От-празнуване ли ?

В недалечното минало у нас съществуваше практика, свързана с компенсация с труд на неработа по време на празник. Става дума за т.нар. „от-работване”, при което през някой от почивните дни се работеше вместо пропуснатата трудова дейност през седмицата заради падналия се в делник празник.

По сходен начин в някои учебни заведения и до днес се наблюдава явлението „от-учване”, което се изразява в провеждане извън обичайното учебно време на пропуснати по различни причини занятия. Солидни основания за тези феномени могат да се открият в здравия човешки разум и наследените от миналото разбирания за голямата значимост на труда в човешкия живот. Най-очевидното от тях е, че работата непременно следва да бъде свършена, тъй като тя се явява необходима предпоставка за човешкото съществуване. Да не говорим за заеманото от нея достойно място сред водещите ценности на хората, споделяни винаги и навсякъде от тях.

От известно време в нашата страна се наблюдава озадачаващо явление, което изглежда е уникално в съвременния свят, тъй като няма аналог в живота на други страни. Родният принос към световната „трудова култура” се състои във въвеждането на обезщетение не за несвършена трудова дейност, а за неползване като почивен ден на официален държавен празник, когато той съвпадне с някой от дните в уикенда.

След няколко дни – на 8 септември – за пореден път ще видим този феномен в родната действителност. Конкретният случай ни дава повод да се замислим какво означава и какви са последиците от подобна практика на възмездяване на не/празнуването.

Нека бегло си припомним какъв е смисълът на празника в живота на хората. Това е конкретен ден от годината, на който се чества значимо събитие или личност/и. По време на тържествата и нарочните церемонии се изразяват почит и признателност за стореното в миналото. Засвидетелства се готовност за съхраняване на паметта за извършеното, за поддържане на историческата традиция и се заявява намерение за следване примера на предходниците.

Заради голямата значимост на празнуваното събитие и/или личност/и се нарушава ежедневният ритъм на човешкия живот. По време на празниците не се извършва ежедневна прозаична работа, чрез която се осигурява задоволяване на екзистенциалните нужди на хората. Според степента на важност на конкретния празник те се освобождават отчасти или напълно от обичайната си дейност. Това става частично, когато празникът засяга определен кръг от лица (семеен, религиозен, професионален, местен и др.), или изцяло, когато се отбелязва някой официален празник.

Така или иначе празникът прекъсва всекидневието на човешкото съществуване. В неговите рамки вниманието е пренасочено от обичайната му рутина към открояващи се и смятани за имащи особено висока стойност събития или личности, на които си струва да се отдели време за изразяване на уважение. Затова и неработенето не е почивка, а предполага заемане с друг тип занимание. Тези специфични за конкретния празник ритуали, извършвани само на този ден, го превръщат в „непочивен”, т.е. не във време за нищоправене.

Тъкмо това разбиране на празника обаче се ерозира и тихомълком отхвърля чрез визираното тук нашенско „изобретение”. Изглежда за съвременните българи празниците нямат собствена стойност. Тяхната значимост се свежда до пропускане на катадневния труд. Ако празниците изобщо имат някаква ценност, то тя следва да има непременно материален израз в „неходенето на работа”. Освободеното време се използва за по-полезни занимания или просто за лентяйство. Така не просто се подменя смисълът на празника, а той изобщо се губи. Превръща го в повод да не се трудиш.

Неспособността да се празнува само по себе си говори за съществена промяна в мисленето и поведението на днешните хора у нас. Тя следва да предизвиква размисъл, тъй като може да се тълкува като знак за криза в ценностната система на сънародниците. Ала тук става дума преди всичко за непонятната практиката, узаконена на държавно равнище, да се дава награда за празнуване на официални празници. Нещо повече, още по-парадоксален ми изглежда нейният подтекст – възмездяване на тяхното не-празнуване. Тя изглежда не като отплата за нещо сторено, макар и по време на празник, а подтик изобщо да не се цени и всъщност да се пренебрегва този празник, като вместо него стойност придобива неработният ден, който го следва. По същества става дума за допълнителен отпуск за неположен труд. А това е абсурд, който обезсмисля самия труд и подтиква към отказ от такъв.

Ако гражданите в нашето общество желаят да пребивават в „нормална държава” следва да се откажат от ползване на подобни „придобивки”. Мързелът е един от „седемте смъртни гряха” и неговото насърчаване няма как да увеличи благосъстоянието на хората. Популисткото заиграване с него чрез увеличаване на „почивните дни” под благовидния предлог на отбелязване на съпътстващи ги официални празници принизява самата идея за празнуване, а и няма да повиши качеството на живота ни. Време е да възстановим нарушено равновесие между работа и празнуване в нашата страна.

Следете новините ни в GoogleNews