би било много по-надеждно да се завземе цяла Украйна, да се проведе така нареченият „народен референдум“ и да се присъедини към „изконните руски земи“. А Тръмп и неговата късогледка администрация, съзнателно или несъзнателно, помагат на Путин в осъществяването на тези планове. Разбира се, американският президент отново ще бъде силно разочарован от московския си приятел, но може би е твърде късно. Вече писах за това как Тръмп, с помирителната си политика, намалява ролята на самите Съединени щати като глобален играч и води собствената си страна към политическа гибел. И може би дори повече!

Точка 11 от този план дори предвижда правото на Украйна на членство в ЕС и ще получи краткосрочен преференциален достъп до европейския пазар, докато този въпрос се разглежда. Сериозно се съмнявам, че ЕС би искал да има в редиците си страна, която не е член на НАТО, което гарантира неговата сигурност. Всички предишни страни от Югоизточна Европа – кандидати за ЕС – бяха приети в НАТО и едва тогава ЕС започна преговори за тяхното присъединяване. Това е порочен кръг: имаш право да станеш член на ЕС, но не и член на НАТО. А ако не си член на НАТО, не можеш да се присъединиш към ЕС. Особено като се има предвид така нареченото консенсусно гласуване в ЕС и наличието на отявлените противници на Украйна – Унгария и Словакия – подобна перспектива е просто нереалистична мечта. Въпреки че в световната история са възможни изключения.

Точка 12, която засега само устно предвижда „мощен глобален пакет за възстановяване на Украйна“, предлага някаква „надежда“. Това включва създаването на Фонд за развитие на Украйна за инвестиции в бързоразвиващи се индустрии, включително технологии, центрове за данни и изкуствен интелект, както и помощ от САЩ за съвместното възстановяване, развитие, модернизация и експлоатация на газовата инфраструктура на Украйна, включително тръбопроводи и съоръжения за съхранение. Планът предвижда съвместни усилия за възстановяване на разкъсани от войната територии, реконструкция и модернизиране на градове и жилищни райони и развитие на инфраструктурата. Американците са особено заинтересовани от потенциала за добив на минерали и природни ресурси, като Световната банка се ангажира да разработи специален пакет за финансиране, за да ускори тези усилия. Както виждате, не съм поставил кавички около много от разпоредбите в тази точка, с надеждата, че тези точки могат да бъдат реално приложени както с помощта на САЩ, така и на ЕС.
В този план, разработен в Кремъл и представен на американците като съвместен проект, Москва не е забравила собствените си интереси. Москва предлага на Вашингтон дългосрочно споразумение за икономическо сътрудничество за взаимно развитие в областта на енергетиката, природните ресурси, инфраструктурата, изкуствения интелект, центровете за данни, проектите за добив на редкоземни метали в Арктика и други взаимноизгодни корпоративни възможности. Русия също ще бъде поканена да се присъедини отново към Г-8. И как би могло да бъде иначе? Без нас, московчани, нещата по света просто не могат да се случват.

Кремъл предлага допълнително да се обмисли механизъм за използване на замразени руски средства в европейски и американски банки. Путин де факто е готов да даде на САЩ „50% от това предприятие“, т.е. открито да предложи на Тръмп подкуп, който, разбира се, водещият световен предприемач не смее да откаже. Москва е готова и да даде на Украйна (под контрола на САЩ) 100 милиарда долара за възстановяването на Украйна, до които руски компании също ще се опитат да получат достъп чрез украинските си партньори от партията „Опозиционна платформа – За живот“. ЕС предлага също да добави 100 милиарда долара, за да увеличи инвестициите във възстановяването на Украйна. Както Москва, така и Вашингтон смятат, че е възможно да се подготви предложеният „мирен план“ без участието на Европейския съюз и самата Украйна, но когато става въпрос за привличане на допълнителни финансови ресурси, те се нуждаят от Европа. Както се казва - парите, бяха ваши, станаха наши!

Останалите замразени средства, т.е. 200 милиарда долара, трябва да бъдат размразени и върнати в Русия, инвестирани „в отделен съвместен руско-американски инвестиционен инструмент“, който Москва най-вероятно ще предложи. Русия има богат опит с „изчезването“ на инвестиционни фондове и замразяването на самите проекти. Достатъчно е да си припомним как Москва замрази няколко съвместни руско-американски инвестиционни проекта в началото на 2000-те години, „Сахалин 1“ и „Сахалин 2“, за изграждане на завод за втечнен природен газ в Далечния изток, струващ 4,2 милиарда долара, и все още не ги е възстановила. Американците не бива да забравят това. И тук Путин ще „измами“ наивния и нарцистичен Тръмп, който за пореден път дълбоко ще съжалява за пропуснатите възможности да стане „президент на мира“ и да спечели Нобелова награда.

Продължението следва

Следете новините ни в GoogleNews