OffNews.bg

Поема за прехода

Това е личен текст. Не е мислен за публикация. Написах го след „нощта на бeлия автобус“. Видях как клетото превозно средство става укритие на бягащите през задния изход на парламента членове на правителството Орешарски. Безскрупулници, вцепенени от величието на народния гняв… С този текст осмислих за себе си печалния наш преход. Защо ли точно сега се сещам за него…?

Изкачил лазура на планински връх, оглежда България цяла. Вижда и огряна от слънцето София. От високо е светло и ясно.

Безчестие громи българската земя. Канибализъм. Пълзящо самоунищожение.

Същата сутрин като гарван надеждата е отлетяла през устата. Тъга е стегнала гърлото като тумор.

От високо България прилича на горяща сграда със зазидани изходи. Безизходица. Жалък заден изход с табелка „Резигнация“. Предлага срамно спасение - провираш се лазейки… Прилича на тайните изходи, през които властта напоследък минава, за да не гледа суверена в очите. Повечето народ в ниското се е „спасил“ от тук.

Погледнати от високо човеци и добитък се сливат. Зрителна измама…? Ядно си спомня: За три сандвича и разходка до София доброволстват в произволна кауза. Думата „достойнство“ не е просто демоде - в българския клони към безсмислица.
Обича страната си. Боли го.

В полезрението попадат низините на низостта. Различава олигарси и други издънки на прехода. Току привикват властимащи на инструктаж. С опорни точки демагози правят хипнози.

Точка първа: „На човек оскотял не трябва идеал…“. Цинизъм празнува карнавал.

Втората е алгоритъм с ритъм: „Духовни сиромаси с позаситени стомаси друсат чалга върху маси? = Значи нищо не пречи! Във властта си!“

Третата е най-напета: „Страхът приспива всяка съпротива!“

От птичи поглед мерва агиттабло: „Верую на преходните тарикати: България цяла е наша - противоречиш ли, пердаша!“. Парламентаристи-парашутисти ласкаят отрепки напористи: „Ваша е, господа, само Ваша!“ Кърлежи впити във власт с едничка задача: „Здраво дръж ножа, режещ държавната погача! Осигурявай на покровителя мир за безплатния пир!“
Незнайно кога властта е приватизирана. #Kой изповяда сделката…(?)

Самозабрава. Всичко изтъпява...

Хвърлят комат на сиромах, глад да залъже. Следва демагогия с изискана терминология: „Това е най-социалното правителство на прехода!“.

Потрива очи. Насреща само власт за богатства разпнала паст. Немският президент Кристиян Вулф подаде оставка - конфликт на интереси за …700 €. В най-бедната страна в Европа крадат стотици хиляди, милиони! Оставка? Не дават. Поиска ли я суверенът - ехидно кикотене: „Съвсем обезумял е кретенът. Не слушайте неговото ломотене...“

Чува шушукане: „Стане ли напечено, ще фашизираме! Мислещи досадници в ъгъл ще навираме! През тяхното оскотяване минава наш‘то оцеляване!“

Цинична завера - задкулисна афера. Съзаклятие превърнало се в проклятие. Дочува инструктаж: „Европа баламосваме с имитация - празна опаковка вместо демокрация! После черпи-и-и от еврофондовете консумация и бодро „таковай“ цялата нация…“

Равенство пред закона? Равни шансове за всеки? Щастието - основно човешко право? Не бъдете наивни – не в съвременна България.

Стяга го болка. Страната му е пак на опашката. Като че ли е прокълната…

От високо обаче няма скрито-покрито. Някакво …възмездие тегне над крадливото съзвездие. Очакваха живот като бал, а в душата - тъма и печал... Разяжда депресия с неумолима агресия. „Нали всичко има цена? За щастие и топлина всички мои милиони ще платя…!“

Ограбиха ближния, но грабеха и себе си… Живеят живот с вкус на луксозна помия. Гади им се от вид и миризма? Подлудява мисълта, че някой, някъде, живее извънпомийно. Долавя сарказъм в нощния им спазъм: „О проклятие, само в обща помия мъката моя мога да скрия…“

Усещат, че крадат и собствените деца! Знаят: достоен живот в България след грабежа ще е невъзможен. Извън нея – хъшовщина. Треска ги тресе: „Съдбата на децата ми какво ли ще им поднесе?“

От орлов поглед съзира и друг безумен спектакъл - тарикат от прехода в ролята на оракул. С главна роля в пиеса, наречена „Бизнесуспех“, до вчера хамалин в селския цех. Карикатурата пошло намига и пискливо въздига: „Аз символизирам успеха.

Подражавай! Друго всичко ялово е – забогатявай!“. Публика наша лакомо лапа блудкавата каша. Сякаш е религиозно откровение. Не съзнава, че собствена глупост тласка в подчинение…!

Дайте психиатър да спре налудничавия театър!

Вместо живот - недоразумение. Разпиляно достойнство - умопомрачение. Шизофреничен пристъп с летален край.

Но, нали след деспотизма чакахме рай…?!