Калин Терзийски: Приключенията на моите лични данни 3

Както е известно от най-дълбока древност, хората се делят на обикновени хора и Юлиан Вучков, които са характерни с това, че са издали повече от 23 книги, 21 от които – значими.

Освен с всичко друго, хората Юлиан Вучков са характерни с това, че са тъмнозелени, обичат народна музика, а докато говорят – езикът им се движи равноускорително в елипсовидна орбита около главата.

Някои учени от Земята твърдят, че орбитата не е елипсовидна, а има неправилна форма, наподобяваща по-скоро круша или крушовидните задни части на известната певица (не се чете), но това, според по-голямата част от световната научна общественост, към която принадлежат и хората Юлиан Вучков, са най-жалки инсинуации.

И така – простете за тази бележка, но тя беше необходима, за да ви въведа отново в мрачната, но поучителна история на Моите лични данни.
Те, както добре помните, тъкмо се оказаха в едно студио с този изключително опасен стар вълк на телевизионното водачество, а именно Юлиан Вучков.

Ако ви учудва, че в началото говоря за Юлиан Вучков като за цяла порода хора, а сега – като за един отделен човек – това е защото и двете положения са верни: Юлиан Вучков е както порода хора, така и отделен човек, който даже има нещо което биха искали да имат всички мъже, а именно - (не се чете).

Но нека вървим напред.

Моите лични данни бяха, са и ще бъдат едни от най-смелите и самоотвержени лични данни на земното кълбо.

И дори бих казал – уникални! (с думата „уникални” поздравявам всички малки и пораснали момичета, които още не са, но силно мечтаят да станат кифли, когато намерят източник на достатъчно пари за целта). Да, уникални лични данни!

Ако се спра и се захвана и ви опиша само осмицата във втората половина на номера на личната ми карта...О! Каква изящна и фина еротика има в извивките и!

Хм, сега ми хрумна, че в номера на личната ми карта няма осмица!

Дали пък...Моите лични данни не са си правили някаква процедура? По...хм, разкрасяване...?! Дали пък докато аз съм се реел в морето на небрежността, някой Друг не им е подарил тая осмица?

О, богове, докато имаш лични данни – винаги ще има страдание; питайте Буда по въпроса; той казва:”Ако имаш сто лични данни – ще имаш сто грижи, ако нямаш нито едни лични данни – няма да имаш никакви грижи!”

Но да карам напред: Исках да кажа, че Моите лични данни са смели и красиви, безстрашни и недосегаеми...но това – да попаднеш сам в студиото не с някой друг, а със самия Юлиан Вучков...това наистина е страховита ситуация!

И ето: Юлиан Вучков отвори уста и в нея още на мига изчезна една по-второстепенна галактика. Моите лични данни застанаха в готовност: усетили че им предстои борба на живот и смърт, те напрегнаха всичките си крайници.(Личните данни са обикновено доста неопределено нещо и затова имат и неопределен брой крайници, както и вариращ брой началници). В студиото настъпи смразяваща кръвта суетня.

Оператори вървяха безцелно или следваха дребни и незначителни житейски цели, подвикваха си и се щураха между камерите; прескачаха кабели, включваха щепсели; гримьорка поставяше малко фон дьо тен в ъгъла на масата, на която беше поставил плавниците си Юлиан Вучков; и даже един осветител отиде до тоалетната, а след един месец го откриха – женен и вече с две деца – на поста председател на общинския съвет на село Бутан, Врачанско.

Тук ми се ще да спомена, че ако някой се дразни от нескопосаните словосъчетания като „смразяваща кръвта суетня”, то това е само негова работа. Защото именно очакваните съчетания от думи като да речем„смразяваща кръвта тишина” и т.н. предизвикват у малко по-умния човек позиви за повръщане. И така.

Юлиан Вучков беше готов да нападне.

Той бе прочут (с думата „бе” поздравявам всички начинаещи и вече оформени писатели-полуидиоти, които мислят, че като използват фалшиви архаизми като „бе”, ще направят писанията си мощно-внушителни и ярко-художествени) с това, че попадне ли в студиото му някое невинно същество – той се нахвърля върху него и само за няколко минути успява да го омаломощи от радост и позитивни чувства.

Когато казахме, че Юлиан Вучков очакваше в студиото да пристигне самата Косара Марчинкова, това беше нещо като езиково клише, нещо като „чакаше да падне гръм от ясно небе”; тъй като Юлиан Вучков винаги чакаше да дойде Косара Марчинкова, както и нейната майка – Стефка Берова. Всъщност Юлиан Вучков не очакваше никого, а просто беше зловещо и стръвно решен да обладае Моите лични данни.

Тук съм склонен да отворя една малка скоба и да поговоря за думите. Още в мига, в който казах думата „обладае”, аз моментално си дадох сметка, че някой мнителен и склонен към съмнения човек, че дори и самият Юлиан, ще вземе да помисли, че под „обладае” аз разбирам: да извърши полов акт, да извърши коитус, да проникне по полов път в, да постави члена си вътре в...и така нататък.

Но аз съвсем нямах предвид това!

О, богове, колко са склонни към параноя хората! Как могат да тълкуват ужасно Себеотносно и Злонамерено всяко твърдение!

Ти казваш за някого: Тоз Прави свирки на Оногова! – и същият Тоз се хваща за думите! И ги интерпретира в именно това ниво на метафоричност, което отговаря на неговата си, дълбоко параноична нагласа! И те дава на съд!

Защото той е решил, примерно, че казвайки за него, че прави свирки, си искал да кажеш: Задоволява полово чрез орално дразнене на гениталиите;изпълнява фелацио; стимулира полов орган чрез орална активност.

А ти си искал да кажеш нищо повече от това, че Тоз е сътворил посредством подходящите материали (метал и върбови пръчки) музикални инструменти, на които се свири с уста, чрез изпущане на въздух в специални, пригодени за целта приспособления (вж. Мундщуци). И нищо повече! Цук-тромбони, фаготи и окарини!

Та казвайки „обладае” аз не насочвах ли вниманието на читателите именно към едно чисто и възвишено значение на думата?! Каквото влагаме, когато казваме: Господин Вучков обладаваше неописуемо красноречие?!

Нима казвайки: „Господин Вучков обладаваше неописуемо красноречие” – аз имах предвид „господин Вучков извършваше полов акт с, копулираше с, осъществяваше коитус с едно неописуемо красноречие”? Не, не и не!

Аз имах предвид само и единствено „имаше, притежаваше, владееше, беше изконен носител на”

И така. Моите лични данни бяха в единия ъгъл, а Юлиан Вучков – в другия. Моите лични данни се опитваха да оправят външния си вид, гледайки се с ъгъла на окото в един от мониторите, а Юлиан Вучков пишеше 28-та си книга, като предвиждаше да я включи към 21-те „значими” от предишните.
Изведнъж Юлиан Вучков спря, вторачи се в Моите лични данни и отвори уста. Ако на някой внимателен читател се стори, че героят (Юлиан) вече е отварял уста и не е уместно от сюжетна гледна точка да го прави отново, за него ще се наложи да уточня, че Юлиан Вучков имаше само две възможни състояния – на отваряне на устата и на нейното затваряне; което, както ще установи всеки, ако се замисли по-задълбочено, е характерно и за почти всички други живи същества, с изключение на тия, които единствено знаят да си затварят устата. И така – Юлиан Вучков отвори уста и от нея се изтърколи неумолим и точен като аполонова стрела въпрос; като стрела на Аполон, но не какъв да е, а такъв, който е завършил Националната спортна академия в профил спортна стрелба с лък (поздрав за слабите хумористи). Въпросът бе:

Вие сте личните данни на Калин Терзийски! Бихте ли ми казали защо?

Наистина изумителен въпрос!

Тук дори аз изпънах врат, изпружих го като първокласник, като себе си по време на първата обща снимка в началното училище: та какво точно...Какво иска да каже страховитият Юлиан с това: Защо?

Защо точно тия данни са моите лични данни ли? Защо са такива, каквито са? Защо са мои, а не негови ли?
Или защо са лични, а не обществени? Невероятно! – такива мисли се завъртяха в главата ми като тих тайфун, когото нарекох с нежното име Долорес в чест на Лолита на Набоков и отидох да пия денатуриран спирт, както обикновено.

Защото когато много сложни въпроси се натрупат на главата ми – аз, както е известно на всички - пия денатуриран спирт, туш, живат и арсен, а понякога дори прочутият сок от пачетни преси на Гутенберг, който е известен с това, че използвал винарска преса, която основно преработил, за да направи преса за печатане. С която пък направил най-голямата съблазън на света достъпна за абсолютно всички. А именно – книгите.
В това време в студиото настана весел и всеобщ разпад. На Всичко.