OffNews.bg

Калин Терзийски: Български прелести

Видите ли, аз съм работещо момче. И ходя насам-натам по света, командировки и тям подобни. Винаги е имало разни проблеми, но сега някак станаха твърде глобални и твърде сериозни.

Примерно коронавирусът.

И ще ви кажа правичката: хич не ме е страх от самия коронавирус. Аз имам здрави, жилави балканджийски корени. Моят дедо Божил е изкарал на крак испанската болест инфлуенца, баба Гена кара лъчева болест на крак покрай Чернобил, аз също се нагълтах с радиация тогава, щото беше пролет, чернобилската пролет, ако помните, все валеше дъжд, пък ние, дечурлигата, все налитаме на джанките, щото са кисели, а както казват германците „Der saure ist fröhlich” или „киселко-веселко”. И какво – нищо ми няма, само дето ми опада косата рано, ама това ме прави по-мъжествен, даже ме бъркат със Слави Трифонов (абе аз предпочитам да е с Юл Бринър, ама кой ти сега ти знае Юл Бринър?!). Така де. Искам да кажа, че хич ме не е страх от някакви вируси, па били те и корони!

За вирусите още баба ми е казвала една рецепта: Яж, вика, баба по една глава чесън сутрин и ся не бой ни от вирус, ни от гявол!”.

И аз като се зададе инфекцията – грабвам сплита чесън – нали ги знаете тия големи сплитове, дето се държат под гредата на пруста, па отде ще ги знаете, ама нейсе – и кърша една глава от сплита и ям! Верно – после като имам бизнессрещи – трудноватко е! Защото особено германците и някои други чужденци не са държеливи на вонята на чесъна и им прилошава. Но аз на смях разправям на колегите: Ама че то така става по-добре! Те бързат да се измъкнат от срещата и са готови да подписват всяк`ви неизгодни контракти и въобще – това е психология, пичове!”.

А на баба една приятелка викаше: „Ти, Каменчо, ако видиш бацилче или вирус на зимята – навеждай ся, грабай го от зимята и го лапай! Тъй ша ти стани силно организъмчето и ша добийш имунна система!”. И аз това съм го проверил и в дебелите книги и там точно така си пише – права е била баба Златка (така се викаше на баба приятелката) – пише си: за развитие на специфичен имунитет макроорганизмът трябва да влезе в контакт с микроорганизма и последният да предизвика в макроорганизма поредица от специфични реакции, включващи моноцито-макрофагеалната система и системата на клетките от лимфоцитния ред, най-вече т-нар. В-лимфоцити. Брей, как е знаела тая баба Златка, пък не беше завършила и трето отделение! Както и да е.

Искам да кажа, че съм подготвен и за коронавируса, както бях подготвен за еболата и за свинския грип. Па и ракия пия, нали съм балканско чедо, балканджия, на маса без ракия не сядам, е – верно – на закуска избягвам, защото ми пречи на шофирането, сутрин най-много някоя биричка. Какъв коронавирус, братя, като вечер ожуля триста грама (да речем, петстотин) и си легна, па ударя един здрав сън до седем, ставам, правя петте тибетски упражнения, аз съм много модерно ориентиран човек иначе, и тръгвам вече спокойно по работа.

Не ме лови вирусът!

Но имам проблем! Значи тоя министър....!

Аз болничен, както разбрахте, не ползвам за болест и за нищо! Де при мене болест? Да ми падне керемида на главата, да се разболея! Ама не. Здрав съм си, никакви болнични по болест не ползвам. Но има друго: като казах ракия...
Ами ето, това е истината! Като стана въпрос за ракия – аз ходя в едно селце тука, над Нови Искър, приятел имам там, ефрейтор ми беше в казармата. И варим. За лични нужди, за Бог да прости, така да се каже. Ама има, не е като да няма. Някои години съм правил до 290 кила! Ама си ги изпивам де, и приятели има доста, така да се каже, здрави българи. Ракия е – изпива се.

А аз не мога, разбирате ли, да ползвам отпуската за такива цели. Да ходя сега и да варя ракия по време на официална отпуска – не, не става! Имам и жена, имам и две любовници. Не е за пред хората много, но аз съм либерален човек – на! – казвам си: имам си една докторичка от Добрич, тука живее де, но като взимам отпуска, ходя с нея по планини, в смисъл – на някое хубаво спа във Велинград и така нататък. И с жената ходя пък в Хисаря, лъжа я, че имам дискова херния на трети лумбален и ходим там по време на моите отпуски. Имам дълг, така да се каже. И към третата, тая де, моята приятелка от Ихтиман, тя е студентка, водя я тук там и нея. Отпуските ми трябват. А те са ограничени.

И затова съм планирал да си взема болнични, докторичката ще ми ги изпише. За да отида и да сваря тая пуста ракия. Но имам и ходене в Италия. В Милано. А там – бъкано било с коронавирус. И беше препоръчано тука – всеки като се върне – да бъде подложен на доброволна карантина.

А сега де! Като се върна – и щрак – заключен вкъщи. Ама не мога да взема болнични за целта. Щото нали! Щото министърът такова – сещате се! Не можело с болнични. Трябвало да си вземе от отпуската човек, та да си кара доброволната карантина у дома!

Ааама ха! Ще трябва да си взема отпуска! Да си крада от мойта безценна отпуска.

А аз и болнични трябва да взимам - за ракията! Ама като тамън тогава ще съм ходил в Милано...и те ще кажат – как така ще си взимаш болнични?! Та ти си бил в Милано?!

А аз как да им кажа – ама аз не щото съм бил в Милано искам болнични, ами щото...хм, а как да им кажа, че е за друго? Че всъщност не искам болнични, защото съм ходил в Милано и трябва да си стоя вкъщи в доброволна карантина, ами защото искам да отида нагоре към Нови Искър да варя ракия?! Много, много объркано става!

Боже, колко сложно става всичко в тоя наш български живот! Нищо. Аз ще взема...

Ха, сетих се! Ами то си имало вратичка, министърът сам я показа, без да се усети! Вика, пустият министър: как така щели да се дават болнични, като човек не е болен?

Като не си болен, вика, и нямаш гръмнат симптом на коронавирус, как ще ти даваме болнични? - така вика министърът!

И то решението на моя казус, разбираш ли, е очевидно!

Ми ще взема да хвана един коронавирус! Както съм в Милано – и щрак – един коронавирус! И ще си имам и симптоми и всичко както си му е редът! И тогава как пък ли няма да ми дадат болнични?! Тогава вече – със симптоми и с всичко като съм обзаведен – ще ми дадат болнични и хоро ще играят!

И като ми дадат – веднага паля аудито (имам ауди осмица-резачка е!) и газ към Нови Искър!

А от коронавируса не ме е страх. Карам го на крак и тоя път триста кила ракия не ми мърдат!