Косвени жертви
Преди време мой колега, музикант, беше част от един от големите наши оркестри, който отиде заедно с тогавашния президент Първанов в Брюксел, за да участва в "България - Европалия 2002".
Спомням си, че оркестърът ни, тогава под палката на маестро Милен Начев, бе изпратен с овации и суперлативи.
Когато моят приятел музикант се завърна и седнахме да си бъбрим как е минало, той с огромно учудване каза: "А бе знаеш ли, нашият президент там беше само с една кола - никакви кортежи, никакво отцепване на улици, никакви полицаи в радиус половин километър..."
Мисля си за тази история днес, докато чета за поредния инцидент, в който кола на НСО е ударила дете.
Знаете ли, има много черни анекдоти за това колко нелепи неща могат да ти се случат - например да те блъсне линейка, която бърза да спаси друг човешки живот.
Сещам се за всичко това, но някак не ми е смешно.
Гледам информационния поток.
МВР и НСО пускат прессъобщения. Сигурно ще уволнят шофьора, ударил децата.
И дано детето да се оправи и този случай да остане само лош спомен, но няма как да не си кажем разни неща, които всеки един от нас знае, но изпитва погнуса да назове на глас.
Ние сме косвени жертви!
Косвените жертви са невинни хора, които загиват по време на някаква спец акция.
Какво, смятат, че преувеличавам?
Да видим какво се случва в последните години у нас.
Дете загубва живота си, защото няколко болници се чудят дали да го вземат или да го пратят другаде.
Виновни няма! Виновна е системата!
Жертвата е косвена!
Дете е ранено от кола на НСО! Наранени са, защото НСО трябва много да бързат!
Виновни няма!
Виновна е системата!
Хора умират на пътя след катастрофа! Пътят е новопостроен, но това-онова е икономисано!
Виновни няма!
Виновна е системата!
Всичките тези косвени жертви са жертви не на обстоятелствата! Те са жертви на една система, която спокойно може да бъде наречена "след дъжд качулка".
Понякога имам чувството, че живеем в някакъв безумен експеримент, който да установи къде са границите на допустимото, жертвайки, като в езически ритуал, живота на някой здрав и прав български гражданин.
И тези експерименти тестват всичко - от това колко може да се гепи при правенето на магистрала до това колко може да се разпищолва НСО по пътищата на страната ни.
Впрочем, забелязали ли сте хората, които живеят във властта?
Същите тези, които уж избираме, за да ни служат.
Същите тези, които ние назначаваме за "големци".
Чудя се НСО от кого точно пази тези хора?
От нас ли?
И ако това е така, то фактът, че колите на НСО упражняват арогантност на пътя, че се отцепват километри, за да мине някое костюмирано тяло от властта, означава ли, че е започнала война?
Война между нас, простосмъртните и намиращи се в състояние на леко развеселени идиоти хорица, и онези, величествени и мъдри наши ръководители.
Война, в която ние ще дадем жертви.
Жертви в името на едно неясно бъдеще...
Питам НСО - какво точно пазите? И защо?
Питам здравното министерство - кого точно лекувате? И как?
Питам министерство на културата - къде ни е културата?
Питам министерството на вътрешните работи - къде ни е сигурността?
Питам всички управляващи, които, с действията или бездействията си допринесоха за това да дадем стотици косвени жертви - във война ли сме?
Защото, ако сме във война, това не са косвени жертви!
Това са си най-обикновени военновременни жертви!
Жертви, които си имат имена.
И тези имена ще бъдат записани в срамните страници на поредица от некадърни управления.
Пичове, кажете - има ли война между вас и нас?
И ако няма - за какво са ви, по дяволите, тия охрани и кортежи?
С това приключвам!
Война е!
От едната страна стои армията, ръководена от маршал Арогантност.
От другата страна стоят хора, които, за да оцелеят, трябва да се крият в землянките си.
Кой ще победи?
Не знам!
Но знам, че жертвите ще ги дадем ние.
И това не ме кефи!!!
Ама никак...