Калин Терзийски: Писачите на страшни заглавия
Ой, ви вазе писачи на статии из българските медийни полета, стъгди и паланки!
Няма няма – па току изтряскате нещо!
Тук бих се порадвал да изброя пет-шест подходящи синонима на думата, с която най-точно може да се опише това, което правите: изпердашите, избълвате, изакате (достатъчно, за да не прибягваме към много по-цветистите из-, които биха могли се използват за това, което правите).
Ето сега примерно какво сте ми написали, та да се чудя и мая:
Апокалиптично земетресение ще удари Балканите!
Бре, бре!
И аз се хвърлям като един поуплашен балкански лев да прочета: какво ли ще да е това апокалиптично земетресение?
И прочитам още по-тревожни неща: Албанският президент писал писмо до албанския премиер, та да вземели да свикат съвета за национална сигурност на Албания, защото един гръцки сеизмолог бил прогнозирал страховито земетресение на Балканите!
Бре, бре!
Чета и се плаша! Викам си: Те албанските президенти са все поети-дисиденти или лекари-кардиолози, или нещо подобно, доколкото помня, или това се отнасяше до албанските реотани? Но както и да е! Обаче щом чак гръцки сеизмолог се е ангажирал да прави прогнози за апокалиптични земетресения – може и да е сериозно! Дай да прочета докрай!
И какво се оказва: Към края на статията съвсем ясно си е написано:
Гръцкият сеизмолог Целентис „все пак категорично отрича да е правил конкретна прогноза за бъдещ силен трус в региона на Балканите”.
Уау. (за любителите на древния литературен език - да се чете:„Въх”)
Значи...
Значи все пак гръцкият сеизмолог категорично не е правил прогноза за голямо земетресение?
Или е правил?
И аз си мисля не за сеизмолозите, не и за президентите на Албания, които им се връзват и са готови да свикват съвети за сигурност (което, ако проверим, навярно също ще се окаже блъф (кьорфишек), ами си мисля за две други неща.
Първо на ум ми идва изречението, което преди много години ми каза един приятел.
Той беше млад, амбициозен и един оръжеен магнат му беше дал малко парички, та да си направи рекламна агенция, както се прави по наш`те земи от памтивека (разни мошеници дават пари на разни дечурлига, та да се изперат парите). Аз се бях захванал да работя в неговата рекламна агенция като специалист по пиар, въпреки че бях лекар-психиатър, но така си е по нашите земи от вече споменатия памтивек. Та веднъж си седяхме в кабинета му, той нещо ми обясняваше за същността на медиите и съдържанието на техните послания към хората, и между другото каза следното славно изречение:
Кайо, всичко това в медиите... това филми, това новини, това публицистични такова... работи... всичко това е... братче, за да възбуди шибания апетит... шибания интерес на хората! Та да изкълват рекламите наоколо!
С „наоколо” той явно искаше да каже „около всичкия тоя възбуждащ апетита пълнеж от новини, любопитни факти, филми и тям подобни глупости и щуротии”.
Значи – елементарен психологически трик! Заглавие: Световно земетресение ще унищожи Вселената! (колкото по-необуздана е мегаломанията в заглавието – толкова по-добре!)
...и заедно с това заглавие в човките на тъпите потребители ще попаднат и около десетина реклами за всевъзможни клозетни и неклозетни артикули!
И тъпите потребители ще ги преглътнат, още уплашени и замаяни от страховитото заглавие и даже няма да усетят кога са ги погълнали тия реклами и кога са им се имплантирали в съзнанията! Даже няма да се усетят и кога са отишли и са изпълнили заповедите, които представляват всъщност тия реклами! („Грабни Еди какво си, Купи Еди какво си!” – и това ако не са заповеди, нетърпящи възражение – здраве му кажи!)
Та така. Това ми идва наум, когато чета заглавия за „Апокалиптични земетресения ще ударят Балканите”.
Другото, което се появява в съзнанието ми, е от моето детство:
Стоим си и си разказваме разни неща. И изведнъж някой малчуган, ама не какъв да е, ами от тия – злите, жилестите, безпощадните хлапенца, които малтретират другите – започва да вие като сирена.
Скрил се е някъде и вие. Като сирена за обявяване на въздушно нападение. В нашето детство бяхме толкова чудовищно наплашени с тоя звук, че едва ли може да се направи сравнение с нещо от сегашното време.
Той означаваше нещо много повече от смъртна заплаха – той означаваше Край на света! Но хлапенцето - зло, ококорено и доволно ухилено - си вие и му е много приятно!
А другите, особено по-нежните и плахи деца, стават, почват да ходят напред-назад уплашено, започват да преглъщат и аха – да ревнат. И търсят с ужас да разберат откъде идва тоя вой. Ще си кажете – ама то как така няма да различите една детска имитация от една истинска сирена? Ами – когато си страшно наплашен, сетивата ти изкривяват всичко! А палавникът (тук използвам думата „палавник” с отвращение към човешкото лицемерие, изискващо за деца да се говори мило и снизходително, всъщност аз бих казал „насилникът, изродът”) изскача от скривалището си, от което е вил, и се превива от смях!
Та така и с журналистите, пишещи разни заглавия за разни апокалиптични неща.
Хем (хубава, турска дума, с нея поздравявам българския народ - фен на робствата) „се изкълвават рекламите наоколо”, хем си правим кеф, като наплашваме дечурлигата и след това се превиваме от смях.
Апропо – страхливците именно така се лекуват от страха си: като го предизвикват у другите и със злобна наслада наблюдават реакциите на ужас и отчаяние у тях.
Инфантилна, жалка, смешна и жестока, уродлива шеговитост.
Някакви такива шеги: Хайде, както тъкмо сте получили инфаркт, аз да вляза с надут хартиен плик в интензивното, да го гръмна с длан и да ревна: Изненадаааа!
Няма що, братя журналисти. Браво, браво!