Най-накрая Тръмп поне разбра къде се намира Украйна

Двете срещи - между Тръмп и Зеленски и втората - в разширения формат, включващ и основните европейски лидери, минаха. Слава Богу - нямаше инциденти.

Зеленски се бе подготвил старателно. Бе важно, че си осигури подкрепата на лидерите на Европа, които биха могли да дадат необходимия баланс в случай на недоразумение между американския и украинския президент.

И Тръмп си извлече уроци след червения килим за Путин в Аляска, макар че дипломатично да обяви разговорът е бил продуктивен.

Самото начало на срещата между президентите на САЩ и Украйна беше окуражаващо. Топла, спокойна атмосфера, журналисти и отговори на въпроси с нотка хумор предразположиха лидерите към откровеност по време на срещата на четири очи. Това, което Тръмп и Зеленски обсъдиха, стана ясно след това. Доколкото разбирам, бяха обсъдени три основни въпроса - гаранции за сигурност, хуманитарни въпроси (размяна на военнопленници и цивилни, включително деца, които Русия държи). И, разбира се, много деликатният въпрос за размяната на територии.

Пред голямата карта Зеленски успя да убеди Тръмп да не обсъжда този въпрос между Украйна и Съединените щати. И правилно! САЩ и Украйна не воюват помежду си. Разговорът трябва да е между Киев и Москва. Зеленски обясни на Тръмп километър по километър коя територия контролира Русия и коя Украйна и ясно подчерта, че не търгува с територията на страната си.

Най-накрая Тръмп поне разбра къде се намира Украйна.

Зеленски обясни на Тръмп и защо Путин иска украинските войски да се оттеглят от онази част на Донбас, която Русия не контролира. Това дава на руснаците достъп до стратегическо пространство и директен изход в посока Харков, вторият по големина град в Украйна, който има огромен военно-промишлен потенциал. Открива и достъп към Николаев и Одеса, а също и перспектива след това Русия да завземе Приднестровието, където има стратегически резерви от боеприпаси, необходими за руските войски. Затова този въпрос беше оставен за разглеждане на среща на украинската и руската делегации в близко бъдеще.

След разговора със Зеленски и европейските лидери, Тръмп се обади на Путин и в рамките на 40 минути го информира за резултатите от срещата във Вашингтон, демонстриращи единен фронт на Украйна и водещите европейски страни - Великобритания, Германия, Франция, Италия, Финландия, ръководството на ЕС, представлявано от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайн, плюс генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Путин се съгласи на тристранна среща в близко бъдеще. Мястото ѝ все още не е уточнено. Но по някаква причина ми се струва, че това може да е отново Турция.

Срещата на делегациите на Русия и Украйна през март 2022 г., когато почти се стигна до подписване на споразумение между двете страни, е все още прясна в паметта, а последвалите срещи на руската и украинската делегации в Истанбул не останаха незабелязани. Путин подчерта, че нивото и на двете делегации трябва да бъде на най-високо ниво. Но не казва, че това трябва да е среща между Путин и Зеленски.

Въз основа на това се съмнявам, че в близко бъдеще може да се проведе тристранна среща между Тръмп, Зеленски и Путин. Путин ще протака този въпрос по всякакъв възможен начин, не желаейки да се среща с украинския президент, когото смята за нелегитимен. Но за нас е важен друг, по-важен въпрос, който също ще повлияе на поведението на руската страна. Това е въпросът за гаранциите към Украйна от Съединените щати и европейските страни, представлявани от ЕС и НАТО. Жалко е, че този въпрос се обсъжда едва сега, когато войната е в четвъртата си година и когато Русия е анексирала една четвърт от територията на Украйна.

Този въпрос можеше да бъде решен в началото на войната, като продължение на гаранциите, които Съединените щати, Великобритания и Русия дадоха при подписването на Будапещенския меморандум. И там ясно и недвусмислено беше написано, че гореспоменатите страни (към тях по-късно се присъединиха Франция и Китай) „потвърждават пред Украйна ангажимента си да зачитат независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна и че потвърждават ангажимента си да се въздържат от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна“.

И какво от това?

Главният гарант - Русия, който пое задължението да не използва оръжие срещу Украйна и да защитава териториалната ѝ цялост, нападна независима държава, съсед, с когото има много общи страници в историята. Така че първопричината за руско-украинската война не е разширяването на НАТО и военната подкрепа за Украйна от европейските страни, а Русия. Тя сама се превърна в първопричината, заплашваща сигурността не само на Европа, но и на целия цивилизован свят.

Путин не се страхува от НАТО, а от възможността за повторение на украинския сценарий - т. нар. "Майдан" да се случи в самата Русия, което би застрашило съществуването на политическия режим на Путин.

По време на разговорите с Тръмп и европейските лидери се очертаха поне някакви точки какво ще включва понятието "гаранции за сигурност" за Украйна.

Първото, което е много важно от политическа гледана точка - Русия разбра, че водещите европейски страни, САЩ и Украйна декларираха обща политическа воля да си обединят усилията в преговорите с Русия в защита на независимостта и териториалната цялостност на Украйна. По думите на президента Зеленски, гаранциите означават - силна украинска армия, добре въоръжена с съвременни оръжия, които Европа и САЩ могат да предоставят.

Второ - развитие и инвестиции във военно-промишления комплекс на Украйна за производство на съвременно технологично оръжие. Това и сега се прави. Украйна произведе първите крилати ракети с голям обсег, наречени „Фламинго“, които по някои от своите характеристики превъзхождат ракетите „Томахоук“. Бойна глава с тегло 1150 килограма и обсег на полета над 3000 километра позволява унищожаването на почти всяка цел на дълбочина, която преди това беше напълно недостъпна за украинските ударни оръжия, включително дронове с голям обсег. В допълнение към декларираните характеристики, ракетата е защитена от въздействието на руските електронни средства.

Украйна, заедно със западните си партньори, произвежда и други видове оръжия, като е постигнала особен напредък в производството на бойни дронове. В бъдеще тя може да се превърне в основен производител на оръжия в Европа. Ясно е, че гаранция за сигурност би било предоставянето на статут на съюзник на САЩ извън НАТО (Major Non-NATO Ally), но досега въпросът не е обсъждан в този формат. Въпреки че подобен законопроект беше внесен за разглеждане в Конгреса на САЩ още през 2014 г. и въпреки че беше гласуван, Барак Обама не го подписа, с което на практика лиши Украйна от този статут.

Въвеждането на такъв статут в двустранните отношения определя приоритета на развитието на отношенията на САЩ с тези страни, включително възможността за участие в съвместни отбранителни инициативи, възможността за провеждане на съвместни военни изследвания, участие в редица ограничени антитерористични дейности, доставка на определени видове оръжия и съвместно участие в космически проекти.

Подобна формула би могла да се използва в отношенията Украйна-НАТО. Тогава на Киев биха били предоставени гаранции за сигурност в съответствие с член 5, който е основният принцип на колективната отбрана. В него се посочва, че въоръжено нападение срещу една или повече държави-членки на НАТО в Европа или Северна Америка ще се счита за нападение срещу тях като цяло. Това означава, че в случай на такова нападение всяка държава-членка на НАТО ще окаже помощ на нападнатия член или членове, използвайки средствата, които сметне за необходими, включително използването на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическия регион.

Всяка държава-членка самостоятелно определя какъв вид помощ ще окаже, въз основа на своите възможности и интереси. Конкретните действия и формата на подкрепа се определят въз основа на консултации между членовете на НАТО. Така че формулата за Украйна в НАТО без НАТО е много важна за страната и би стабилизирала нещата.

Следващият много важен въпрос е хуманитарният. Той предвижда обмен на военнопленниците и гражданските лица, включително и деца, които насилствено са преместени на територията на Русия. Съпругата на американския президент Мелания Тръмп се обърна с писмо към Путин по този въпрос, понеже в Русия няма първа дама. Писмото повдига темата за връщане в Украйна децата депортирани от Крим и Донбас. Мисля, че този въпрос (обменът на военнопленници) няма да предизвика голям проблем, понеже традиционно Украйна и Русия си провеждат такива акции.

За разлика от Русия, Украйна предлага обмен - "всички на всички". В момента ние не знаем точно колко украински граждани се намират в руски плен. По данните на експертите – те са над 7000, докато около 4000 военни вече са били обменени плюс около 200 граждански лица. На предстоящата среща с Путин и руската делегация този въпрос, може този въпрос би могъл да бъде разрешен напълно или частично.

Сега сме в очакване на бъдещето – на евентуалната среща между Тръмм – Зеленски и Путин. Кога и къде – ще видим!
М. Станчев

Следете новините ни в GoogleNews