Не е изсъхнала

- Сълзите са позор - каза баща му, когато смокинята на Ясен изсъхна. – Затова престани с цивренето.

Но за какво циврене става дума, искаше да възрази Яско, но не възрази. Опита се да напъха сълзите някъде дълбоко под кожата – как се срамуваше от тях, те бяха позор за баща му – но позорът не се побра обратно в очите му. Напротив, избяга от клепачите и се разтече по бузите му. Тези мокри сълзи!

Ясен си мислеше за смокинята, висока колкото късите му чорапи. Яско, вече за втори клас, доста висок, защото пиеше мляко, сам бе отрязал едно клонче от грамадната смокиня на плажа в Каварна, после сипа лъжица мед в чаша с вода и напъха клончето вътре. Майка му го беше научила как да направи храна за клончета, че те да заякнат и да пуснат коренчета.

- Но защо ти е смокиня? – попита майка му, която уж беше учителка в детска градина „Миньорче“, а въобще не се досещаше. Ясен можеше да й каже – „Лили обича смокиновите дръвчета“, но не ѝ каза. Жените не разбират защо Лили обича смокинови дръвчета. Яско също не разбираше, но реши – ще опита с всички сили това клонче от Каварна да пусне корени. После ще го насади в една кофичка от кисело мляко. Така и стана.

- Какво си се размекнал? – попита баща му, който можеше да гледа така строго, че ако си смокиня, веднага ще увехнеш, а ако си момче като Яско за втори клас - само с три грешки в диктовката при госпожа Петрова – тогава по-добре да си смокиня и да изсъхнеш. Ясен не успя да намери място за сълзите си и баща му щеше да си помисли „Какъв слабак за син имам аз. Затова ли го тренирам да тича с мене? Да ми циври за нищо и никакво?“

- Мъжете си говорят честно. Като казваш нещо на баща, го гледаш в очите.

Това е трудно нещо, по-добре да си плочка от тротоар и да нямаш очи. Или да си облак - той има очи, обаче те са обърнати навътре към дъжда, който живее под кожата на облака.

Но дори с наплискано лице Ясен не можеше да приказва.

- Смокинята ти изсъхна – каза баща му и всичко в Ясен натежа. Момчето горещо желаеше сърцето му да се спусне някъде в коленете – така сълзите щяха да изсъхнат, докато се катерят нагоре към погледа. Сърцето стана един тон и половина, което е колкото чанта с дини. Но човек може да се справи с това - замисля се за супа от спанак, която не може да понася, и тези предателки, сълзите, моментално изсъхнаха. Те мразеха супа от спанак също колкото Ясен.

- Да – каза твърдо момчето. – Дръвчето изсъхна.

- Защото не си го поливал – подчерта бащата и предателките отново тръгнаха, където не трябваше, въпреки супата, за която Ясен мислеше с всички сили.

- Не го поливах – каза, по-точно смотолеви с единия ъгъл на устата си момчето.

- Аз също, за да видиш, че като не полагаш грижи за смокиня, тя умира – каза бащата. Той правеше къщи от камъни. Понякога къщите на важните хора порастваха и ставаха замъци. Думите на баща му бяха стените с тях. Ясен не искаше да живее в думите от камък на баща си. – Майка ти също не полива смокинята, защото аз я взех до моя компютър. Ти не се сети да я поливаш и тя изсъхна.

Беше толкова горещо. Такава е работата на август - да прави въздуха жарък като асфалта пред блока, да разтапя сладоледа, но… Смокинята вече я нямаше!

- И така, защо ревем? – повтори баща му и в думите веднага пропълзяха лоши хора.

Понеже и двамата - и бащата, и Ясен - бяха мъже, човек трябва да говори ясно. Върху малко думи да натовари цялата истина. Да не лъже. Не беше нужно баща му да бъде особено проницателен. Само като чуеше как Ясен диша, преди да каже най-късото изречение, мъжът хващаше всичко лъжливо. За баща му нямаше скрито-покрито. С майка му беше по-лесно. Ясен всяка сутрин се сгушваше до нея, макар че вече бе завършил първи клас и често на контролните му по математик беше написано „отличен“. Ясен ѝ казваше:

- Мамо, ти си най-красивата майка на света. Най-добрата! - което си беше чиста истина. Защото ако момче лъже, езикът му става пакет сол. Майка му го прегръщаше и беше токова хубаво, че Ясен даже не искаше да пораства, защото големите момчета не позволяват майките им да ги гушкат като плюшени играчки. Големите момчета трябва да са пестеливи, да избират по-евтин сладолед и да носят млякото и динята, които тежат един тон и половина.

Думите на майка му бяха като водата в морето край Каварна - влизаш вътре и не искаш да излезеш. Затова при нея – при майка си - Ясен поплака. Направо измокри и двете рамене на фланелката ѝ и само ако баща му беше научил, сигурно щеше да прати момчето в другата стая, за да не го гледа. Бащата на Ясен не понасяше слабаци и ревльовци да се мотаят пред очите му, докато чертае планове за къщи и замъци.

- Защо, Яско? – попита тихо майка му. Гласът ѝ беше шал, с който момчето криеше от слънцето изгорелите си рамене въпреки 50-тия фактор, побрал се в тясната тубичка на крема. – Ще отрежем ново клонче, ще постои във вода и ще пусне коренни…

- Лили – успя за каже Ясен на роклята, която беше измокрена и на двете рамене. Колко е хубаво, че майка му обича мокри рокли. Ясен ѝ разказа, че Лили мечтае за смокиня - съвсем малка, силна и тъмнозелена. Бабата на Лили не можела да вкоренява, пък и въобще откъде човек да намери смокиня? – Ясен успя да разкаже дотук на майка си. Сега нямаше какво да подари на Лили за рождения ѝ ден 24 август, а беше обещал, че ще ѝ подари. Когато човек обещае и не изпълни дадената дума, той е по-малък от всички думи. Какво да каже на Лили – „Не я поливах и тя изсъхна“, това ли каже? Но най-лошото… Защо има такава държава Испания и как пък се случи майката на Лили да работи точно там?

- Е, и? – каза баща му. При него не хленчиш, не можеш да намокриш раменете на фланелката му, защото си мъж. С баща се говори с къси думи. Те имат сила. Като говориш с баща, думите са кошница, която трябва да побере цялата истина. Не плачеш. Въобще!

Ясен си представи цял казан супа със спанак, но спанакът не му помогна. Представи си два казана със супа, после дори взе да мисли за трети казан. Това свърши работа. Момчето вдигна глава. Изправи рамене, както го бе учил баща му, докато се подготвяха за бягането сутрин.

- Обещах смокиня на Лили – каза Ясен с най скъсите и най-силни думи, които можа да измисли. Истината всъщност сама измисля думи, за да си проправи път.

- Коя е Лили? – попита баща му. Гласът е спокоен, но в него не живеят добри хора, помисли си Ясен Затова отговори с още по-къси думи.

- Лили е от нашия клас.

- Е?

Сега вече спаначната супа де оказа безсилна. Как да разкаже на баща си за светлозелената тениска на Лили, на която беше написано с тъмнозелени букви ЩАСТИЕ? Ясен обичаше този надпис. Как да опише белите сандали на Яна, които се бяха научили да тичат най-бързо в първи В клас? Как да обясни, че и фланелката, и сандалите се усмихваха, когато Лили се усмихнеше? Вместо това само каза:

- Аз се радвах, ако Лили имаше по-малко грешки на диктовката от мене.

Баща му обаче нищо не разбра и Ясен продължи:

- Радвах се, когато Лили нямаше грешки на контролното по математика.

- Е? – отново попита бащата и го погледна. По-добре Ясен да беше плочка от тротоара, защото плочката няма мозък, който си задава въпроса: – „Какво мисли тате за мене? Че съм слабак?“

- Не съм слабак, тате – каза момчето. – Смокинята ми изсъхна - тук трябваше да дойде краят на разговора. Сърцето на Ясен сигурно вече се беше преместило в коленете и туптеше оттам като барабан - толкова силно, че момчето го чуваше и с двете си уши. Разговорът обаче съвсем не приключи тук и жалко! Коленете не омекнаха, а сърцето се втвърди като плочка от тротоара.

- Искал си да подариш смокинята на Лили - каза бащата.

Ясен не само трепна; пръстите на ръцете му първо се преплетоха, после се разплетоха, но им беше трудно да се хванат за нещо и увиснаха във въздуха.

- За нейния рожден ден на 24 август – продължи бащата. В думите ду имаше два замъка, но какви деца живееха там, Ясен не можеше да отгатне. - Сега няма какво да ѝ подариш за рождения ден на 24 август – гласът на баща му беше лято, но привечер, когато вече започва да застудява. Все пак е добре да говориш с баща. Дори с бащата на Ясен. Той вижда лъжата един час преди да я изречеш, защото години сте дишали заедно в една и съща стая. Не е нужно до мокриш раменете на фланелката му със сълзи предателки.

- Да - потвърди момчето. Раменете му не успяха да се изправят както преди тренировката за кроса. - Нищо не мога да ѝ подаря.

Не разказа на баща си за страховете, че Лили няма да учи във втори В клас на училище „Елин Пелин“, а ще замине за Испания, където работеше майка ѝ.

Такава жега беше навън. Такъв пек, че въздухът се беше изпотил. Ясен също.

- Знаеш ли – каза бащата. – Ние с тебе сме мъже. Не се предаваме. За нищо на света.

Ясен обаче май вече се беше предал за всичко на света. Но… добре, че баща му си наля вода. Това означаваше, че мисли за нещо важно.

- Когато аз насадих смокиня за майка ти, дръвчето изсъхна – продължи баща му.

Ясен щеше да извика - „Ох!“, но баща му избърза:

- Само не ми казвай „ох“. „Ох“ не помага, а тежи.

Ясен искаше да попита нещо, но не се сети какво всъщност (ах тази дума „всъщност“ – голяма е тон и половина, колкото една диня и две кофички кисело мляко!), а всъщност искаше да попита как е постъпил баща му тогава. Добре, че двамата бяха мъже и се разбираха с половин дума, даже не казваха „ОХ“, което не помага, а само тежи!

- Аз отидох пред къщата на майка ти – на нейния рожден ден.

- На 10 май ли? - подскочи момчето.

- На десети май.

Ясен тъкмо взе да се съмнява как да десети май ще изсъхне смокиня - тогава листата ѝ ставаха най-силно зелени, но това едва ли беше от особено значение.

- Аз изпях на майка ти една песен – обясни баща му.

- Коя? – отново подскочи момчето.

На това място бащата мълча около два часа, дори сто, така се стори на Ясен.

- Коя песен ѝ изпя? - настоя Ясен.

- Вие коя учихте в училище? – поинтересува се големият мъж, след като се почеса по главата. А това беше знак, че мисли още по-дълбоко за важното нещо – Ясен знаеше добре. Дано си спомни, дано си спомни, дано си спомни баща му!

- "Ало, ало, слънчице" учихме в първи клас – отговори момчето.

- О, да. Виж ти какво съвпадение! - удиви се баща му. – Точно тази песен изпях на майка ти за рождения ѝ ден.

- А тя? – очите ма момчето грееха и никакви сълзи предателки не посмяваха да се промъкнат там.

- Ами майка ти каза, че песента е хубава – припомни си баща му. Гласът му си остана корав, но в думите му светеха къщи, пълни с добри хора.

Ето че 24 август дойде - ама много топъл 24 август, като гореща пица, когато си огромно гладен - не ден, а врабче, което търси сянка.

На 24 август пред един бял блок, нито нов, нито стар, просто блок на улица „Дунав“ № 8 в град Перник едно момче беше застанало под балконите на вход В.

Момчето беше тънко като дръжка на спаначно листо, с черна, късо подстригана коса, с кафяви очи, които бяха побрали цялата жега и нетърпение на лятото. Бялата фланелка на момчето светеше от напрежение. То стискаше в дясната си ръка шапка с козирка. По едно време момчето отвори уста. Затвори я, стисна устни, изтърва шапката, но въобще не се наведе я да вземе от пътеката с циментовите плочки.

- "Ало, ало, слънчице" – изведнъж започна момчето.

Не беше никаква песен, дори слънцето се обърна на юг към град Кюстендил, за да не слуша. Беше криво и объркано нещо, което не приличаше на музика. Момчето обаче всъщност (ах, тази тежка дума) въобще не спря по средата на объркването.

- "Ало, ало, слънчице, моля покажи се" – това беше доста глупава молба, защото слънцето грееше като пощурило от небето. Момчето беше доста хилаво. Краката му не само изглеждаха, а бяха две черти, изгубили се в крачолите на късите панталони. Ръцете също бяха две черти – но мускулести, яки и упорити. Защото това момче се казваше Ясен, а който е Ясен, не се предава, не се страхува и не дава на никакви сълзи-предателки да го предадат.

- Ало, ало, слънчице!

На балкона на първия етаж се показа една Лили от първи В клас на училище „Елин Пелин“. Едно момиче - слабо, с ръце като черти, нарисувани с химикал, но много щастливи ръце.

- Колко хубава песен, Яско! – каза момичето от балкона на първия етаж, вход В.

Наоколо все още беше лято. Толкова горещо и светло, че въздухът изведнъж запя!

Дори музика влезе в песента заедно със слънцето.

Но странното беше съвсем друго – смокинята, която смятаха за изсъхнала, се усмихна.

На стъблото ѝ, по-тънко от молив, изби почти невидимо листо.

Следете новините ни в GoogleNews