Оставете ни на мира

“Хубаво, съгласен съм, а след това какво”. Това е текст от една песен на изключителния Георги Минчев с участието на Милена Славова. Казва се “Нека се обичаме”. Сега нека прочета “Хубаво, съгласен съм, а след това какво” през ситуацията в българското общество.

Правителството на ГЕРБ и управлението зад него са делегитимирани и нямат достатъчно доверие. Привърженици, разбира се, ГЕРБ си има. Има и хора, които протестират. Те представляват шарена палитра от мнения и светогледи. Някои от тях са адекватни на предизвикателствата на страната, други са вредни. Обединява ги само едно единствено нещо - мнението, че това правителство е загубило доверие и трябва да подаде оставка. Извън тази тясна зона на съгласие няма нищо, което обединява протестиращите. Не е и необходимо, разбира се. Настоящият протест е достатъчно важен. Той раздвижи блатото на българската обществена система, което бе започнало да хваща коричка на повърхността. Протестът обаче ще се разпадне в момента, в който това правителство си отиде. При следващи неадекватни управления той може да се въозбнови, но дотогава ще е изчерпал значението си.

Какъв проблем имаме?

“Хубаво, съгласен съм” е факт. Остава “След това какво”. Синдикатите са в ортаклък с правителството и си мълчат. Няма опозиционна партия, която да събира огромно доверие и която хората да последват. Затова е възможно да няма смяна на властта преди редовните избори. Ако няма някакъв обществен катаклизъм, ако правителството не направи поредния си голям гаф, е възможно напрежението и протестите да се проточат в следващите 3 – 4 месеца.

Когато синдикатите си мълчат, а опозицията не получава доверие при срива на управляващите, влизаме в ситуация “смяна на властта”, вместо на “промяна във властта”. Тоест твърде е вероятно следващите избори да произведат правителство, чиято единствена разлика с настоящото ще е в това “Кой упражнява властта формално”. Много е вероятно този или тези, които упражняват властта, неформално да си останат същите. Това, разбира се, не означава, че трябва да оставим на власт същото политическо статукво. Ако няма кон, накрая и кокошката върши някаква работа. След като няма политически условия за промяна във властта, обществото ни ще трябва да се задоволи със смяната на властта.

Смяната на властта обаче означава ситуация, в която имаме други хора и същите проблеми. Възможно е другите хора да подобрят това, да влошат онова и т.н. Това е естествен процес при смяната на властта. Добре е обществото ни да го осмисли и да разбере, че единственото разумно действие е да притиска избраните политици непрекъснато и да иска конкретни реформи.

Оставете нещата да вървят

В условия, в които няма политическа партия, която да излъчва добре структурирана и масово подкрепена политическа визия за позитивна промяна, най-добрият принцип на управление е Laissez-faire (Остави го). Тоест - следващото коалиционно управление трябва да ни остави намира. Трябва да намали ролята на държавата на пъдар, който върви след обществото и го ръчка с гегата за всичко и да застане в по-пасивна роля. Казвам “пасивна роля”, защото не можем да очакваме от коалиционно управление без ясна визия какво да прави и без солидна политическа подкрепа, да бъде активно. Можем да очакваме обаче следващото правителство да спре да тормози хората, да децентрализира модела на използване на държавата за частна полза.

Това означава да допусне повече конкуренция и повече частни субекти да работят в сферата на обществените поръчки. Означава да намали административната тежест върху бизнеса. Означава да отмени част от безумните и ненужни регулации, които тормозят малкия и среден бизнес. Означава да имаме следваща власт, която да разбере, че е крехка и нестабилна и да се свие в центъра. Без да се прави на ляво или на дясно, следващото правителство може да бъде прагматично в обществена полза, не в частна.

В момента обществото ни има нужда да се фокусира върху себе си, вместо да се занимава с постоянните кризи, които създават политиците. Имаме нужда от институции на представителната власт, които след като не са натоварени със задачата да правят реформи, трябва поне да изпълнят очакванията на обществото, които в момента са “оставете ни намира”.

Така че “оставете ни намира”, престанете да се бъркате в живота ни и се занимавайте с регулативна работа, каквато е основната роля на правителството в една нормална, разумно подредена европейска капиталистическа страна. Нямаме нужда от агресивни политици, които кръжат като конски мухи навсякъде като има какво да забършат. Нямаме нужда от нова конституция. Поне не докато няма група хора, която разбира предизвикателствата пред българската държавност и може да предложи смислен и адекватен конституционен проект.