Мравките

В неделя Бонифаций видя, че под кипариса в двора му е израснал чудесен мравуняк – висок почти лакът, изграден умело от ситни камъчета и покрит отгоре като с козина с изсъхнали иглички. Мравките уверено пълзяха през амбразурките, заети с трескава деятелност. Когато лицето на Бонифаций се доближи на разстояние по-малко от педя, те ускориха движенията си, от първа минаха на трета скорост. Бонифаций никога не си беше задавал въпроса дали обича мравките или не ги обича. Това, което виждаше сега обаче, му беше интересно. Зад привидния хаос, царящ в движенията на мравките, се забелязваше железен ред. Така например имаше мравки, които не напускаха обиталището. Те само приемаха вести или стока от другите, вероятно им даваха някакви инструкции и през цялото време важно-важно потриваха назъбените си пипалца. Имаше и такива, които изпълняваха ролята на стражи. Те строго се разхождаха напред-назад в подстъпите на мравуняка, малко контактуваха с останалите, а и като че ли изглеждаха някак по-едри и по-хищни от съгражданите си. С една дума, Бонифаций прекара един незабравим час, надвесен над мравуняка. Гледката на малките лъскаво-черни същества го изпълваше със съзнание за собствената му значимост. В края на този, ако може така да го наречем, сеанс, и главоболието му премина, и мисълта му се избистри. Той вече изгаряше от любопитство да разбере какво е устройството на мравуняка – накъде водят безчислените входове, дали мравките си имат нещо като бална зала, къде спи царицата? В началото несмело, но после все по-уверено Бонифаций разрови с една суха пръчка върха на мравуняка и очарован от настъпилата сред мравките паника, започна да руши цели пластове от него. Безформената вече купчина почерня цялата и замърда като жива. Настървението на Бонифаций нарастваше. Той искаше да стигне чак до подземните галерии, да разгадае всички тайни на мравките. Запретна ръкави и продължи да копае като луд с пръчката... Сепна се чак, когато мобилният му телефон в джоба му иззвъня с любимата му мелодия „Парла пюпяно...” от филма „Кръстникът”. Щом чу гласа, той се изправи, застана мирно и започна да кима отсечено с глава. Викаха го веднага в министерството. Бил възникнал проблем и спешно се нуждаели от присъствието му.