Je suis Covid positive

Здравейте, приятели! Пише ви един много внимателен и относително дисциплиниран човек, който „вярва“ в коронавируса и се пазеше от него много съвестно. От март месец до ден днешен спазвам всички предпазни мерки, нося маска (вътре) или шлем (навън) навсякъде извън дома си, пия имуностимуланти, пръскам ръцете си със спирт след всеки досег с предмет, който е бил пипан от друг извън моето семейство и ги мия често, броейки наум до 20, внимавам да не общувам с хора в затворени пространства и все пак – ако това наистина се налага – провеждам срещите си с маска.

Защо правя всичко това? Защото съм параноик-хипохондрик, който обича да си усложнява живота? Ами не. Защото съм в рискова група, миналата година едва не се сбогувахме с вас, скъпи приятели и зрители, завинаги и поради тази случка знам какво е да се бориш за живота си, както и че аз лично нося отговорност за моя и за този на всеки друг, с когото се срещна в тези странни и смутни времена. Не се паникьосвам, не се вманиачавам, просто съм реалист и осъзнавам, че ако ме пипне тая гад, особено в България, при нашата здравна система – може и да не оживея.

Да, но въпреки това ме пипна.

Пиша този текст не заради себе си – аз не потърсих публичност, докато бях болна, защото не искам внимание, съчувствие или сензация, нито пък ми е важно да ме дават по медиите, както и защото не исках да притеснявам излишно родителите си. Сега обаче го пиша, защото смятам, че всяка информация по темата е важна и ще е полезна за онези от вас, които още не са се срещали с този вирус и с начина, по който той обичайно протича. Мисля си, че при него точното време е всичко.
Колкото по-навреме се вземат мерки – толкова по-добре.

Защото това е вирус, около който все още витае мистика и който, за жалост, се развива много различно при всеки, а медицинската помощ у нас е кът. Ние знаем твърде малко за него и затова той е толкова опасен. След като прочетох за поредния умрял на 33 години българин, който чакал линейката и тя не успяла да дойде навреме… и когато разбрах, че в болниците в София няма места, лекарите не знаят как да помогнат по телефона, а линейките не достигат… си помислих, че моята личност или количествата хейт, които ще понеса, след като напиша какво е да си болен от Covid, ако имаш и съпътстващи заболявания, не са толкова важни, ако аз с моя нов опит в тази „област“ успея да спася поне един човешки живот.

Ще оставя настрана философските размисли на какво ни научи коварният нов непознат вирус… Според мен – на нищо, просто извади на повърхността истинската ни същност. Разбрахме, че не сме способни да се откажем от нищо – нито от комфорта, нито от работата си, нито от доходите си, нито от просперитета на бизнесите си, нито от призванието си, нито от удоволствията да отидем на ресторант, на клуб, на концерт, на спорт, нито от навиците си… нищо не сме готови да жертваме. Не сме готови да спрем децата си от училище или от детска градина. Не можем, без да се тъпчем по магазините, без да общуваме, без да ходим по „важни“ срещи. Винаги си намираме оправдание за едно или друго, независимо, че с действията си можем да рискуваме ако не нашия, то живота на нашите най-близки… И ние правим всичко това от чист егоизъм – казваме си, че животът трябва да продължи, оправдаваме така нашето собствено доволно съществуване и в тези ни действия няма нито любов, нито обич, нито приятелство, нито самоотверженост, нито грижа – не. Никой от нас не е готов да пожертва нищо – ако не заради себе си, то в името на другите.

Аз обаче – понеже, както беше казвано многократно от разни хора по телевизията, явно съм от онези плашливи, малодушни „сухи съчки“ – от 8 месеца стоя затворена и не общувам с никого, освен със семейството си. Била съм само на няколко работни срещи, заснела съм доста интервюта за една онлайн енциклопедия, над която се трудя, но винаги бях с маска. Работя на лаптопа си от вкъщи. Скрила се бях в едно диво село цяло лято, за да се пазя, и работех дистанционно оттам.
И пак се заразих.

Не защото аз не съм била внимателна, а защото живея в общество, което не вярва в съществуването на този вирус и смята, че той е създаден от комунистите / китайците / Бил Гейтс / руснаците / Бойко Борисов / Мутафчийски / либералите в САЩ / НОЩ / световната конспирация / фармацевтите / филанкишията, а е специално изобретен, защото всички ТЕ заедно искат да ни отнемат свободата (да ходим на мол, клуб, ресторант, чалготека и на море главно), да ни чипират и да ни завладеят. То па една свобода!

Това, че целият български народ отказва да осъзнае, че навън вилнее вирус, който убива… И че – ако лично ти спиш с някого без презерватив, рискуваш лично ти да се заразиш от СПИН, но ако ходиш без маска из магазини, молове, фитнес-зали, клубове и училища – рискуваш да заразиш някой друг, който може и да умре заради теб… не им стига до съзнанието… е силно плашещо. Знам, че навсякъде по света е така и хората протестират срещу строгите мерки, знам, че човечеството поначало не е в мнозинството си много зряло и мъдро, и че масата обикновено е по-примитивна… Знам, че и Тръмп, и Борисов, и Джонсън кръстосваха смело из целия свят без маски. Но у нас са преминати всякакви граници.

Откакто правителството абдикира от темата, тук настана пълен разгул.

Ресторантьори и собственици на клубове пишат дневния ред на държавата, една цяла група богати частни предприемачи те ругаят открито във фейсбук, ако цитираш цифри или призоваваш към повече бдителност и спазване на мерките… Други симпатяги дискредитират целия протест срещу правителството и корупцията в държавата, като ходят и горят маски на него. Училищата не са длъжни и не тестват контактните с други болни учители… Детските градини и началните класове не се карантинират, ако само родителят на някое дете е болен. Личните лекари не могат да пишат направления за безбожно скъпия тест PCR. По улиците те гледат с омраза, ако носиш маска. А фризьорката в кварталния салон направо ми каза, че такова нещо няма, че това е медийно облъчване и че който вярва в него е луд. Абсурдът е пълен.

И тук вече дори не говорим за християнски ценности, за морал, за емпатия, за елементарно зачитане на правото на другия да живее! Тук говорим за призив и приемане на идеята за предумишлено убийство. Все едно всички да започнем да караме колите си като убиеца на Милен Цветков, пък който оживее.

Силно плашещо е, повтарям, не че аз съм се заразила, а че всички живеем в общество от хора, които вече отказват да се съобразяват едни с други. Усещането е като на война. Може да се случи в дома ти – просто да ти го донесат твоите близки. Може да дойде от училището на детето ти, където са готови да те линчуват, когато попиташ родителите защо си водят децата с хрема и температура. Може да е навсякъде. И ти няма как да се предпазиш. Никой няма как. А лечение няма – ако оживееш. Животът ни е в ръцете на мнозинството, а то, както знаем, се движи със скоростта на най-бавната си единица.

Как протича Covid?

Първо започваш да кашляш и да те болят гърдите. Няма сополи, няма хрема. Има суха кашлица и тежест в дробовете. И така 2 седмици. Повечето хора имат температура. Аз лично нямах и това ме заблуди за доста дълго време – помислих, че карам поредния детски вирус, защото дни по-рано целият клас на моята дъщеря изкара (аз – най-тежко от всички деца) вирус с жестока хрема. Вторият стадий на Covid – започваш да се уморяваш от най-малкото физическо усилие. Спиш по 14 часа, лягаш си в 19 часа. После започват да те болят мускулите. И – при мен на петия ден – изгубваш обоняние, без да имаш хрема. Ето чак тогава се притесних, защото това е основният симптом, че си болен тъкмо от коронавирус. Направих си кръвен тест, защото не сме милионери и защото ми се стори адски необосновано да дам между 95 и 120 лв., само защото малко кашлям. Кръвният тест за 27 лв. беше негативен. После прочетох, че той дава резултат чак 2 седмици до 20 дни след първите симптоми, т.е. направила съм го прекалено рано и на този етап от болестта той не отчита нищо, тъй като в кръвта още няма създадени антитела. А казват, че някои хора изобщо не развиват антитела. Както и че други ги изгубват след 3 месеца и спокойно могат да се заразят пак – имунитетът не е дългосрочен.

Когато научих, че кръвният тест е всъщност пост-тест, се възмутих истински, защото знам, че ако в момента имаш друго заболяване и се наложи да постъпиш в болница, там на входа те тестват (уж) за Covid, но баш с такъв бърз кръвен тест – а той всъщност нищо не отчита, освен дали някога в миналото си прекарал болестта. Така че – явно поради стиснатост и икономисване – в българските болници лежат пациенти и лекуват лекари, които реално не знаят имат ли или нямат Covid. Кръвният тест с цена 25 лв., който вече можеш да си купиш от аптеката и да си направиш у дома, не показва дали си болен, а дали някога си бил, а и той – казват лаборанти – не е точен и може да е с фалшив резултат.

По това време гърдите започнаха да ме болят постоянно, аз си сложих 2 маски и шлем и отидох да се снимам на рентген, защото знам, че Covid убива, ако развиеш пневмония. Слава Богу, дробът беше чист и аз си отдъхнах, но не за дълго.
Минаха събота и неделя, когато лабораториите не правят PCR и аз, продължаваща да кашлям и насърчена от моята лична лекарка, си направих такъв, гарантиращ точност в резултата, PCR тест. (Силно смущаващо е, че у нас се разчита единствено на платежоспособността и съвестта на хората. Истината е, че много малко от тях в бедна България биха дали толкова пари, за да се тестват. Всеки ще си се самолекува и ще пие чай в къщи, докато му мине, а много хора изобщо няма да спрат да ходят на работа, ако се почувстват болни, защото ги е страх да не я загубят. Ако сте семейство и искате да се тествате, ще трябва да приготвите минимум 300 лв. Не би ли следвало държавата да поема цената на тези тестове? Мисля, че скоро и това ще стане факт, но е вече безвъзвратно късно и хората масово са болни.)

Всичко в лабораторията беше много добре организирано – опашката беше отвън, а лаборантите бяха с истински предпазни облекла, маски и шлемове, бръкнаха ми в носа и в гърлото, разменихме си комплименти колко много са харесвали предаването (те) и колко им се възхищавам, защото са войни на първа линия (аз) и се разделихме. Отне ми 10 минути и 95 лв. За жалост тестът беше положителен. Вярно – само за един от щамовете (изследването било за 3), което означава, че вече почти съм се освободила от вируса, но положителен. Междувременно започнах да пия назначен от личната ми лекарка антибиотик и антистенокардин, защото едно от страничните действия на вируса, което го прави убийствен е, че ти сгъстява кръвта и предизвиква съсиреци и тромбоза, като затруднява сърдечната дейност.

Тук искам да кажа, че от миналата година съм при прекрасна лична лекарка, която действително си разбира от работата и я е грижа за пациентите ѝ. Казва се Галя Костадинова и е винаги на поста си. Същото мога да кажа за педиатърката на дъщеря ми – казва се Захаринка Гочева и знае точно какво да прави. Познавам обаче много хора, които нямат този шанс. Понеже през лятото моя приятелка в САЩ беше болна – от нея научих, че мога спокойно да пия парацетамол и да се наливам с горещ чай с лимон, защото той спирал развитието на болестта и загнездването ѝ в дробовете. Освен витамините C, D, E и цинк, за които всички вече сме чували. На десетия ден започнах да усещам как прескача сърцето ми. Тежестта в гърдите беше почти изчезнала, имах малко хрема и се чувствах общо взето добре. На третия ден след положителния тест започна да ме посещава много симпатичен и съчувстващ полицай, който ми подвикваше под балкона, а на четвъртия ми звънна любезна и внимателна жена от РЗИ и записа всичките ми данни, както и тези на близките ми, като ме предупреди, че не мога да излизам 14 дни след теста, а близките ми – 10.

Умората продължи – т.е. прекарвах повечето време в леглото, четейки или гледайки филми, монтирайки материали и спорейки във фейсбук с разни хора, които в нормални условия много уважавам, които ми пишеха, че съм се вманиачила на тема Covid и че им било писнало да четат публикациите, които споделям по темата.

Е, приятели, докато на вас ви е писнало да четете статиите от световния печат, които споделям във фейсбук, защото отдавна не вярвам на българските медии и не ви харесва, че там пише, че това е смъртоносна болест, от която се умира, то някои от нас я боледуваме – може би и заради вашата непредпазливост и липса на какъвто и да било common sense. Ще го кажа съвсем отговорно – днес, в XXI век, когато целият свят е спрял и всички учени във всички страни, навсякъде се опитват да открият лек срещу една напълно непозната и силно заразна болест, която вече е отнела живота на 1 милион души и се разпространява изключително бързо, - та днес, в тази ситуация, който не носи маска – е палач. Разбирам, че е важно да останат отворени и да функционират клубовете, бутиците, ресторантите, медиите, театрите, концертните зали, стадионите, фестивалите и рекламните агенции, бизнесите, банките, моловете и летищата, а най-вече – детските градини, училищата и университетите, за да можете вие да продължите да изкарвате пари. Но някак по-важно е да сме живи, за да можем да купуваме, да се радваме и да ползваме услугите ви, нали? 

Съжалявам за острия тон – винаги предпочитам спокойни и ведри разговори, но смятам, че този по-голям „тест“, който се провежда в момента с всички ни, по целия свят, ще ни раздели на разумни същества с останала способност за емпатия, грижа за ближния и осъзнатост… и самонадеяни, алчни, безотговорни и самодостатъчни егоисти. И е хубаво да го минем - теста, за да можем да продължим да се гледаме в огледалото и в очите. Аз не искам да ставам убиец. А вие нима искате? Имам скъпи познати, които си отидоха от точно този вирус… Аз още не искам да умирам. А вие?

Никакви сравнения със Западна Европа или САЩ не са уместни, защото там, за разлика от тук, има работеща здравна система, добре оборудвани и хубави болници, а лекарите не са емигрирали – там те са добре платени и работят в държавите си. И въпреки това в САЩ и по-специално в Ню Йорк е кошмар. 500 000 души са напуснали този довчера най-атрактивен за живеене и работа мегатрополис, в който и аз съм работила и живяла. Ню Йорк е абсолютно празен, само 10% от офисите му още работят – превърнал се е в град-призрак. Можете ли да си го представите? Сигурно ще да е заради световната конспирация… В САЩ от вируса са се разболели 9 милиона, а всеки ден към тази цифра се прибавят нови 100 000.

Но да се върнем у нас – нашите лекари са истински герои, които са останали тук и рискуват живота си срещу заплата от приблизително 900 лв. като работят всеотдайно при нечовешки условия, всеки Божи ден, заради нашата самонадеяност, безотговорност, усещане за безсмъртие и арогантност. И умират. Всеки ден. На работните си места. Това се случва в момента и с учителите. И с всички хора на първа линия, които се срещат с нас ежедневно. Болниците вече издъхват, с помощите в милиарди не беше направено нищо, така че да сме подготвени за този бум на заразата, вече няма свободни легла за болните и те умират в домовете си, чакайки помощ. Не е конспирация, приятели. Истина е. А как тази истина се използва политически е една съвсем друга тема, за която ще напиша отделен текст.

Болният има само едно желание, здравият – безброй. За да продължим да мечтаем и да желаем обаче, трябва да се опазим здрави. Бъдете здрави. И пазете другите!