Res LV: What the fuck right now?!?

Да започнем с един колеблив лъч светлина, защото понякога – само понякога - има и място за лайбницов оптимизъм: след като достигне прага на отрицателна селекция, всяка държавно-мафиотска пирамида става жертва на вътрешновидово самоизяждане. Поне според колегата Хофстеде, а той ги разбира тия работи, за разлика от наште провинциални „социокултурни“ анализатори.

***

Защо ГЕРБ не удържат властта? Защото онези, които ги крепят де факто – мафиите-гилдии, енергийната, строителната etc., - стават все по-алчни. Все по-трудно се разбират за поръчките. Онези милиард и половина на Буци за “Хемус” са опит да ги умилостиви, да тушира напрежението и да избута мандата.

***

Защо му е важно да избута мандата до 2020, освен очевидния отговор (и защо този път не му излиза андрешковският пасианс да си подаде оставката)? Много просто – защото е зависим и се задъхва между всичките интереси, които го притискат. В този краткосрочен период му предстои разпределение на големи проекти, с огромно значение за идущото десетилетие – Струма, Хемус, НКЖИ, концесията на летището etc.

***

Ма наистина е просто: Буци държи патриотчетата (какво хубаво название!) с най-различни компромати. Прибавете и ЕНП-корумпетата, които крепят Буцевския режим, щот и те получават. Ерго, рязка промяна не се очертава.

***

А големи части от БСП са купени от Шиши (или от Орлинчо, на строго софийско ниво) – и нямат почти никакъв ход, освен да имитират опозиционна дейност, най-вече чрез Елена Йончева (която гербаджийският тролетариат сполучливо прекръсти на “Милиончева”). Елена е (беше?) чудесен журналист, и тежненията й са напълно разбираеми; въпросът, както неведнъж съм настоявал кантиански, е в моралния императив, който при нея – меко казано – избледнява. За сметка на амбицията.

***

Буци е в цуг-цванг и няма добри ходове – просто гледа къде има проблеми и веднага “запушва дупки”.

***

Докъм 2013 Безкнижния пращаше всички при Мустака за пари – от артистите до мафиите. И трябва да си даваме сметка, че КТБ се заграби не само от Шиши, но и от Буци – чрез разните там “котараци”. А най-забавното е, че и БСП са в кюпа, тези уж претеристи. И сега не могат да вдигнат “висока топка”, щот и те закусиха чудесно от КТБ, особено по времето на Орешарски.

***

Президентът. Съчувствам искрено на колегата, приятел и fellow intellectual Иво Христов, комуто се наложи в зряла възраст да си играе с кукли. Неговата кукличка никога не е искала реално да бъде президент, смята го за проста стъпка към това да стане – евентуално - следващия Борисов. Т.е. в момента просто вика “мама”, дори без да я натискаш по корема. The horror, the horror.

***

А трагичната истина е следната: нямаме квалифицирана работна сила, и българският бизнес прави “бизнес” предимно чрез властта, сякаш сме някаква полуизточна сатрапия. Вместо да развиваме конкурентни производства (като Чехия, Полша и дори Румъния), единствено “усвояваме” еврофондове. Т.е. крадем и се надяваме, че ще ни се размине. Но сметката се задава като буреносен облак.

***

So it goes.

***

Разбира се, проблемът е в липсата на прословутите checks and balances – няма механизъм за контрол. Нито граждански, нито – уви – прокурорски.

***

Хората на ГЕРБ, чието средно IQ е двуцифрено, още не могат да измислят как да крадат от програмата “Наука и образование за интелигентен растеж” – щот не е асфалт, бетон или воден цикъл. Затова и въпросната програма е “на трупчета”.

***

Буци е в състояние на “total turmoil”, дет вика Джоузеф Камбъл. Пожертва дори любимия си “син” Московски, който – извън личната му трагедия и де факто престъпление, - беше основната “калинка” за кражби.

***

Хайде да обобщим: огромният късмет на ГЕРБ в последните десетина години се дължи на нещо много просто: Европа беше в растеж. И да си дадем сметка, че тихото им съглашение с БСП и особено ДПС не създаде нищо, никакво икономическо развитие на тази страна.

***

Не просто “краднеха”, дет викаше покойната ми шопска баба; неусетно (ви) откраднАха самото бъдеще.

***

Понякога, само понякога, ми се струва, че имаме още само един шанс: защото и „богоборците“-либерали, и прясно излюпените „консерватисти“ (които обичат да си служат предимно с фактоиди), са вид асимптота.

***

So it goes.

***

Сегашната власт се държи като епифеномен на себе си: тя хем е първична по същността си (след близо десетилетие простотии), хем е by-product на самата себе си. Шизофренно на пръв поглед, но всъщност – след всички поклони на Безкнижния към искащите, – съвсем (по стагиритски) логична.

***

Като казахме “Безкнижния”: наскоро той проболта, че агенция “Рога и копита” давала, че ГЕП водела с 20% пред (огледалния си образ) БСП. Да не би да е прочел втора книга?! (оцъклено човече)

***

Тайлър, Дъ Криейтър като че задава въпроса на въпросите, подходящ и за нас през 2019: what the fuck right now? И още: дали е по-достойно да понясаш дъжда от камъни и от стрели на злобната българска съдба в последните десетилетия, или, въстанал с меч в ръка срещу море от мъки, да сложиш край на всички тях, поне в собствения си FB-профил? (усмихнато човече, усмихнато човече)

***

Относно ГЕРБ и техните мандати, да бъдем оптимисти и да се облегнем в някакъв метасмисъл на прословутата three-hit theory в маркетинга – която настоява, че оптималният брой виждания на дадена реклама (за да може клетият облъчен да се „научи“ на даден бранд) е три пъти: първият път цели облъченият да разбере за кво става дума, вторият – да покаже предимствата на продукта, а третият – да внуши ползите от него. Да се надяваме (against hope), че четвърти път няма да има.

***

Защото абсурдът вече става мъчителен и достига неназоваеми висоти. Вземете само „проекта“ за кандидатура за световно по футбол на Балканите – Кралев (в случая) по нещо прилича на Остап във Васюки. С тази разлика, че видимо е прехранен. (И за надебеляването му, буквално и преносно, може да се напише цял Билдунгсроман.)

***

“В момента най-корумпираните говорят за корупция”, каза главатарят Буци пред гербаджийското племенно сборище, като не си даде сметка, че точно в този момент той говори за корупция. Freudian slip, anyone?

***

Само постструктуралистите Цецо и Валери Божинов го надминават в дискурса.

***

So it goes.

***

А той, Безкнижния, без да знае, всъщност ви предлага всеки следващ ден от това управление да е AF.

***

Варна – Ню Васюки?

***

Гледам, че всички там нещо стават консерватори. Но (почти) всеки от тях е по-скоро berk, а не Burke, ако ме разбирате. Особено дебютиращите, млади, отчайващи berks.

***

Белата Златка (има ли по-долно нещо от Сидеров в българската политика, ако не броим Бареков, и разбира се, Борисов?) не харесва ЕС и, ако съм проследил правилно меандрите му, ни иска в Евразия. Тогава защо ще се кандидатира за евродепутат на изборите? И не е ли време почистването да почне от архибоклука? Porco Dio.

***

Пардон, има и истинско дъно: БСП. Те също ненавиждат Европейския съюз (до степен, в която се раздалечиха от своя втори най-голям провал - Станишев), но ще участват на евроизборите. Porca Madonna, ако ме разбирате.

***

(Златката, впрочем, разсмива нас, музикантите, с несъщото си тропане на drumkit, и никой не разбира, че това е сякаш детенце да почуква на барабанчета. И това в светлината на друг българин - Юрий Коцев, барабанистът на „Ахат“, за когото продуцентът на „Дийп Пърпъл“ в САЩ каза, че е единственият, който не се отклонява и на йота от компютърния клик. Включително Иън Пейс и покойния Коузи Пауъл. Anyways.)

***

БСП: ако бях по-лабилен, щях да кажа, че тази долна паплач и мръсна пяна трябва да бъде изметена и да се появи млада, съвременна и перспективна левица, която не е безсрамен наследник на едни от най-големите престъпници в най-новата ни история. Но не съм.

***

Хайде пак за тъпите и умните държави: първите следват събитията на принципа на втория акъл, а вторите ги предвиждат, доколкото е възможно.

***

So it goes.

***

Retaliation in advance, дет вика пластмасовият герой Джак Рийчър: но няма, няма кой.

***

Моят приятел Стефан Цанев казва: „Преди чрез държавата владееха парите, а сега, чрез парите, владеят държавата“. Помислете.

***

Според Фандъкова – този самоковски гербаджийски „демуирг“, който превърна нашия град в перманентна ремонтна кочина, - „всеки човек имал различен вкус“. Не, г-жа тъпо копеле, вкусът се възпитава. Но не и чрез „аз съм прост и вие сте прости“.

***

Нашият светец не е Иван Рилски. Нашият трябва да е Jude The Apostle, patron saint of lost causes.

***

Борисов Безкнижния, този чеховски сватбен генерал в българската политика.

***

Много е просто: трябва да има обществен договор, който обаче да действа. Щот иначе сме онази lawless state в „Левиатан“ на Хобс. А Хобс всъщност ни говори за политически ред на гражданско общество; оттам и „обществения договор“, т.е. ние всички да се съгласим, че отдаваме изконните си права на властта, която ни дължи спазването на закона. И ако общественият договор донякъде ни ограничава свободата, то е защото трябва да ни пази от онова, което Хобс нарича ”the evils of lawlessness”. В този смисъл Хобс трябва да е консерватист, защото предписва властта да бъде дадена на един човек; дори тиранът е за предпочитане пред “chaotic society”. Но дали е така?

***

Разбира се, Лок и донякъде Русо искат далеч по-егалитарна система; те мечтаят за свят, в който тираничното и неефективно управление може да бъде сменяно от/чрез плебса. (The consent of the governed to protect natural freedoms, giving them civil rights, including the right to remove tyrannical or ineffective government).

***

Ако не друго, ГЕРБ направиха така, че плебсът (бившият пролетариат от всички страни, съединявайте се) се обедини в „правото“ си да налага масовия вкус като мерило.

***

So it goes.

***

И да наложи, без да иска, древногръцката политическа „аблепсИя“ – простичко казано, да не можем като общество (или полис, „товачевсичкисавСофия“) да видим по далеч от носа си. Трент Резнър, не само музикант, но и мислител, ни предупреждава за същото още в “The Downward Spiral” още през 1994 (когато все още властваше разбирането на Фукуяма, че либералната демокрация, най-общо, слага “край на историята”). Този албум на NIN ни е важен, по-важен дори от Куийн: той е, ако позволите, cohesive, willful and overpowering meditation, married to industrial corrosiveness, и в същото време подчинен донякъде на влиянието на Брайън Ино и Боуи в “Low”.

***

Но за Куийн следващия път, когато ще ви оправя горчивия вкус в устата от тази търговска глупост, наречена “Bohemian Rhapsody”, санкционирана от жадните за печалба Мей и Тейлър. Фред, вероятно, се върти в гроба.

***

Ако Замятин е прав за онова „благотворно робство на разума“, то сглобката ГЕРБ-БСП-ДПС са изключителни либертини. Не мислите за бъдещето на децата си, като ги преизбирате. Гласувате с гъза си, с извинение – ако изобщо гласувате. Родее се с „престъпна небрежност“.

***

А „Демократична България“, бързам да кажа, са като Татяна и Онегин; бърз поглед към това обединение в момента подсказва, че няма дори проста онтогенеза.

***

Фейсбук-демокрация, в която the pitchfork FB mob генерира теми.

***

AF е “Anal Friday”, за не-милениалите тук.

***

Гербаджийската власт в момента де факто въвежда презумпция за виновност – и никой, включително споменатата и объркана Демократична България, не протестира жарко. А това ни превръща, in a way, в Йозеф К.

***

Просташкият атлас на българската политическа мисъл пак е изправил рамене. A casebook study in cognitive disonance.

***

Този политически абсурд се дължи на вас. Вие гласувате за ГЕП. (Пардоне моа, ГЕРБ.) Помислете.

***

Помислете и над онова на Хайтов: „Ако е за трошене на тикви, сине майчин, хайде да ги трошим!“

***

Аз, като post-human, се противя истински на културата на скъсяване и краткост, част от културата на лесното.

***

Еклесиаст: „Горко ти, земьо, кога царят ти е дете“ (10:16). Вие сте бедният, стар, трагично нелеп и безпомощен Едгар Дарби, и ще бъдете разстреляни в края, без значение, че някога съм предупреждавал.

***

So it goes.

***

Hors du temps, кво да се прави. Поредните там conneries, но всички са в будна кома. Колкото и да го заливам с витуперации, резултатът е един: всеки път, когато се сблъскаш с политиката в България, компулсивно ти се иска да се изкъпеш.

***

Политкартелът, политкартелът. Ще ми позволите следното питагорово наблюдение: Борисов ви шиба отзад без лубрикант (не правите връзка между политкартела и отнетите възможности за приличен живот), но вие все така си го избирате.

***

Но да бъдем контекстуалисти: ако Флоренция е люлката на Ренесанса, трябва да признаем и друго - че е една от първите италиански републики, и че е люлка и на първите политически шикалкавения. Тъкмо затова там изгрява и първият светски политически философ – Макиавели, който в свойта „Il Principe“ дава нелоши съвети как да се управлява. Според него, припомням, понякога трябва да се постъпва неморално, дори да се прибягва към насилие и измама – с цел да се постигат резултати без оглед на средствата. Макиавели, разбира се, е сякаш първият републиканец, а неговият „Владетел“ е просто сатиризация на онова на Франсис Бейкън – „what men do, not what they ought to do“.

***

Оттам и онова за целта и средствата, плод на политическия реализъм на Макиавели. Това е и първото модернистко разбиране за политическото лице. Макиавели е важен с това, че пръв отрича религиозния надзор над морално приемливото поведение, и че за пръв път идеите за добро и зло не са предмет на християнска доктрина, а на свободен избор.

***

Съответно, според Макиавели, политическата философия няма нужда да се основава на някаква религиозна, идеализирана структура на обществото. Така той стига до „консеквенциализма“ (разбирането, че резултатите са единствено валидни, а поведението в обществена среда, или “rightness of conduct” на Хюм, ще стане ясно по-късно). Така старият Николо става централен за моралната философия в прехода от Ренесанс към Просвещение; той решително повлиява и на утилитаризма в края на 18-ти и началото на 19-ти век, дори на Realpolitik (след Виенския конгрес). Без Макиавели, този ситуационен глупак, трябва да четем Кант – за да ни предложи деонтологичната система за морална философия и да ни съобщи, най-общо, че най-важни в морално отношение са нашите мотиви и намерения (за да можем изобщо да бъдем морални), а не последиците от нашите действия.

***

Оттам и проблемът за морала по принцип: judging the rightness of an action by either its consequences or the motives behind it. Обстоятелствата извън нашия контрол влияят на нашите действия, особено на онези, предприети с най-добри намерения; номерът е там, че моралната преценка е много по-сложна от простата оценка на обкръжаващите обстоятелства, и още по-малко от възприетите мотиви за действие. Всичко това допълнително се усложнява от въпроса “what part chance plays in determining if an action is good or bad”. И още, is it bad to be unlucky, or even unlucky to be bad? Помислете.

***

Jesus wept, will you please look at our fucking mess?! Премиер с двуцифрено IQ, от квотата на СИК??? Или си обичате кръчмарското ниво на Фейсбук и форумите?

***

Total schade.

***

Докато Безкнижния („диверсификация“ е първата по-сложна дума, която е научил), прави само едно: Schadensbegrenzung. А всичко е в състояние на paillardise.

***

So it goes.

***

Циганите, пардон, „ромеите“: след 50 години пак ще сме „базилейа ромайон“, както през 11-ти и 12-ти в. Ако приемете тази горчива шега.

***

И нашият двулик Янус (изкушавам се да го нарека двулик Анус), все така шикалкави, за да остане на власт. Нашият днешен порфирогенит. Ooo, батко, батко, батко.

***

И, както гласи древният соц-лаф, Борисов ви показва комбинация от три пръста с доминантен среден. На първо място обезчепава вземанията на Русия, и чак след това лапа от ЕС. А парламентът се държи като негов нотаруис – узаконява вариантите за кражби. Помислете пак.

***

Защо липсват истински управленски стратегии? Много просто – защото при тях би трябвало да има обективни критерии за успех, които са лесно проверими. И тук въпросът е към Томислав Дончев, единственият що-годе мислещ в мафиотската структура: колега, дали направо да не гепите кинтите и да не пипате нищо, т.е. да не ебавате майката на цялата държава, без извинение? В тихо съглашение с БСП и най-вече ДПС? И втори въпрос: защо и как официално гепихте излишъка? И трето: защо и ти си част от тези „пълни пумяри“, както се пише на Newspell, езикът на неграмотните?

***

Премиер хонорис кауза, пердута. Който казва, че България, иначе забита на дъното на ЕС по всички показатели, е “най-доброто място за живеене” в съюза, докато всъщност е обвита “в на живота сивата мъгла” (с извинение към Смирненски). То бива ГЕП-орторексия, но подобна наглост минава всякакви граници.

***

Аре да почвате да бегате, Баце. Че иначе нема евдемония, сешш се. We’re not thankful of small mercies.

***

#мислетебе.

Oще на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.