Романити, които щъ ударят САЩ праву ф имоцийти

През последните дни една светла новина премина през мрачното битие на Майка България, която, зареяна между новия служебен кабинет, увеличаващия се процент на болни от COVID, газовата криза и новия сезон на "Ергенът", е напът да се превърне в територия на тихата лятна депресия.

Новината, разбира се, бе свързана с културата. Те всички светли новини у нас са свързани с културата - я Наско ще пусне клипче от кабинета си, я Веждичката ще излезе по телевизията и ще даде воля на страничните ефекти, причинени от некачествените безалкохолни напитки, които се продават в магазините у нас.

Тази новина обаче направо светна на фона на целия мрак, който ни е захлупил в последните дни и седмици.

А новината е простичка - една българска фондация обяви конкурс за български роман, който да бъде преведен на английски и разпространяван в Съединените щати.

Роман, който да бъде достоен да представи българската култура на големия американски пазар.

Роман, който, кой знае, може би ще бъде онзи мечтан пробив за малката българска култура на големия световен пазар.

Сега, както знаете, у нас писатели има много. От времето на другаря Тодор Живков още, защото самият другар Тодор Живков бе прочел около 27 изречения през целия си живот, но за сметка на това само избраните му съчинения бяха в размер на 39 тома.

Какво да кажем за всички останали от Политбюро на ЦК на БКП, които заедно са автори на толкова много "творби", щото поне четири амазонски джунгли са били изсечени, че да се произведе хартия, която да събере тая вселенска мъдрост.

Но да се върнем в действителността и да оставим класиците да се реят някъде из социалистическия Олимп.

Към днешна дата у нас има много, ама страшно много писатели. От АзисТ до Владимир Ампов Княза. От "Бойко, който винаги се завръща" до "Планът Сидеров срещу колониалното робство".

А бе, както казваше гласът на бай Тошо в една песен на ексдепутата Христо Петров ака Ицо Хазарта - "У нас сега навсякъде има материал".

В този ред на мисли реших днес, с цел да подпомогна фондацията, която се е нагърбила с нелеката задача да разпространи българското печатно слово чак в капиталистическа Америка, да предложа и аз няколко автори, които биха могли да бъдат флагмани на българският роман по широките друми на световната литература.

И така, започвам с моите предложения. А вие четете и изберете своя фаворит, който да създаде творба, която да удари САЩ праву ф имоциити!!!

I. Венета Райкова - "Завръщането на кучките"

В този роман се разказва за Кунка - красива моделка на модна агенция "Тюфлек", която една сутрин се събужда и установява, че под лявото й око е излязъл цирей. Понеже няма вяра на традиционната медицина, тя отива при ясновидеца Щерю, който, чрез гледане на крак, установява, че Кунка е жертва на проклятие, което нейните колежки Сланинка Гвоздейска и Шафрантия Попатанасова са извършили, използвайки парче от балната и рокля, пръст от гробището в Радомир и развален кромид лук, киснал два месеца в нафта.

По-нататък в историята главната героиня среща храбрият Пеци, който работи като майстор на глухи шестограмни втулки за нуждите на виетнамския пазар. Двамата се изправят срещу стихийните сили на заклинанията и в края на книгата Кунка сменя пола си, става общ работник в Кнежа, но там е забелязана от австралийски режисьор на порно филми на ужасите и се превръща в звезда...

II. Юли Тонкин - "Как да станете успешни и баба ви да се гордее с вас"

Мотиватор номер едно у нас Юли Толкин е създал роман за Груди, който се ражда в забравеното от бога селце Чуйпетльово. Груди от малък смята, че е създаден за велики дела, докато всичките му приятели смятат, че той е слабоумен и постоянно му подаряват различни лекарства за оросяване на мозъка.

Груди обаче следва мечтата си - той напуска Чуйпетльово и заживява в Исперих, където попада на учението на Юли Тонкин и следвайки съветите му, постепенно се издига в живота - от разсилен в склад за зеленчуци, той постепенно израства и става чистач в градската тоалетна, а след това успява да се издигне още повече и отива във Враца, където става контрольор в градския транспорт.

Тук някъде Груди попада на семинар на Юли Тонкин, където, потресен от видяното, припада и прекарва 48 дни в кома. Когато се събужда, той установява, че вече е преуспял. А лекарите установяват, че припадъкът и семинарите са допринесли за особен вид психическо състояние, обяснено в медицината като "състояние, в което сте толкова затъпял, че ви се струва, че сте успял в живота".

Постепенно това състояние дава обяснение и на политическия живот у нас, където, както всички знаем, ни управляват често очевидно слабоумни хора, които смятат, че са постигнали огромни успехи...

III. Киро Брейка - "Как с тйез двйе кунки прйеборйих свйетовнитйе измамйи"

Роман от легендата на българската конспиративна интелигенция Киро Брейка (заглавието следва специфичния диалект, на който говори самият автор).

В книгата се разказва за малкия Кирчо, който още от дете усеща, че го мамят. Например, когато в сладкарницата му подават баничка, той, вместо моментално да я захапе, започва а си задава въпроси:

- защо толкова лесно ми дадоха тази баничка;
- ако баничките бяха наистина полезни, дали щяхме да имаме достъп до тя;
- дали в действителност това е баничка... ами ако ни лъжат?

Така, постепенно малкият Кирчо попада в училище, където се сблъсква със суровия свят на световните кукловоди, които искат да промият мозъците на невинните малки дечица. Там Кирчо има огромни проблеми, защото в час по математика продължава да задава въпроси. Когато учителката казва - "2+2 е равно на 4", Кирчо започва да пита:

- а вие откъде решихте, че 2+2=4;
- има ли друго мнение по темата, или вие ни лъжете по заповед на Сорос, Рокфелер, Ротшилд и масоните?;
- защо не оставите всеки сам да си прЕценя колко е 2+2?;
- кой въобще ви каза, че числото 2 съществува?

Така Кирчо завършва с мъки 1-ви клас, но категорично отказва да запише втори, защото никой не може да даде смислен аргумент на въпросите му:

- има ли доказателства, че 2 клас съществува, след като няма доказателства, че числото 2 е реално;
- Соросоидите ли ще преподават;
- искам сам да си прецЕням в кой клас да уча.

По-нататък историята разказва как Кирчо живее в изолация, докато не среща съмишленици - Волен, маг Ставри, Джуди Майковиц и доцент Мангъров...

Романът е вълнуващо четиво, което доказва, че критичното мислене се постига тогава, когато сте напълно неграмотен.

IV. Панайот Панайотов - "Мижав роман"

Разказ за това как цял живот правиш песни, а накрая с един статус в социалните мрежи ставаш по-известен, отколкото с всичко, което с правил през целия си живот...

С това моите предложения свършват. Но, като се замисля, имаме още много автори, които биха предизвикали огромен интерес както в САЩ, така и във всяка точка на земното кълбо.

Например веднага се сещам за книга, написана от Петър Волгин със заглавие "Колко пъти можем да споменем името на дядя Вова в двучасово радиопредаване". Или пък книга на шефката на СЕМ Соня Момчилова със заглавие - "Как спрях 5G - то и с това спасих Гълъб Донев".

А стихосбирка на президента Радев с поеми, посветени на ГАЗПРОМ, пък би била чудесно четиво за всеки западноевропеец, омерзен от скучните поети като Шекспир например:

"О, газ,
ти имаш руско име,
я помню чудное мнгновение
диверсификацията е видение..."

А бе, с други думи, време е да ви оставям и да напиша нещо за финал.

Подобни книги няма. Цялата статия е шега и е базирана на нещо, на което са базирани и идеите на част от описаните от мен автори - на фейк.

Но... за едни фейк, за други - истина.

Вчера, докато си протестирахте в София, президентът беше на джаз в Боровец, барабар с вицепрезидента, а сред публиката беше и Мая Манолова.

Те това ако не е за роман, не знам...

Но се съмнявам, че подобни романи могат да бъдат разбрани и оценени някъде отвъд Калотина, Олтоманци, Свиленград и Станке Лисичково...