Нова вълна/В памет на Годар

I. В някакъв смисъл терминът "Нова вълна" съществува в почти всички известни за мен форми на изкуството.

И в културните и в контракултурните. Но най вече в контракултурните.

Как Розак дефинираше създадения, впрочем от него, термин "контракултура"? Ето как: "Контракултурата е субкултура, в която група от индивиди, които не споделят официално наложената обществена култура, отричайки я, желаят да я променят". 

Впрочем именно в онази програмна книга на Розак, наречена "The Making of a Counter Culture" е описана нуждата от контракултура: „Това, което наричам контракултура, придоби протестния си вид през този период (60-те и 70-те години на 20. век - Б.А.), и не започна по време на кризата, а по време на възхода на индустриалната икономика. Несъгласието не идваше от бедността, а от изобилието; неговата задача е да разследва нови проблеми, които са възникнали с безпрецедентно повишаване на жизнения стандарт. В продължение на около двадесет години процъфтяващото индустриално общество се превърна в сцена на бурно, сложно, но любопитно морално търсене“.

II. Вчера всички писаха, че Жан Люк Годар е "авангардист", "модернист". Ами не, всъщност Годар е представител на Новата вълна в киното.

А какво е Нова вълна? Е, това вече е много разтегливо понятие. Нова вълна имаме в музиката. Само че там новата вълна е музиката, която идва от едно от разклоненията на пънка, омесено в електронни звуци и малко реге и станало световноизвестно благодарение на групи като Depeche Mode или The Cure.

Не забравяйте обаче, че със същото име е наричана и хеви метъл музиката на Iron Maiden - "нова вълна в британския хеви метъл"...

III. Вчера от този свят си отиде Жан Люк Годар. Човек, който създаде новата вълна в киното. Така, както Ален Роб Грийе създаде новата вълна в литературата. Киното на Годар е трудна работа. Много трудна. Киното на Годар всъщност е точно обратното на това, което днес света разбира като "кино". Днес киното е много действие, малко диалог, почти безсмислен сценарий, който спокойно може да се замести от дузина сторибордове, които да обяснят как Спайдърмен, падайки от космоса, преминава покрай Жената чудо, спасява я от Капитан Планета, след това издоява 3 козички, шибва един задвратник на Тор и избухва в Супернова...

IV. Годар правеше точно обратното. Киното му беше заснето сякаш от любител с камера, която са му подарили за рождения ден. Белмондо пуши цигара. После се прави на уличен артист и с неговата приятелка разиграват сцена, в която тя е виетнамка, а той - американски войник. Той я застрелва, наоколо ръкопляскат, подхвърлят им монети... Във филмите на Годар времето е разпокъсано, такова, каквото е и при Грийе. Впрочем, прочетете нещо на Грийе. И вижте "До последен дъх" или пък "Лудият Пиеро" и ще разберете защо днес имаме Куентийн Тарантино например, или пък Гай Ричи или пък Мартин Макдона...

V. С единственото уточнение, че горепосочените все пак правят поп кино. А Годар прави кино, което се доближава до онова любимо на изкуствоведите "Art Pure" ("чисто изкуство").

VI. Да, знам, че ви е странно, че текстът ми е така насечен. Гледайте филмите на Годар и ще разберете защо пиша по този начин днес...

VII. Казват, че човекът на изкуството винаги е ляв. Напълно съм съгласен с това. Годар е ляв. Ама много, много ляв - той дори не е комунист, а троцкист, маоист. По някое време, на върха на кариерата си, решава, че не е достатъчно ляв и че господин Годар е предал другаря Годар. И зарязва името си, създавайки троцкистки колектив от леви интелектуалци, наричайки го "Дзига Ветров". Те снимат филмите си без сценарий, без герои. Всеки ден се събират и гласуват какво да се случи. Ако има някой, доближил се до най-налудничавите идеи в изкуството, почти граничещи с някакви нездрави антиутопии на Пол Пот, то това е именно Годар...

VIII. Преди няколко години излезе един много хубав френски филм за Годар. „Изключителният: Моят Годар” - сниман по автобиографията на втората съпруга на френския режисьор - Ан Вяземски. Отидох да го гледам със семейството си. В залата бяхме само тримата - аз, съпругата ми и синът ми...

IX. Филмът не показваше Годар в добра светлина. Знаете ли, има много хора, които имат сериозни изисквания към техните любимци. Например - ако видите Анджелина Джоли по раздърпан анцуг да се кара с продавачка на зеленчуци, казвате, че повече няма да ви е любима. А истината е, че "гениален творец" и "добър човек" често не са присъщи на едно и също тяло...Потърсете биографията на Вагнер, ако не ми вярвате.

X. Вчера всички съобщаваха, че Годар си е отишъл. Слагам бас, че никоя телевизия от съобщилите не би излъчила и 2 минути от неговото кино. Телевизиите са съучастници в процеса на тоталната ментална пустота, в която се намираме днес. Но Годар имаше една мисъл именно за телевизията. Вижте колко гениална е тя: "Телевизията е дъвка за очите".

XI. Вчера всички писаха за това, че през 1991 година на Годар е връчена наградата на филмовата академия на САЩ "Оскар" като признание за творчеството му. Знаете ли, че Годар отказа да отиде и да си я вземе? "Не мога да прелетя половината земно кълбо за едно парче метал" - каза той тогава...

XII. Днес си мисля много по темата дали изкуството в крайна сметка е ляво като идеология... И да, няма начин да правиш изкуство, което да съчувства не на малкия, унижен и оскърбен и смачкан човек, а на корпорации, на едрия бизнес и пазарната икономика. Огромна част от хората на изкуството всъщност имат леви сърца... но и десен мозък. Даже най-идиотското в тази история е, че често десният мозък получава меценатски пари, с които създава ляво произведение на изкуството.

Но в това аз лично не виждам нищо странно. За вас не знам...

Епилог: От днес вече живеем без Годар. Самият той отдавна спря да прави кино. Последната му лента бе от 2004 година. Преди 2 години, някъде по това време си, отиде и един от любимите актьори на Годар от ранния му период - Жан Пол Белмондо. Странно е как понякога свързани в изкуството хора си отиват съвсем близо във времето. Както например Фелини, съпругата му и любима актриса Джулиета Мазина и любимият му актьор Марчело Мастрояни си отидоха един след друг в период от около 3 години...

Може би някъде горе киното ще продължи. Защото тук киното вече приключи своето съществуване. Поне във вида, в който то беше изкуство, а не ентертеймънт...

Б.А. Аз не съм кинокритик. Аз съм обикновен кюстендилски пролетарий, формирал лявото си сърце и десния си мозък и под влиянието на Годар. И сега се сетих, че за последно филм на Годар бе излъчен по несъществуващия вече Канал 2 на БНТ през 1996 година... И тогава "дъвките за очите" търпеливо зачакаха Годар да умре, за да кажат 2 думи за него...