Пари за България от ''Зелената сделка'': през 2020 - нищо, през 2021 - колкото за курбан

Почти всички политици и партии в България ни обясняват, че няма нужда да се вторачваме в „тоягата“, а да се радваме на „моркова“ - какви огромни пари всеки момент ще се излеят у нас по т.н. „Зелена сделка“ и какви страшни възможности и светли бъднини се отварят.

Да, ама 2020 г. свърши. Започва 2021 г. с доста ясен и подреден хоризонт по линия на европейските програми и институции при постигнат консенсус по европейския бюджет. А първият важен хоризонт и голяма тояга по “Зелената сделка” е 2025 г., когато механизмите за държавно подпомагане на енергетиката с високи въглеродни механизми ще бъдат забранени. В държавите без големи офшорни вятърни паркове или достъп до слънчевите южни ширини за фотоволтаици това означава опасност за електроенергийната система и конкурентостта на индустрията.

Засега единствената извънредна компенсация за тази тояга в България е морковът от Механизма за справедлив преход, от който тясно таргетираните пари са по Фонда за справедлив преход. Той по предложение на Европейската комисия към момента ще предостави на България около 1.2 милиарда евро до 2023 г.

Но досега нито едно евро не е влязло у нас.

Пари няма, действайте

Перспективите да „облажим“ нещо през 2021 г. също не са добри. Постигнатият компромис по европейския бюджет от триалога трябва да мине наново в Европейския парламент и Съвет. Което може би е още месец-два. След това поне половин година ще се пишат регионални планове за развитие на въглищните райони, чийто план за утвърждаване в Брюксел е някъде към края на годината.

И след това ще се започне работата по конкретните проекти.

Фондът за справедлив преход се готви да финансира „производителни инвестиции в малки и средни предприятия, създаване на нови компании, наука и иновации, рекултивация на околната среда, чиста енергия, преквалификация на работници, програми за намиране на работа и трансформация на съществуващи въглеродно-интензивни инсталации“.

Всичко хубаво, но ако отидем в Бобов дол или в района на ТЕЦ-овете около Стара Загора, горната формулировка не означава почти нищо. И всъщност не е означавала никъде в Европа почти нищо, защото успешен преход на въглищните райони засега не е имало.

Стара Загора става Плевен

Икономистите, които разглеждаме икономиката като съвкупност от човешки същества със свои собствени умения, надежди, болки и страхове, можем да дадем относително бързо отговор защо подобни преходи са се проваляли в миналото – въглищните региони обикновено са отдалечени от метрополиите и населението в тях е анормално по-многобройно и по-богато, само и единствено заради въглищата. Казано на по-прост език, Стара Загора щеше вероятно да се обезлюдява и да обеднява с темпа на Плевен, ако не бяха централите и мините. Премахваме ги от уравнението и каквито и пари да изливаме в региона, естественият стимул на хората да търсят по-добро бъдеще за себе си и децата си в метрополията на София ще започне да работи.

Коментар във „Фейсбук“ на мой бивш колега от американския университет City University of Seattle, в чийто български кампус преподавах преди десетина години, ми напомни, че за важността на клъстеризацията и синергиите там давахме като пример често Япония. Дори в една от най-богатите и технологично развити държави в света, хората отказват да живеят в малките провинциални градове и селата - заради повечето икономически възможности в метрополиите. Между 2002 и 2017 г. над 7 000 публични училища в Япония затварят – огромна част в селските райони. Империята на изгряващото слънце е третата държава в света по най-бързо обезлюдяване на селските региони. Правителството от над 30 години се опитва да обърне тази тенденция и излива милиарди долари във всевъзможни програми – от директни плащания на бизнесмени да отварят работни места в селските региони през грантове за всеки млад човек, който се пресели от Токио и Осака към друг произволен град до изграждането на ЖП гари, театри, киносалони и дори безумни спирки на градските метра, достигащи близките села. Нищо от това не е проработило. Днес близо 2/3 от японското население живее върху едва 14% от територията на страната – основно линията Токио-Осака.

Без централите няма розово бъдеще за местните

Няма никаква причина да смятаме, че каквото се е случило в японските, чешките, източногерманските и дори френските селски региони, няма да се случи в Стара Загора и околностите, ако маришките централи и мини затворят. Няма никаква причина да смятаме, че европейските пари по Фонда за справедлив преход или традиционните оперативни програми ще имат по-добър или по-различен ефект от десетките милиарди евро, долари и йени, които останалите държави са наливали безрезултатно в обезлюдяващите се деиндустриализирани малки градове и села.

Всъщност, парите за Стара Загора дори ще са относително малко. Фондът за справедлив преход от около 1.2 милиарда евро за България ще бъде насочен не само към Стара Загора и Перник, но към още поне половин дузина (а може би и цяла дузина) други области, които някога са били свързани с въглищните райони. Към този момент надали някой може да даде точно число, но според мен не повече от 600 милиона евро ще влязат в Стара Загора извънредно по „Зелената сделка“.

За сравнение – само държавните „Мини Марица-изток“ и „ТЕЦ Марица изток 2“ на година дават около 200 милиона евро за заплати. Инвестициите пък само в двата частни „американски“ ТЕЦ МИ 1 (AES) и ТЕЦ МИ 3 (Контур Глобал) са над $3 милиарда.

На фона на тези числа, около 600-те млн. евро, които ще се изхарчат за няколко години, пръснати из обучения, грантове за стартъпи, рекултивация и екология на замърсени земи и т.н. няма да стигнат за нищо съществено, което да осмисли задържане на населението в Стара Загора. Единственото може би възможно решение е държавни и частни ТЕЦ-ове с помощта на правителството да договорят програма с Брюксел, която да позволи те да работят поне до 2030 година, като междувременно сменят горивната си база.