Res LXIII: Умната и тъпата държава

Да ви призная нещо: за момент усетих в себе си по юнгианскому потиснат копнеж и аз да се кандидатирам за независим кмет на столицата – щот, нали, да има поне един софиянец, за цвят. Като истински, наследствен „шоп“, който цял живот носи града си сякаш като дреха.

***

Разбира се, потиснах веднага този порив. Нашият град, както какви ли не други столици, е обречен на пришълците. И, в нашия случай, още по-лошо – на пришълките. Да се посмеем малко.

***

Най-добрият ни кмет не е Димитър Петков – най-добрият е Иванов, 1934-1944.

***

Представих си (като Олдъс Хъксли-тип кандидат) например поръчката за боклука за нещо като половин милиард – тя пак ще мине през орлиновците, превзели всичко в града (макар че официално не са се кандидатирали пак за съветници). Представих си и поръчката за автобусите. Представих си и Топлофикация с тамошния половин милиард дълг; представих си и ремонтите на ремонтите.

***

Представих си и младите хора тук (макар че, нали, никога не бива да се обобщава) – те вече чувстват този град като свой. Но винаги ще си спомням и онова на Хофстеде – една африканска студентка от Киншаса, която пристигнала да учи в белгийски университет, разказала, че това е първият път в живота ѝ, когато остава сама в стая за по-дълго време. И тя, вече „белгийка“ (без да знае за белгийските свинщини на Леополд в Заир/Конго), иска да е кмет на Антверпен. Нещо като Мая. So unholy it beggars belief.

***

Мисля за следното: в повечето колективистични култури (като нас) пряката конфронтация с друг човек уж се смята за груба и нежелателна, само защото не знаеш къде стои този човек в „етажирането“. Уморен съм – и вие трябва да сте – от ритуализирането, от липсата на уважение към авторитети (заради общия достъп до медиа), от липсата на чувство за срам, от липсата на саморедактиране.

***

Уморява ме и фактът, че България де факто се управлява от Дубай – всички „първенци“ са ситуирани там, и тъкмо там разпределят к'во и що. Сърцето ми кърви за всички, чиято съдба де факто се решава от неколцина дебели. По всички „етажи“ тук.

***

Помислете за срама и за вината – и за израза “losing face”. Китайците твърдят, че това е обществена смърт – а ние имаме постоянни примери в стил „Сидеров“, че в източнославянските култури това не е особен проблем.

***

Помислете и за още нещо: това в момента е държава на концесия. Всичко може вече тук – и да спре радиото, и да сложат подвижните екарисажи в тецовете на Ковачки, за да произвеждат биоенергия чрез мас, газ, оцет и прасета.

***

Прасета.

***

Като казах „газ“: според вас американците ще бъдат ли щастливи с "Турски поток"? Възможно ли е Борисов, чрез измисления шпионски русо-скандал (a true non-story), да се мазни нескопосано на САЩ? Като вид апология?

***

И още: как да намерим новите Стамболов, Стоилов, Гешов? А не Гешев?

***

Г-н Борисов, несъмненият повелител на международната политика и Западните Балкани, ще има големи проблеми в момента, когато „Турски поток“ заобиколи Украйна. Той вече веднъж прееба руснаците за „Южен поток“, взимайки кинтите напред в сглобка с Шиши. А руските политици от Иван Грозни насам, за които човешкият (плебейският?) живот е вид кратка медитация с водка и не струва кой знае колко, забавят, но не забравят. Ако бях на мястото на Борисов и Шиши, щях страшно да се притеснявам.

***

Ерго, „шпионският“ скандал е вид извинение от наш'те към САЩ, че приемаме "Турски поток".

***

Още по-ерго, в индивидуалистичното общество априори има себеуважение и правила, докато при нас се делим на „свои“ и „чужди“. Даже не е по-красиво от Колумбия, да речем: там има compadres (съмишленици, побратими един вид), и comadres – роднини, които участват в далаверата. Ако не участват, те са „чужди“ – общността едностранно ги остракира, а често и ги убива.

***

Културологичната трагедия на момента: сега, сто и нещо години по-късно, след Третото българско царство (и „четвъртото“ на Живков), изглеждаме като разпаднато общество. Което сякаш спори със себе си какво е национална „анима“, без да го съзнава. Сякаш сме се върнали към Фройд и добрия доктор Юнг; според първия няма общо понятие за душа без стаеното там животно, а според втория – „анима“-та е емпирично понятие, което няма никаква друга цел, освен да назове група сродни психологически явления, и не върши нищо повече, отколкото например понятието „артроподи“, т.е. членестоноги.

***

Тук за мен е трудно заема едната или другата позиция, както сме свикнали (щот съм стъпил на раменете на съмняващи се гиганти) – ние все още сме детинска общност, която не се е справила на публично ниво с обикновените инфантилни дихотомии като „русофили-русофоби“, „наште-другите“ и т.н. трибалистки глупости, извън обичайните наложителни културни пререквизити.

***

Защо в кметската надпревара за София (пък и не само) никой не отчита факта, че г-н Трифонов ще се „учреди“ в началото на октомври? И ще атакува г-н Борисов, подкрепяйки г-жа Манолова? Answers on a postcard.

***

И още едно защо: говори се за разрастващ се конфликт между г-н Делян „Шиши“ Пеевски и г-н Бойко „Еднокнижния“ Борисов. Ерго, случаен ли е фактът, че първият ще инсталира Гешев, ако ще и да си разцепите крилцата от протести, точно на 24 октомври, три дни преди изборите? При положение, че мандатът на Цацаров изтича след Нова година? Я помислете.

***

Г-н Цветанов също е интересен. Той си взе като багаж ноухауто как се купуват избори и не го предостави на личния кръг около г-н Борисов. И сега г-н Борисов трябва да се учи в движение (с джип или не) какво става в личната му партия. Например в отдалечените квартали на София (да не говорим по места) г-н Борисов трябва да запознава с някакви хора. И да мисли как, например в 25-ти район, да направи кампания за г-жа бялата самоковска птица.

***

Има как, разбира се – но г-жа самоковската просто няма екип и никой там не мисли, щот, нали, сме на власт. Въпреки факта, че ГЕРБ са нещо като Манчестър Сити – рязко и недостижимо по-богати от всички. Защо ли? Защото всички по места, и особено тук, в София, не знаят нищо друго, освен да връщат поне 30% на Партията.

***

Прословутият „среден българин“, който всъщност не съществува извън медийните фантазми, не познава универсалното разпространение и значение на мотива за „сизигията“ (двойствеността във възприятията и себесъмнението, най-общо). „Той“ е жертва на психологията на примитивните общества, в митологията (добри богове-лоши богове), на сравнителната религиология и дори на литературната история.

***

И това за нация, която е имала своя „позитивен“ „анима“-гений – Йордан Йовков. Но не му обръщаме никакво внимание. Това е българският единствен опит за Флобер или пък Фокнър, ако въобще приемете подобно несъщо, далечно сравнение, що се отнася до добра проза.

***

Не, с цялото ми безкрайно уважение – не е Патриарха Вазов. Йовков и Алеко – това са нашите две съвести. Познанията им по психология на неврозите, по обща феноменология, по патологичните изкривявания, си остават ненадминати.

***

Люцкан, смазан от бай Ганьо. Това сме ние днес.

***

Ако Исус днес беше сред нас, нямаше да го разпънем. Щяхме просто да го подиграем във Фейсбук – и да ебем майката на всичко, което казва, с извинение. Ти к'ъв си, бе, Исус, на к'ъв се правиш? Що па да обръщаме другата страна? Знаеш ли ти кои сме (по Ботев)?

***

И други попържни.

***

Всеобщият наш предразсъдък, че надеждната основа за нашето себепознание се дава само отвън, откъдето и малоумният спор „русофили-русофоби“; той ни маргинализира като нация, за разлика от поляците или чехите. Които отдавна се съгласиха, че политическата, подчертавам, Русия, е неимоверно източно зло. И удариха по масата, и са се съгласили като народ, че вече никога руска политическа свинщина.

***

Аз, например, обожавам Чайковски, Рахманинов. И Шаламов.

***

Имам добра приятелка чехкиня, с която сме работили по международни реклами, не помним 1968. Казва, “вие си ги обичате руснаците, ние – не”. Там някъде са корените на съвременната ни трагедия.

***

Ние? Кои сме ние? Ние сме неусетни жертви на онова “nihil esse in intellectu, quod non antea fuerit in sensu”; т.е., за да не търсите в Гугъл, в самия разум, като такъв, няма нищо, което преди това да не е било в сетивата. И ИСКАМЕ да се подчиняваме, извинете за главните букви.

***

Така Левкип, Демокрит, че и Юнг, са прави, ако позволите тази парабола – ние никак не сме в състояние да разбираме света по принцип, щот' сме принудени да превръщаме случващото се във физическия свят в травматичен психологически процес, заради липсата на всякакъв нагон към себепознание. (Епистемолозите да ме извинят.)

***

Ние, българите, които отхвърляме конвулсивно тъкмо травматичната си история и себепознанието. Хаджийски щеше да „лайкне“ това.

***

Но всичко това засяга всеки от вас, в общия ни български живот: кой би гарантирал, че при това недоразвито наше „превръщане“, ще се получи някаква квази-задоволителна „обективна“ представа за света? Как? Откъде да почнем да лекуваме ние, „бистрите умове“, дет' вика д-р Кръстев?

***

Докато нямаме отговор на този въпрос, за добро или зло, да се задоволим с допускането, че anima – душата, съзнанието – предоставя онези образи и форми, които изобщо правят възможно опознаването на света. Културната ни традиция повелява да се възмутим от „чуждото“ и извънмерното – например, прекрачването в нечий личен патримониум. Но сме изправени пред нова ситуация – животът вече е толкова бърз, както никога досега в историята. И имаме нужда от нов душевен фактор, който е ex hypotesi, т.е. извън досегашните разбирания.

***

Хайде пак: животът днес е толкова бърз, никога не е бил такъв.

***

И хайде да сме умни for a change (в крайно забързания културен контекст).

***

Не откривам днес интелектуалния lapis philosophorum. Снимаме се голи в повече от един смисъл, и не знаем, че никога и при ник'ви обстоятелства не бива да се снимаме така, липсва ни factor sui generis.

***

Дори не знаем, че душевният процес може да бъде произведен в ретортата.

***

К'во е „реторта“ ли? Т'ва е измислено от първият PR гуру, по-добър и от мен – Ришельо, изумителен ум, още в първата половина на 17-и век. (Знаете го като villain-а в „Тримата мускетари“, за литературните цели на Дюма, което е напълно несправедливо.) Този нечовешки ум пръв отхвърля средновековната предпоставка (относно материалистическия по-късен предразсъдък за anima), че от несъзнаваното излизат детерминиращи въздействия, които осигуряват подобност – както на реалните преживявания, така и на фантазните изображения. Ришельо, впрочем, е и първият интелектуалец, по моему – и дори архетипният, ако щете. Той хем дърпа конците на френската държава в Контрареформаторските войни, но и е нечовекът в универсалния паралелелизъм на митологичните мотиви за разбиране на човешката природа, или архетипове, както Юнг по-късно ги нарича (поради праобразната им природа). Четете и Юнг, и Ришельо, ако все още четете.

***

Това, разбира се, не е повод за разглеждаме психиката и личните решения като нещо второстепенно или като епифеномен. Въпросът е в разбирането на днешния свръхсвързан и бърз свят – да се снимаш днес е нещо като нова, дигитална татуировка. И никога не се изтрива.

***

Have a quiet think about that.

***

Днес е трудно да се ангажираме в дискурс защо публикациите на интимни снимки на жената на определен кандидат-политик са unholy. Като човек, живял в Лондон, ще ви кажа, че разликата е следната и е огромна: траш-вестник (т.е. “red top newspaper”) като The Sun, да речем, би пуснал същите снимки, но строго и напълно пикселизирани, включително в онлайн-версията си. Това сякаш изчерпва казуса – но пък поставя въпроса защо съдебната ни система, с извинение, не шиба отзад недялковците. И отговорът е – защото съдебната власт, както обикновено, чака властелина г-н Борисов да прецени, че т'ва без съмнение е свинщина, и да я сурне в работен режим. Да, толкова е просто. И отникъде взорът надежда не види.

***

Положението, с препратка към „дон Терасио“ Пламен Георгиев, тоя властови пендехо, е „сеньор, дос сладоледос“ – по безсмъртната реплика на Павел Поппандов във „Васко да Гама от село Рупча“. А сега идва и още по-лош пендехо, да не кажа каброн.

***

Не, още по-зле – ние поне от 2007 насам сме като в следния цитат от Пратчет: “What’s quantum mechanics?” “I don’t know. People who repair quantums, I suppose”.

***

И нек'во биче-годиначе като Гешев ви отива идеално.

***

Хайде пак за умната и тъпата държава, да го затвърдим: умната предвижда кризите и законодателства превантивно (примерно Швеция), а тъпата – начело с премиера в джип – следва кризите и реагира пожарно, според кризите.

***

Защо е така? Заради образователната и културологична система, която в умните държави изтиква на високи постове професионалисти (не непременно, но като цяло), а у нас го караме на тодорживковски постулатори.

***

Всяка власт у нас, може би от Ляпчев и Гешов насам, страда от синдром на вродената когнитивна недостатъчност. А сега опира и до необятното.

***
И сега имаме „битка“ за София между г-жа Фандъкова от Самоков и г-жа Манолова от Кюстендил (която невъзпитаните ракиджии забавно наричат „Мая Общата“). Кендрик Ламар сякаш я е определил най-добре – “syrup sandwiches and crime allowances”.

***

И т'ва от народ, който е изпреварил Шрьодингер и котката му с няколко века – чрез израза „ни жив, ни умрел“.

***

(Като казахме „израз“: за да не се излагат колегите, които искат да минат за образовани с некво латинско лафче – не е „qui bono“, което няма смисъл, а „cui bono“, двоен датив на латински. Може да ползвате също “cui prodest”, „кому е изгодно“, а също и “cuius bonum”, което се приписва на Цицерон, ма не е верно. Същото важи за „хепиенд“ – на английски е “happy endING”, както и за „Уорчестър сос“, който всъщност е „Устършър сос“. Anyways – и на нахуатъл да ви го кажа, все тая.)

***

Но пак към управляващите и уж-опозицията. Прадядо ми, Наче Лаковски, македонецът от Щип и съратник на Гоце (който би застрелял със стария пищов всеки, който каже, че не е българин – а и всеки, който в момента твърди, че има отделна държава Македония), имаше един лаф, който описва нашите управляващи и опозиция: така става то, когато табладжии си внушат, че могат да играят шах. Впрочем той, ако можеше да види дебелия Каракачанов и „патрЕотите“, и какво вече е „македонско прашанье“, щеше да ги почне по всички джамбазки номера с калъчката.

***

Le roi s’amuse, както винаги.

Oще: на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.